Зеленият пакт ще доведе до деиндустриализация в ЕС, смятат работодатели и синдикати

В сегашния си вид Зеленият пакт е самоубийствен за ЕС и трябва да се преразгледа. В противен случай той би довел до деиндустриализация на ЕС – много производства може да бъдат изнесени в трети страни, откъдето после ще трябва да внасяме продукция. Това заяви Васил Велев, председател на Асоциацията на индустриалния капитал в България по време на пресконференция на Икономическия и социалния съвет (ИСС), на която беше обявена обща позиция на работодатели и синдикати по бъдещото екологично законодателство.

Васил Велев постави  въпроса за формиране на нова европейска климатична дипломация, която да привлече и други държави извън ЕС за каузата на Зеления пакт. Според становището на ИСС Зелената сделка в досегашния си вид не е адекватна на ситуацията и няма достатъчна подкрепа в глобален план.  Васил Велев аргументира тази позиция с данни за най-големите емитенти на  въглероден двуокис в света, които са съответно Китай – 27%, САЩ – 15 %,  на трето място е ЕС – 9,8%, а близо до ЕС е Индия с почти 7%. Според  данни на МВФ в следващите 4 години най-голям икономически ръст се очертава да постигнат точно Китай, САЩ и Индия, водещи емитенти на въглероден двуокис, държави, но не и ЕС. Затова ЕС не може да си позволява да изостава в икономическия си растеж, коментира още  Велев.

България е най-засегнатата държава-членка  на ЕС от средносрочно поставените цели в Зеления пакт, казва Васил Велев, според когото за страната е още по-съдбоносно важно да защити националните си интереси сега, преди приемането на европейското климатично законодателство.

Европейският проект за климатичен закон е на финала и през есента ще стане задължителен за всички държави членки на ЕС. Затова е наложително  още преди есента на тази година българската позиция по отношение на Зеления пакт да бъде защитена чрез спешни действия и по модела на Полша, която най-ефективно защитава националните си интереси, гласи позицията на ИСС.

Президентът на КНСБ Пламен Димитров обяви три основни „червени  линии“, които не бива да бъдат пренебрегване при продължаващите преговори около Зеления пакт. Първата е, че страната не трябва да приема междинната цел за намаляване на парниковите газове до 2030 г. с 50 и повече процента, а да се придържа към Парижкото споразумение, според което целта е намаляване с 40% спрямо 1990 г.

България трябва да отстоява позицията да не се пренасочват средства от националните постъпления от продажба на въглеродни емисии за покриване на бюджетен недостиг в ЕС, а всички енергоемки отрасли да получават достатъчно количество безплатни квоти, съобразени с действителното производство, подчерта още Пламен Димитров.

Трета позиция, по която становището на ИСС е категорично,  е необходимостта от въвеждането на механизъм за налагане на въглероден данък, който да защити европейските производители от внос на стоки и услуги извън ЕС.