Свръхконтролът и щастието

На 15 март 2019 г., по време на второто си посещение в България, проф. Радж Рагунатан1 проведе семинар в София по темата „Живот, изпълнен с щастие и удовлетвореност“. Предлагаме ви част от съветите, които професорът сподели с аудиторията. Един от ключовите грехове спрямо собственото ни щастие е желанието ни да упражняваме свръхконтрол над хората и събитията около нас. Ето няколко лесни и практични техники за справяне с него, които ни предлага проф. Рагунатан:


В едно интересно, макар и нехуманно проучване с плъхове, на които давали кокаин, изследователите разделили животните на три групи. На първата група плъхове била давана възможност да получават кокаин, когато пожелаят. Всеки от плъховете във втората група имал свой „партньор“ от първата и бил инжектиран насилствено с дрогата, когато „партньорът“ му от първата група вземал дрогата. Плъховете в третата група били контролна група – те не приемали кокаин и били използвани за сравнение с другите две групи.

Както всички знаем, приемането на наркотици е пагубно за здравето ни. Плъховете, които не приемали кокаин, естествено живели най-дълго. Интересно е откритието, което направили изследователите, наблюдавайки какво е станало с плъховете от първата и втората група. Тези, които приемали кокаин по свое желание, живели значително по-дълго от тези, които били инжектирани принудително.

Оказва се, че упражняването на контрол спрямо желанията е изключително важно за благосъстоянието. И това важи не само за плъховете, но и за нас - хората.

Друго изследване, проведено сред жители в един старчески дом, показало, че хората, които свободно могат да избират и да упражняват контрол дори над най-тривиални неща – като това кои филми да гледат през уикенда и какви растения да отглеждат в стаите си, – живеят много по-дълго от онези, които нямат контрол върху решения и действия, свързани с тях. Обобщавайки това и други подобни проучвания, изследователите са стигнали до заключението, че хората сме създадени да избираме, т.е. нашето желание за контрол е генетично предопределено.

Ако това е така, логично е да заключим, че опитите да контролираме всеки и всичко около нас е ключът към успеха и дълголетието ни. Но това не е вярно. Ето защо:


РАЗЛИЧНИТЕ ВИДОВЕ КОНТРОЛ НЕ СА РАВНОЗНАЧНИ

Въпреки че контролът е нещо добро, търсенето на контрол над другите (или над резултатите) всъщност не е. Психолозите са доказали, че прекомерното контролиране на околните води до нещастие и разочарования, а не до щастие и успех – поведение, което в определени случаи може да бъде симптоматично за редица психични разстройства.

Причината за това е елементарна: когато се опитвате да контролирате твърде много хората, те спират да ви харесват и обикновено ви го показват. Това може да обясни защо повечето родители и шефове намират прекарването на времето със своите деца и служителите си за неприятно изживяване. Естествено, има разлика в поведението на децата и служителите, но има прилика и тя е в това, че те се стремят да осуетяват опитите ни да ги контролираме и се стремят да правят това, което им харесва.

Когато се опитваме да контролираме действията на другите хора и резултатите от външни събития, всъщност намаляваме успеха си. Хората, които имат склонност към свръхконтрол, остават заобиколени само от хора, които не противоречат и не си отстояват мнението, което значително намалява качеството на вземаните решения. Свръхконтролът води до безразсъдност, което също намалява шансовете за успех.


ОТВЪД САМОКОНТРОЛА

Така че, ако имате склонност към свръхконтрол – трябва да потърсите отговор на въпроса „Как да управлявам желанието си за контрол?“.

Най-правилният отговор е свързан не толкова със самоконтрола, а с нещо, което по-скоро се отнася към „вътрешния контрол“: „Колкото повече контролираме вътрешното си състояние, толкова по-малко външен контрол ще търсим“.

Докато самоконтролът е свързан с нашата воля – способността ни да се придържаме към цел или да се въздържаме от нещо, - това, което наричаме „вътрешен контрол“, се отнася към контрола над собствените ни мисли и чувства. Оказва се, че колкото повече контролираме вътрешното си състояние, толкова по-малко външен контрол търсим.

Може би най-ефективният начин да изградим вътрешен контрол е да практикуваме осъзнатост (майндфулнес) – техника, за която най-вероятно поне сте чували. Но както отбелязват някои учени, практиката на осъзнатост не е за всеки. За нея е необходима голяма доза търпение, каквато хората с предразположеност към свръхконтрол по принцип не притежават.

Ето защо проф. Рагунатан ни предлага три други техники за изграждане на вътрешен контрол:

1. Избягвайте нещата, които ви изваждат извън контрол. Практикуването на техниката „Избор на ситуация“ означава да избягвате ситуации, които ви карат да се чувствате стресирани или извън контрол. Например, ако работите с колега, който ви дразни, не контактувайте с него преди следващата среща с клиенти. Също така, ако преглеждането на служебната ви електронна поща ви напряга и нарушава съня ви, създайте си правило никога да не проверявате пощенската си кутия след вечеря или след 21 ч. Проблемът с „избора на ситуация“ е, че принципно звучи просто, но е трудно осъществимо на практика. Поради спецификата на работата ни, силата на волята ни или комбинация от двете може просто да не успеем толкова лесно да избягваме ситуациите, предизвикващи отрицателни емоции.

2. Оставете тялото ви да се пребори с ума ви. Какво всъщност означава това? Какво можем да направим, когато нежеланата емоция вече се е промъкнала в нас? Един от начините за възвръщане на вътрешния контрол е да използваме езика на тялото си в наша полза. Както Ейми Къди обобщава в популярния си TED разговор и в книгата си „Присъствие“, ако застанем в „позата на победителя“ (с вдигнати нагоре ръце) само за две до три минути, значително ще подобрим моментното си самочувствие и самоувереността си.

3. Третата техника се нарича „Емоционално етикетиране“. Тя включва измислянето на дума или фраза, когато почувстваме, че сме извън контрол, с която описваме негативната емоция, завладяла ни в конкретния момент. Така например, когато се чувстваме нервни, докато сме в задръстване в трафик, просто си казваме: „Това ме напряга“. Повечето хора мислят, че емоционалното етикетиране би засилило емоцията, която изпитват. Но това не е така. Психологът Матю Либерман и неговите колеги доказват в няколко проучвания, че тази техника ефективно намалява силата на негативните емоции и може дори да помогне те да изчезнат.

В заключение – ако успеем да подобрим своя вътрешен контрол, ще бъде много по-малко вероятно да се нуждаем от контрол над другите и нашата работа, здраве и лични отношения ще могат значително да се подобрят. И


(1) Проф. Радж Рагунатан е един от основателите и партньорите в българската компания Happiness Academy, която предлага тренинги за щастието в професионален и личен план. Той е професор по маркетинг в Училището Маккомбс по бизнес към Университета на Тексас в Остин. Автор е на книгата „Ти си умен, успешен, но дали си щастлив?“, издадена през 2017 г. на български език. Статии и проучвания на Радж са публикувани както във водещи маркетингови издания, така и в световни медии като The New York Times, The Los Angeles Times, Psychology today и др.