В очакване на ефекта

Ще пресече ли борсовата търговия с електроенергия опитите за спекулации с цените или предварително договорените търгове? Или монополът, макар и борсов, няма как да доведе до здравословна конкуренция на пазара на ток? Отговор ще даде започващата другата седмица – и с една седмица закъснение – ефективна търговия на платформата на електроенергийната борса в най-важния за производители, търговци и бизнес сегмент, този на двустранните договори с по-дълъг срок.

Очакванията на фирмите са чрез борсовата платформа цените на тока да се нормализират в сравнение с увеличението от 30 до 60% и нагоре, поискано от търговците преди Нова година. Увеличение, което дойде след последните промени в Закона за енергетиката, които въведоха задължението от 1 януари всички сделки с електрическа енергия на свободния пазар, сключвани от производители с мощност над 5 мегавата, да стават на организирания борсов пазар.

Предупредителните писма на търговците бяха определени като спекула от предприемачите, защото цените се вдигат при нормално потребление за сезона, без увеличение на износа или рязко поскъпване на суровините за производство на ток. При такова състояние на търговията ще бъдем изправени пред невъзможност да планираме разходите си за производство, включително по вече подписани договори, а това ще изпрати много фирми директно извън пазара, коментира председателят на УС на Българската федерация на индустриалните енергийни консуматори Константин Стаменов, според когото така се създава изкуствен дефицит.

Нашите разчети показват, че за 12 месеца, от октомври 2016-а до септември 2017-а от страна на производителите един мегаватчас на свободния пазар е поскъпнал само 4,8%, от 66,06 лв. на 69,24 лв., а на нас ни предлагат ток по 120 лв., каза пред „Икономист“ председателят на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) Васил Велев.

По думите му търговците вече са договорили с производителите дългосрочните доставки на ток, до средата на 2018 г., на цени средно около и до 70 лв./МВтч, а на бизнеса ги предлагат двойно по-скъпо. От асоциацията на работодателските организации призоваха малките фирми, които използват ток с ниско напрежение, да се върнат обратно на регулирания пазар, където цените са фиксирани и в момента – по-ниски.

Според търговците обаче отговорността за подобно поскъпване трябва да се търси в международните цени на енергията, тъй като България не е изолиран остров. Цените в Европа на тока са с около 30 % по-високи – между 95 и 98 лв./МВтч, каквито са и цените с доставка за януари и февруари у нас, коментира председателят на Асоциацията на търговците на електроенергия (АТЕБ) Мартин Георгиев. Факт е и че потреблението у нас се е увеличило с 4% , а ВЕЦ-овете, от които идва пиковата енергия, произвеждат по-малко, допълни пред „Икономист“ Георгиев.

Реакцията

Ситуацията предизвика спешна среща между производители, търговци, борса и експерти в Министерството на енергетиката в края на декември, а решението беше да се увеличи предлагането на електроенергия именно на сегмента за двустранна търговия. Това трябва да стане през разрешение от Европейската комисия, защото България се е задължила да насочва определени количества ток към сегмента „Ден напред“ (на който по принцип се търгуват извънредни, непланирани количества), за да предотврати в края на 2015 г. санкции заради монополните права на Българския енергиен холдинг (БЕХ) на пазара на електроенергия.

В случая с борсата тези монополни права се изявяват още веднъж, тъй като БЕХ е както неин собственик, така и на най-големите играчи на нея, държавните производители на ток. От август м.г. има решение на правителството борсата да премине към финансовото министерство, но все още няма ефективно прехвърляне.

Смятам решението от страна на министерството и холдинга да се пренасочат количества към сегмента „Двустранни договори“ за правилно, тъй като при увеличено предлагане цените ще се нормализират. Заедно с количествата, които ще дойдат на борсата по двустранните договори, това трябва да доведе до реални цени, коментира по този повод пред „Икономист“ Васил Велев.

Когато тези количества се търгуват на борсата, ще се увеличи предлагането и цените ще се регулират, смята и зам.-председателят на парламентарната енергийна комисия Валентин Николов.

Правилата

Точно седмица преди да задейства основният сегмент, на който ще се сключват сделките, от електроенергийната борса разпространиха окончателните правила за търговия на ток чрез двустранни договори, която започва на 9 януари.

Една от най-важните промени в сравнение с първия вариант на правилата, критикувани от търговците, е намаляването на финансовите лимити, дължими като гаранция от участниците, и уеднаквяването им за всички сегменти на търговия. Освен това гаранциите ще се освобождават веднага след сключването на сделка.

Въвежда се механизъм за автоматично съпоставяне на оферти и сключване на сделки, като целта е да се постигне възможно най-добрата цена. Офертите за покупка и/или продажба на участниците ще се класират автоматично (без да се сключват сделки) и ще бъдат видими на екран „Непрекъсната търговия“, в „Сесия за подаване на оферти“.

Самата борса няма да е страна по сделките, а условията на търговете ще се определят от съответния инициатор, който ще е видим за участниците. При липсата на клирингова къща и с цел повишаване на доверието ще има списък с допустими контрагенти, който ще се изготвя на база подписани стандартизирани договори между производителите и търговците. Според последните това няма да ограничи конкуренцията.

След като борсата не е страна по сделките, а и няма клирингова къща, това я превръща в обикновен брокер с монополни права, коментира преди Нова година пред „Икономист“ председателят на УС на Асоциация Свободен енергиен пазар (АСЕП) Соня Кадиева. Това е асоциацията, която публично разкритикува първия вариант на правилата за търговия, публикуван от борсата още на 22 декември.

Добре е, че малко се намаляват таксите, които борсата събира, макар да не е ясно за какво се плащат те, след като досега същите договори се сключваха безплатно на платформите на производителите АЕЦ „Козлодуй“ и ТЕЦ „Марица-изток 2“, смята Кадиева. Според нея свободният пазар спокойно може да мине и без борсата, ако беше прието тези договори да се обявяват в публичен регистър като количество, срок на доставка и цена, за да се разсеят съмненията за сделки под масата.

Основният въпрос, който търговците задават, е кой контролира дейността на електроенергийната борса, защото тя сама пише и правилата за дейността си. Според асоциацията, след като Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) е издала лиценза на борсата за търговия с ток, тя трябва да може и да ѝ налага санкции при нарушение, а това не е регламентирано в нито един закон или наредба.

Опасения

Искане на разрешение от Брюксел за продажбите на държавните централи на свободния пазар може да циментира централизирането на пазара на ток само през борсата. Това се опасяват експерти от Института за енергиен мениджмънт (ИЕМ). Аргументите им са, че досега, въпреки заплахата от санкции, ЕК не е обвързвала дружествата от структурата на БЕХ със задължение къде да продават електроенергията си. Свободният пазар на ток обхваща над 50 на сто от производството и при искане на подобно разрешение от ЕК у нас просто ще се „закове“ съотношението, в което големите производители ще предлагат в сегментите „ден напред“ и „двустранни договори“ на борсата, като по този начин може да се пресече и за в бъдеще възможността производителите да търгуват сами енергията си. Сега очакванията са, по думите на председателя на енергийния регулатор Иван Иванов, че задължението им да продават само през борсата ще е временно, докато се регулира пазарът.

Текстът е публикуван в брой 1/2018 г. на списание "Икономист" от 5 януари, който може да купите в разпространителската мрежа. Вижте какво още може да прочетете в броя.