Издръжката на домакинство за година се е увеличила с 32 лв от началото на 2019 г.

От началото на годината общата стойност на издръжката на живота за четиричленно домакинство се увеличи с 32 лв., и достигна до 2442 лв. Това са необходимите средства за покриване на разходите за храна, за поддържане на жилището, здравеопазване, образование, транспорт и почивка спрямо средните български стандарти за четиричленно домакинство (двама родители и две деца). Издръжката на живота за един човек от този тип домакинство е в размер от 610,53 лв. Това съобщи на пресконференция в КНСБ Виолета Иванова, експерт от Института за социални и синдикални изследвания на КНСБ.

За да бъде постигната общата стойност за издръжка на живота, нетният размер на работната заплата за всеки от двамата възрастни от този тип домакинство трябва да бъде не по-нисък от 1 221 лв. (бруто 1 574 лв.), при условие, че работната заплата е единствен източник на доходи.

Необходимите средства за издръжка на живота за четиричленно домакинство в София-столица са 3 223 лв. Средно на един човек от този тип домакинство издръжката на живота е в размер от 805.82 лв. и надхвърля средните нива на издръжката на живота за страната с 31 на сто. По-високият размер се дължи на по-различната структура на потребление (наеми, транспорт, отопление, услуги). Обобщените резултати показват, че София е град с по-висока издръжка за живота от средната за страната, следствие от по-високия стандарт.

Следователно, ако доходите на четиричленно домакинство се формират само от работните заплати на двамата родители, то за всеки от тях нетната средна работна заплата не трябва да бъде по-ниска то 1612 лв., за да се осигурят необходими средства за издръжка на живота. Официалните данни за трудовите възнаграждения на наетите лица през 2018 г. за София-столица, отчитат нетната СРЗ от 1 192 лв. (бруто 1536 лв.), която е с близо 26 на сто по-ниска от реално необходимия разполагаем доход за издръжка на живота на един човек, ако условно се приеме, че източникът на доходи е само работната заплата на двамата родители.

Като отражение на последователния ръст на средната работна заплата през последните години е налице плавно свиване на съотношението между необходимия размер за издръжката на живота и нетното трудово възнаграждение. Въпреки тази благоприятна тенденция, все още нетната работната заплата изостава от размера на издръжката на живота, но разликата устойчиво се свива през годините. С около 28 на сто е изоставането на нетния размер на работната заплата от необходимия размер за издръжка, след като тази разлика е от близо 56 на сто през 2008 г. От КНСБ припомниха, че около 70 на сто от работещите българи получават работна заплата около или под средната за страна.

За някои области изоставането на средната работна заплата е с повече от 30 на сто от средната за страна (Видин, Благоевград, Силистра, Кюстендил). Разликата устойчиво се запазва около 2.1 пъти между областите с най-високо и най-ниско заплащане на труда (София - СРЗ от 1536 лв. и Видин - СРЗ от 746 лв.). При това темповете на нарастване на СРЗ са по-слаби или почти същите в сравнение със средните за страната (9.4 на сто), като нарастването във Видин е с 8.7 на сто, Благоевград с 8.4 на сто, Кюстендил с 9 на сто, Силистра с 9.4 сто. Ръстът на работната заплата се повишава плавно, но равнището й остава твърде ниско, за да изразява някакви значителни и трайни промени в жизнения стандарт на населението. От тук следва, че тези темпове на нарастване са определено недостатъчни, за достигане на необходимите средства за живот и чувствително подобряване на благосъстоянието на населението.

Обезпокоителни са данните за устойчивото задържане на обхвата на работещите бедни на 10 на сто през последните две години (EU-SILC).

Тревожна е ситуацията при доходите на пенсионерите, констатират от КНСБ. Средното увеличение на пенсиите с 3.8 на сто от средата на 2018 година почти се заличава от инфлацията. Така техните реални доходи нарастват едва с 1 на сто или де факто остават почти без промяна. Очакваното увеличение на пенсиите от 1 юли 2019 г. с 5.7 на сто в известна степен ще компенсира нарастването на цените, но тези темпове на нарастване не са достатъчни, за да осигурят по-достоен живот на възрастните хора, след като почти всеки трети на 65 и повече години живее в бедност (29.2%, EU-SILC/, смятат от КНСБ.
Последните данни от изследването за доходите и условията на живот (EU-SILC) показват, че съотношението на доходите на най-богатите и най-бедните 20 на сто от населението в България бележи намаление и достигна 7.7 пъти. Ситуацията остава критична, въпреки отчетеното слабо намаление спрямо предходната година (8.2 пъти).

Отчита се подобряване на благосъстоянието на населението през 2018 г., като резултат от намаляване обхвата на бедното население в България спрямо предходната година (от 23.4 на сто през 2017 г. до 22 на сто през 2018 г.). Намаление също се отчита и при населението живеещи в риск от бедност или социално изключване ( от 38.9 на сто през 2017 до 32.8 на сто през 2018 г.).

През 2018 г. общият годишен доход средно на лице достигна 6013 лв. (средномесечно 501 лв.), като бележи ръст спрямо предходната година от 7.6 на сто. Работната заплата продължава да бъде основният източник на доход в домакинските бюджети и през 2018 г. нараства спрямо предходната година с 9.8 на сто, като това е най-високият номинален ръст от последните 5 години.

Темповете на нарастване на реалния общ доход за периода 2009-2018 г. в сравнение с тези на издръжката на живота, показват положителна тенденция. За десет годишен период, реалният общ доход средно на лице нараства с 32.5 на сто, като изпреварва ръста на издръжката с близо 10 процентни пункта.

27.9 на сто от домакинствата са с общ доход на 1 лице до 348 лв. (официална линия на бедност за 2019 г.), или близо до 2 млн. 012 хил. лица. Спрямо същия период на предходната година броят нараства с около 122 хил. , когато са представлявали 26,2 на сто при линя на бедност от 321 лв.

42.5 на сто от домакинствата са с общ доход на един човек от линията на бедност (348 лв.) до необходимите средства за живот (или около 3 млн. 066 хил. лица). За едногодишен период се отчита намаление с около 332 хил. души (при 47,1 на сто през същия период на 2018); 29.6 на сто от домакинствата са с общ доход на едно лице над издръжката на живот (610 лв.), а това представлява около 2 млн.135 хил. лица (нарастване с около 209 хил. души), след като през същия период на 2018 г. са 26.7 на сто.

За трета поредна година тримесечните темпове на издръжката на живота отчитат тенденция на положителна промяна. Нарастването на издръжката на живота през март 2019 г. се дължи главно на нарастване на разходите за хранителни стоки, които са основно разходно перо за българските домакинства и особено за домакинствата с ниски доходи, констатират от КНСБ. В България делът на разходите за храна и безалкохолни напитки в общия бюджет на домакинствата представлява средно 29.7 на сто, като при най-ниско доходните групи са около 35-40 на сто. Така че, поскъпването на хранителни стоки от първа необходимост, практически ограничава възможността за разширяване на разходите към други жизнено важни услуги. За сравнение тези разходи средно за страните от ЕС са около 12 процента.

Отчита се съществен напредък към нарастване на доходите, от което следва намаляване на дела на домакинствата в страната, които живеят с общ доход на един човек под необходимите средства за издръжка на живота - от 77.6 на сто през 2016 г. достига до 70 на сто.

Делът на бедните домакинства обаче запазва високи нива, от което следва, че нарастването на доходите в страната е неравномерно и социалните неравенства се запазват на високи нива, констатират от КНСБ.

Очертава се ясно изразена тенденцията на повишаване на доходите при високодоходните домакинства, които регистрират размер на доходите над средната издръжка на живот. Следователно от икономическия подем на страната не са облагодетелствани всички, по-бързо нарастват доходите при високоплатени отрасли и икономически дейности, а това води до силно разслоение на обществото и поляризация между най-богатите и най-бедните, констатират от КНСБ.