Войната на БСП и бившите ѝ лидери

Опитите да се разцепи левицата потъват в предаността на твърдия електорат към партията

Иглика Горанова
Иглика Горанова / 13 April 2019 09:00 >
Войната на БСП и бившите ѝ лидери
Неизвестност: Лидерът на ПЕС Сергей Станишев може и да не намери място в евролистата на БСП заради защитата на Истанбулската конвенция и Пакта за миграция
Непосредствено преди изборите за Европарламент БСП реши да покаже, че има устойчив и траен проблем със своите лидери. Как ще се отрази това на резултатите от вота, е трудно да се каже. Но е факт, че отношенията между бившите шефове на партията и самата нея, дори и да не приличат точно на гръцката митология, в която Кронос поглъща децата си и после те го детронират, силно напомнят мелодрама, при която деца, получили всичко, страстно воюват с родителите си.

Именно по този сценарий протича и детронацията на бившия лидер на БСП и настоящ шеф на ПЕС Сергей Станишев в собствената му партия. Станишев, който управляваше БСП 13 години, който беше премиер, евродепутат и втори мандат шеф на ПЕС, е на път да изхвърчи от евролистата на 14 април. От левицата твърдят, че е създадена организация в Националния съвет на БСП кандидатурата му да не получи необходимото мнозинство, независимо че Станишев е с най-много номинации за евролистата след водача Елена Йончева.

Официалната причина за това отношение към бившия лидер на БСП е в разликата в политиките, които той споделя и които води партията. Като шеф на европейските социалисти Станишев горещо защитава приемането на Истанбулската конвенция и Пакта за миграция, срещу които БСП категорично възразява. Неофициалната причина е личната неприязън между настоящия шеф на БСП Корнелия Нинова и Сергей Станишев, която се трупа от години и е видима. В качеството си на премиер през 2007 г. Станишев уволни зам.-министъра на икономиката Корнелия Нинова без официално обявен мотив, но покрай скандалите с „Топлофикация“, „Булгартабак холдинг“ и Държавния резерв. При сдаването на партийния пост в БСП публична тайна бе, че кандидатът на Станишев за негов наследник е Драгомир Стойнев, а не Нинова.

Но да се върнем към ефекта от това противопоставяне. Още след избора на Елена Йончева за водач на листата Станишев не остана длъжен на плана за детронацията си и предупреди, че ако той не бъде поставен на избираемо място, партията ще се разцепи. За страничния наблюдател това изглежда логично и възможно, но всъщност не е така. Голямата част от социалистите подкрепят линията на Нинова, която си хареса ролята на българския Орбан и прие присърце темите против джендър идеологията в училищата и против мигрантите. Нещо повече. В БСП все по-често се говори, че не е задължително партията да остане в ПЕС, която в момента водела „сбъркана политика“.

Всъщност изхвърлянето на Станишев от листата, ако се случи, ще е поредният знак, че въпреки 100-годишната си и отгоре история БСП няма традиции в управлението на кадрите. Знак за това е, че подобна сюжетна линия се разиграва и с Георги Първанов, бивш партиен лидер и президент (2001 – 2011 г). След като напусна „Дондуков“ 2, Първанов така и не можа да си намери подходящо място на „Позитано“ 20, което да му дава възможност да упражнява сериозно влияние и да диктува политики. Затова излезе от партията заедно с бившия ѝ организационен секретар Румен Петков и създаде АБВ с идеята да цепи гласове от организацията майка. АБВ действително влезе в 43-тото Народно събрание и беше партньор на ГЕРБ в управлението. Сега Първанов внесе документи в ЦИК за участие в евровота, като открадна името, под което БСП се явяваше на избори от 1999 г. до 2013 г. - „Коалиция за България“. Марка, която се оказа, че БСП не е запазила.

Макар и с друг сюжет, сценарият с противопоставянето се повтаря и с другия бивш лидер – Михаил Миков. Преподавателят по право в Софийския университет има свой кръг в БСП, който Нинова е нарочила за поддръжници на ГЕРБ и в който са нейните опоненти, вкл. пловдивският олигарх Георги Гергов. Тяхното влияние се измерва с около 30% в Националния съвет.

Подобни сериозни вътрешнопартийни драми би трябвало да разединяват БСП, но истината е, че имат обратен ефект – сплотяват електората ѝ. Вероятно защото за него партията винаги е била пред лидерите, феномен, описан от комунистическия поет Христо Радевски с думите: „Ти (БКП) си права, когато съгрешиш дори“.

Текстът е публикуван в брой 15 /2019 г. на списание "Икономист" от 12 април, който може да закупите в разпространителската мрежа в страната. Вижте какво още може да прочетете в броя
Exit

Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки.

Политика за личните данни Съгласен съм Отказ