Дори според стандартите на мирния процес това може би е ново дъно. Съветниците на президента Доналд Тръмп прекараха последната година в совалки между израелци и палестинци. Администрацията е близо до обявяването на мирен план, но дейността ѝ вече попадна в "охладителен период", по израза на Белия дом. Когато американският вицепрезидент Майк Пенс посети Близкия изток през януари, няма вероятност да бъде приет от палестински лидер. Най-новият кръг от преговорите може да е приключил, преди да е започнал.
Причината е решението на Тръмп от 6 декември да признае Ерусалим за израелска столица, пренебрегвайки претенциите на палестинците към града. Съобщението подкопа твърдението на Америка, че е честен посредник, но същевременно илюстрира отчаяното състояние на палестинското национално движение. Протестите срещу решението бяха относително ограничени – едва няколко хиляди палестинци се включиха в техния пик. Осем палестинци бяха убити при избухналото насилие, но то съвсем не бе от мащабите на нова интифада или въстание.
Сподавената реакция е отчасти отговор на лишеното от вдъхновение палестинско ръководство. Повече от десетилетие застаряващият президент Махмуд Абас се луташе между провалени усилия за сключване на мир и символични опити да предизвика Израел в Организацията на обединените нации. Партията на Абас "Фатах" бе изхвърлена през 2007 г. от Ивицата Газа от ХАМАС, войнствената ислямистка групировка, която спечели мнозинство в парламента през 2006 г. Но трите войни на ХАМАС с Израел донесоха само мизерия на територията, където половината от населението са безработни. Искрица надежда се появи през октомври, когато страните се съгласиха да преговарят. Но и тази сделка, подобно на шестте, които я предшестваха, не бе приложена.
Палестинците се чувстват самотни и обезверени. Тяхната кауза вече не откликва в Близкия изток, изпаднал в конвулсии от граждански войни и битки чрез наместници между шиитската сила Иран и сунитския лидер на региона Саудитска Арабия. Арабските страни не предложиха много повече от празнословни осъждания на решението за Ерусалим. Саудитска Арабия изглежда по-заинтересувана да угажда на Израел, който се превърна в потаен неин съюзник в конфликта с Иран. Палестинците казват, че това, което са видели от американския мирен план, е обидно, но саудитците ги подлагат на натиск да го приемат. Дори след речта на Тръмп саудитският външен министър окачестви като "сериозни" усилията му за постигане на мир.
Обикновените палестинци имат по-належащи грижи като вода, храна и подслон. На Западния бряг младите хора мечтаят да заминат в търсене на по-добър живот на Запад или в страните от Персийския залив. По улиците на Газа, където някога ХАМАС се радваше на широка подкрепа, сега често се чуват критики срещу групировката и дори носталгия за дните, когато Израел контролираше територията. Помолени да посочат най-големия проблем в палестинското общество, по-малко от една трета от анкетираните цитират окупацията. Мнозина смятат безработицата, бедността и корупцията за по-сериозни предизвикателства (виж графиката).
Националните избори се отлагат от осем години и много палестинци загубиха поради това доверие в политиката. Единственото упражнение по демокрация през последните години – местни избори през май, регистрира активност от 53% в сравнение със 70% преди едно десетилетие. Средната възраст на населението в териториите е 19 г., но най-младият потенциален кандидат да замени Махмуд Абас е доста над 60-годишен. Поради слабата перспектива за мир много палестинци губят интерес и в решението за две държави. Едно проучване през август установи, че 52% от тях все още подкрепят подобен компромис. Но тази подкрепа падна на 43%, когато анкетиращите обясниха как би могло да изглежда евентуално решение за две държави. Има и остро несъгласие за алтернативите, с почти еднаква подкрепа за държава от две нации, за държава на апартейда, за прогонване на евреите и "други".
Вместо да бъде човекът, който може да постигне сделка, Абас се превърна в една от най-големите пречки пред нея. Той няма легитимност да преговаря от името на своя народ, две трети от който иска оставката му. Все по-авторитарен, той изглежда по-загрижен от вътрешните свади, отколкото от израелската окупация. „Основната му цел е само да оцелее в политиката“, казва Салах Бардавил, член на ХАМАС. Но и ХАМАС не се представи по-добре.
Показателно е, че един от изблиците на успешна палестинска активност през 2017 г. бе в Източен Ерусалим, където нито "Фатах", нито ХАМАС имат голямо влияние. Когато Израел инсталира нови метални детектори в джамията "Ал Акса" през юли, палестинците излязоха на протести и израелските власти отстъпиха.
Но някои палестински жители на града се отказват от по-голямата битка. Между 2014 и 2016 г. около 4000 от тях подадоха молба за израелско гражданство, което е трикратно увеличение в сравнение с десетилетие по-рано. "Окупацията няма да приключи. Израел няма да се разкара, заяви през юли един от протестиращите. – Не си помагаме, ако се преструваме, че ще го направи."
© 2018 The Economist Newspaper Limited. Всички права запазени от The Economist, преведено от S Media, публикувано по лиценз. Може да намерите оригиналната статия на английски на www.economist.com
Текстът е публикуван в брой 1/2018 г. на списание "Икономист", който може да купите в разпространителската мрежа. Вижте какво още може да прочетете в броя.
Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки.
