Производството е новият герой на българската икономика

Вицепремиерът Томислав Дончев е роден през 1973 г. в Габрово. Завършил е философия и стопанско управление, има бизнес специализация в Оксфорд. Бил е програмен директор в Институт "Отворено общество", член на работна група към Министерството на финансите за разработване на регулациите за безвъзмездно финансиране по структурните фондове. Избран за кмет на Габрово през 2007 г. Министър по управление на средствата от Европейския съюз в първото правителство на ГЕРБ (от 2010 г.) и вицепремиер във втория и третия кабинет “Борисов”.

– Г-н Дончев, през следващите 6 месеца България ще е председател на Съвета на ЕС. Кой е бизнес акцентът - за българския и за европейския бизнес, който българското правителство ще отстоява?

– Признавам си, питали са ни за политически аспекти, за нюанси върху външната политика, за Брекзит, за бюджета на ЕС, но за бизнес акцент досега въпрос не съм получавал. Ако има такъв акцент и такава нишка, той е свързан с по-високата конкурентоспособност на европейската икономика като цяло. Това няма как да не минава през усъвършенстване на общия пазар на ЕС, което от своя страна има много детайли - как от една страна да бъдат премахнати всички ограничения в общия пазар, защото практиката показва, че колкото по-свободен и либерален е общият пазар, толкова е по-конкурентоспособен. Другата много голяма нишка е дигитализацията на общия пазар, или по-точно създаването на дигиталния общ пазар. Това е така, защото наличието на сегментирани дигитални пазари на държавите членки не дава всички шансове подобен бизнес да се разгърне. За да бъде общ дигитален пазар - пазар с малко над 400 млн. потребители (след Брекзит), ние трябва да премахнем всички ограничения на национално ниво за предоставяне на услуги онлайн. Това, разбира се, не е тема, която ще приключи с българското председателство, но е тема, която ще присъства по време на българското председателство. Включително и поради факта, че някои важни “досиета” на ниво законодателни предложения ще бъдат в ръцете ни по време на председателството.

Не без отношение към развитието на икономиката са разговорите за следващия кохезионен пакет и за бюджета на ЕС след 2020 г. Тук трябва да се отбележи, че ние очакваме предложенията на Европейската комисия и за многогодишна финансова рамка на бюджета на ЕС, и за бъдещата кохезионна политика в средата на май, по време на председателството. Ние имаме две роли - едната е да консултираме позициите на всички институции, на държавите членки преди месец май и да помогнем на колегите от ЕК предложението им да бъде максимално адаптирано, максимално съобразено с вижданията на всички. И после, след средата на май, в самия край на председателството да моделираме реакциите. Разбира се, тук технологията е търсене на компромис, защото има много различия.

– Влизането на България в еврозоната се превръща в основна цел на правителството. Но как ще отговорите на опасенията, че липсата на реална конвергенция ще донесе повече опасности, отколкото ползи?

– Опасности, ако говорим за бизнеса, няма. Българската икономика като икономика е тотално интегрирана в ЕС. Основните ни експортни дестинации са в Европа. Икономиката ни е много отворена и от гледна точка на експорт, и от гледна точка на импорт. От гледна точка на валутно управление българският лев така или иначе е фиксиран към еврото. Ако говорим за конвергенцията, истинските шансове за конвергенция са в еврозоната. Ако коментираме, че преди 10 години БВП е бил в порядъка на 56-57 млрд. лева номинално, в момента е 100 млрд. лв., това означава почти двукратно увеличение за 10 години. Аз мисля, че този ръст може да е много по-голям, когато България е част от еврозоната. Това означава две неща. Първо, достъп до капитал, достъп до финансиране на много по-изгодни лихвени равнища. И на второ място - доверие. Доверието е силата, която движи инвестициите и икономиката. Други рискове няма.

– А страховете, напомняни от опозицията, че влизането в еврозоната ще доведе до по-бързо изравняване на цените на храни и стоки, тоест поскъпване, и реално намаление на покупателността на доходите на българите...

– Практиката в други държави членки показва, че и да има подобни явления, да има опити за заиграване с цените, те бързо се успокояват. В крайна сметка, когато говорим за търговията на дребно, това е абсолютно конкурентен пазар. Пазарната логика предполага дори и някой да се опита да играе с цените, да закръглява в посока цяло число - едно евро или две евро, той ще бъде наказан от потребителя, от клиента. Има подобни опити, доказани са исторически в други държави, но пазарът бързо ги успокоява.

– Понеже споменах опозицията, ако се върнем пак към председателството на Съвета на ЕС, на 17 януари ви очаква вот на недоверие срещу кабинета “Борисов 3”, и то на тема корупция. Това какъв знак е към европейските ни партньори?

– Това не е никакъв знак! Имам предвид, че политически сътресения има по време на всички важни събития в Брюксел, има държави с истински политически кризи по време на председателство. Това няма да уплаши никого. В крайна сметка, вотът на недоверие си е парламентарна процедура. Разбира се, опитите на опозицията да атакува от такъв ъгъл правителството носят някакъв политически смисъл, който ще бъде оценяван от българските граждани. Предстои да видим как. Мисля, че той ще бъде оценен като това, каквото е. Това е опит за омаскаряване на страната в името на дребни политически страсти. Иначе правителството няма основание да се страхува. Всеки си носи отговорност за това, което прави или не прави.

– Каква е равносметката за евросредствата през 2017 г., колко усвои българският бизнес чрез европрограмите и по кои програми се наблюдава по-добро представяне, при кои не е задоволително?

– Плащанията по европрограмите може да се проверяват от всеки гражданин на сайта eufunds.bg. Там си има раздел, където в реално време може да ги следите.

А и усвояване не е добър термин. Преди няколко години предприех една инициатива да го сменим с използването, защото то реферира към ползи.

да се сравняват програмите една с друга не е съвсем честно. Това би означавало да пуснем спортисти от различни дисциплини да се състезават в един и същи вид спорт. Как ще сравнявате програмата за човешки ресурси, която финансира малки проекти в социалната сфера, с програма “Транспорт и транспортна инфраструктура”, която финансира големите тежки инвестиции в транспортната свързаност? Да не говорим, че има някои програми, при които плащанията зависят от реформи, които трябва да бъдат направени преди това. Такава е ситуацията с ОП “Добро управление”, която й се наложи да изчака и реформата в съдебната система и част от инициативите, свързани с реформи в администрацията. Такава, в още по-голяма степен е програма “Околна среда”. Там се наложи да се чака една година “водната реформа”, за да стане факт консолидацията, защото без консолидация няма пари.

Няма как да не отбележим, че две от програмите, които пряко стигат до най-голям брой институции, пряко стигат до хората. Това са ОП “Иновации и конкурентоспособност” и ОП „Развитие на човешките ресурси”, които имат най-голям брой плащания. Това означава няколко неща. Първо, че доставчиците на социални услуги: неправителствени организации, местни власти, фирми са били изключително активни, подавайки проекти и изпълнявайки ги. Това е добра новина! Те са с близо по 22% плащания (и двете програми). ОП “Транспорт и транспортна инфраструктура” върви добре. Тя е с над 16% плащания. Подобен показател има и ОП “Региони в растеж”. По-слаби са резултатите на програма “Околна среда”, която вече коментирах. Причината е трудно постигнатата консолидация във водния сектор и то, ако ми позволите да отворя една скоба - не и без опити за политическо истеризиране на процеса.

А иначе числата като цяло са добри за настоящия програмен период. Средният темп на плащане е от 15,4%. Договорен е ресурс за над половината средства по финансовата рамка, което е добър показател за настоящия момент. Сравнявайки с предишния програмен период, няма как да не видите, че договарянето е драстично по-добро и плащанията са по-добри. Сравнявайки България с другите в ЕС, няма как да не кажем, че сме в челото - 7-о място по плащания от Европейския фонд за регионално развитие и кохезионен фонд. И по-добро, вероятно 4-5-о място по Европейския социален фонд.

– Споменахте реформи. Съгласно предварителните условия, за ползването на евросредствата за настоящия програмен период също до края на миналата година трябваше да изпълним редица реформи, за да получаваме евросредства...

– Спомняте ли си, че в началото на годината имаше истерични декларации как България е пред пълна катастрофа и блокиране на европейското финансиране заради неизпълнените предварителни условия. Това сте го чули. А да сте чули новината, че България затвори всички предварителни условия?

– Не, и затова питам, за да разбера какво се случи с този процес?

– Всички предварителни условия са затворени. На тези държави, които не са успели да си затворят предварителните условия, вече тече процедура по спиране на финансирането. Само че не бъркайте - затварянето на предварителни условия не означава финала на реформата. Това е документалната основа - приет закон, приет план и т.н. Това, което трябва да продължи в следващите седмици, месеци, години, е всичко, което е написано в закон и стратегии, да бъде изпълнено във всички сфери, които се финансират с европейски пари - образование, младежи, обществени поръчки, пазар на труда, инфраструктура, воден сектор, публични администрации.

Някои от тези реформи не са много лесни. Вижте водния сектор - ЕК ни казва: Водният ви сектор не е много ефективен, защото част от него работи на общинско ниво. Няма такава логика в света. Логично е, че един по-голям оператор може да си върши по-добре работата, дори само от икономия на мащаба. И още, ако в едната община няма осигурен достатъчно водоизточник, то може да бъдат осигурени допълнителни количества вода от друг водоизточник, който е извън територията й. Затова не е редно всяка община да си купува по 5 багера и 2 камиона, за да си поддържа ВиК мрежата. Редно е това да се случва на областно ниво. Редно е на областно ниво да се плаща една и съща цена за водата. И ако не за друго, поне за един минимален елемент на солидарност.

И това не е най-трудното. Най-трудното е друго - смяната на мисленето. Докато водата, която идва в чешмата, не започне да се приема за нещо различно от дъждовната вода, т.е. да започне да се приема като услуга, нещата няма да се променят. Какво имам предвид - от една страна има райони, села, където няма вода, т.е. хората и бизнесът нямат вода, което е проблем. От друга страна, има други населени места, където с питейна вода се полива. България е една от не чак многото страни в Европа, в която водата, която тече в чешмата, е питейна. Това не е така навсякъде, в много от държавите не става за пиене. Не е нормално у нас с вода, която е събирана в язовири, пречиствана е, годна за консумация, да се полива. Това е престъпление!

– Вие отговаряте и за намаляване на административната тежест за бизнеса. Кои режими ще отпаднат най-бързо за българските предприемачи?

– Тези, за които на първо място имаме техническа готовност, т.е. тези режими, за които има регистър, достъпен по електронен път и за които вече текат законодателни промени. Те са десетина режима, като се започне от свидетелството за съдимост, което от първите дни на тази година няма да се иска от държавните институции, преминем през различни удостоверения, справки за дължими данъци към бюджета или към бюджета на местните власти, всички удостоверения, свързани със семейно положение и много други.

В същото време изобщо не забравяме, макар че крайната цел е административната услуга да се ползва по телефон, не от компютър, десетилетия още ще продължи предоставянето на услуги на гише. Дали защото не е възможно процесът изведнъж да се електронизира, или защото някои граждани искат да ползват услуги на гише. За тях се полагат всички усилия тази услуга да бъде много по-човешка. Т.е. ако администрацията може да ти свърши работа за 5 минути, да ти я свърши за 5, а не за 20 минути. Да не се налага да ходиш два пъти.

– Въпреки развитието на икономиката, тя не може да достигне темповете, с които привличаше чужди инвестиции преди кризата през 2008/2009 г. Планирате ли и какви нови стимули за инвестиции?

– Наред с факта, че имаме стимули, ние имаме и ограничения, свързани с т.нар. “държавни помощи”. За разлика от държави, които не са членове на ЕС, ние няма как абсолютно фриволно да освобождаваме от данъци или да подпомагаме директно финансово част от инвеститорите. Това понякога е проблем, защото в съседна Сърбия и Турция се прави. Практиката показва, че най-ценният стимул за инвеститорите е нормалната бизнес среда. Инвеститорът няма да дойде, защото си му обещал единствено и само някакво данъчно облекчение, защото услуга, която води до производство, не се прави за година, две или три. Една мощност се прави за 10-15, дори 20 години. И първото, което има значение, е данъчната система, политическата стабилност, състоянието на администрацията, работната сила. Никой не харчи милиони в страна, в която след 2 или 3 години не знае какво ще се случи.

– А защо Румъния продължава да привлича повече инвестиции?

– Като структура на икономиката Румъния има няколко разлики с България. Има много по-голям обем на вътрешния пазар, което не е без значение. Дори и да е експортно ориентирана, няма по-голям фундамент от това да може да разчиташ на един голям вътрешен пазар, който да ти гарантира потребление. Българският вътрешен пазар е доста по-малък. Второто, което отличава Румъния, е собственият добив на газ и нефт. И третата най-голяма разлика е производството на автомобили. Разбира се, България произвежда части, компоненти за автомобили, което е добра индустрия, с висока добавена стойност. Но разликата е, че когато имаш производство на автомобили, като Словакия - 1 млн. броя на година, Чехия - над 1 млн., Румъния - над 300 000, това означава цяла нова екосистема от свързани индустрии. Ако произвеждаш автомобил, ти доставяш метанови компоненти, пластмаси, текстил, седалки, мобилизираш инженерна мисъл. Това е хляб за десетки хиляди души в много фабрики. В България нещата също биха се променили, когато се изкачим на по-високо ниво в “хранителната верига” и когато от производство на компоненти минем към производство на цяло изделие.

Ако коментираме растежа, България има 4% растеж за 2017 година. 4% не е 7%, какъвто бе в предкризисните нива, но който и експерт да попитате, ще ви каже, че растежът сега е солиден и стабилен. Имам предвид, че не е базиран на балонни инвестиции като спекулации с недвижими имоти.

– Но вече се появиха съмнения за цените на недвижимите имоти, и Еврокомисията отчете, че растат твърде бързо...

– Има раздвижване на имотния пазар, но неговият дял и в растежа, и изобщо в икономиката е относително скромен. Новият герой на икономиката е производството. Профилът на икономиката до голяма степен се смени в последното десетилетие, и то по време на кризата. Това стана неусетно, остана неразбрано и неоценено. Българският бизнес до голяма степен се реформира и вече я няма практиката на късите упражнения, където в името на по-голяма печалба се прави една операция, а след това една или две години може да нямаш нищо. Смени се мисленето, че най-важно е да се препродават имоти, да се спекулира със земи. Това е по-скоро от миналото. 28,5% от БВП е производство!

– Броите ли в него и аутсорсинг индустрията?

– Зависи от типа аутсорсинг, защото част от него може да бъде и услуга. Този дял на индустрията е добър. Той трябва да бъде съхранен, дори ако може да бъде увеличен. Това е изключително устойчив гръбнак на икономиката. Това означава тя да не е уязвима от конюнктурни кризи, това означава консумация на висококвалифицирана работна ръка. Това означава технологична въоръженост.

Голямото предизвикателство е да се мигрира към индустрии с по-висока добавена стойност. Не е толкова лошо да правиш първична преработка, по-добре е, отколкото да изнасяш суровината, която добиваш. Още по-добрият вариант е от първичната преработка да произвеждаш детайли и компоненти, защото много по-голяма част от стойността на продукта остава в страната под формата на заплата, данък и печалба. И ако направите един исторически анализ, ще видите, че българската индустрия се развива точно в тази посока.

Текстът е публикуван в брой 1/2018 г. на списание "Икономист" от 5 януари, който може да купите в разпространителската мрежа. Вижте какво още може да прочетете в броя.