България притежава всички атрибути на правовата държава, но има какво да усъвършенства

Интервю на Евгений Дончев

– Г-н сенатор, в най-новия си мониторингов доклад Европейската комисия посочва: "България следва да гарантира необратимостта и надеждността на процеса на съдебната реформа, като създаде среда на взаимно доверие и сътрудничество между институциите". Освен това България е критикувана и за недостатъчните мерки в борбата срещу корупцията по високите етажи на властта. При това положение смятате ли България за правова държава?
– България притежава всички атрибути на правовата държава, с демократична конституция, йерархия на нормите, спазване на европейските правила и особено решенията на Европейския съд по правата на човека. Всяка правова държава може да се усъвършенства, но трябва да има постоянна загриженост от страна на политиците, правосъдието, гражданите и т.н. Във Франция усъвършенстването на правовата държава предизвиква постоянни дебати, например извънредното положение спрямо тероризма или, напоследък, за правата и защитата на жените срещу агресията. Бих цитирал също така достъпа до правосъдие, който може още да бъде подобрен в страната ни. Не би могло да бъде другояче и в България. Усъвършенстването на вашата съдебна система ще изисква демократичен дебат на актуалните проблеми, широки консултации с професионалисти от правосъдието и гражданското общество и накрая – постигане на политически консенсус. Запознах се с последния доклад на ЕК. България е на прав път и знам, че отговорните за съдебната система разсъждават за начините да се гарантира по-добре независимостта ѝ, за процедурите и за ролята на прокуратурата. По отношение на борбата с корупцията бих искал да припомня, че независимите и влиятелни медии също имат роля в тази област редом със съдиите. Това поне е изводът, който мога да направя от френския опит.

– В момента Сенатът обсъжда бюджета за 2018 г. Според анализатори става дума за доста "скромна" версия на структурната реформа, обещана от президента Еманюел Макрон. Как ще коментирате това мнение? И смятате ли, че Макрон ще бъде първият френски президент в последното десетилетие, успял да свали бюджетния дефицит под 3% от БВП с поставената цел от 2,9%?
– Първият президент, успял да го направи, се казва Жак Ширак: 2,9% през 2005 г., 2,5% през 2006 г. и 2,7% през 2007 г. След това международната финансова криза от 2008 г., последвана между 2012 и 2017 г. от твърде хлабава финансова политика, предизвикаха силно влошаване на държавните финанси. Бих пожелал стабилното им оздравяване. Бих желал това да се случи през 2018 г. и съжалявам за загубеното време в това отношение.

– Франция първа в света използва референдум през 1793 г. за приемането на якобинската конституция и е лидер по брой на референдумите за независимост – 26 – на бивши нейни колонии. Как ще коментирате забраната за провеждане на референдум за независимост в испанската конституция във връзка със ситуацията в Каталуния? Смятате ли, че подобен плебисцит в Корсика би бил законен?
– Франция е единна държава, в която живее един народ, с един език, една култура, една история. Всички французи се раждат свободни и равноправни. Във френската нация няма възможност за разделение. Това е конституционен принцип, който гарантира правата и свободите на всички. Корсика е местна общност, която може да се възползва от автономен статус за управление на местните дела. Френското законодателство определя този статус и предвижда, както бе през 2004 г., консултация със записаните в Корсика избиратели. Но референдум за самоопределение би бил неконституционен, защото там живеят само французи, както и навсякъде във Франция.
Колкото до Каталуния, нейната независимост е несъвместима със запазването на испанската нация и би дала сигнал за разпадане на европейските държави, което би отслабило целия ЕС. Зачитането на конституцията е върховен общ императив за всяка правова държава, а зачитането на правовата държава е част от изискванията на ЕС.

– Като председател на законодателната комисия към Сената кои според Вас са най-належащите закони, които Франция трябва да приеме през 2018 г.?
– Трябва да обсъдим конституционната реформа, която е със скромно значение, засягайки по-специално броя на депутатите и номинацията на прокурорите. Вероятно ще има и реформа на наказателните процедури, за да бъдат те опростени и да се подпомогне работата на полицията, както и важен закон за програмиране на средствата за правосъдието, които днес са твърде недостатъчни, за да гарантират доброто функциониране на съдилищата.

– Във Франция живеят около 5 милиона мюсюлмани, най-големият брой в Западна Европа. Как ще коментирате неотдавнашната забрана от Министерството на вътрешните работи мюсюлманите в парижкото предградие Клиши да се молят на открито? Тя бе провокирана от протест на десни политици.
– Религиозната свобода е една от големите придобивки в Декларацията за правата на човека и гражданите от 1789 г. и французите много държат на нея. Но те са и силно нащрек към това, под прикритието на религията една идеология, подкопаваща основните принципи на републиката в опита си да наложи религиозен закон над гражданския, да няма място в градовете ни. Така наречените улични молитви представляват демонстрации от политически и нерелигиозен характер и трябва да бъдат третирани като такива. Никой във Франция, както и в Европа, не може да превърне общественото пространство, принадлежащо на всички, в място за молитви.

– Вие сте специалист по социалните въпроси. Изпълнима ли е поставената от президента Еманюел Макрон цел до 2022 г. безработицата в страната да бъде намалена от сегашните 9,7% на 7%?
– Да, със сигурност, ако реформите в пазара на труда, в обезщетенията за безработица и в социалния режим бъдат извършени едновременно с развитието на професионалното обучение чрез стажове, на икономическите и фискалните реформи и съответстващо намаляване на държавния дефицит и на задължителните такси. Бих подкрепил всяка инициатива в този смисъл и на национално, и на европейско ниво.

– В кампанията през 2017 г. Вие подкрепихте кандидатурата на Франсоа Фийон за президент, който не стигна до балотаж. На какво се дължи това най-слабо представяне през последните десетилетия на дясноцентристката партия Съюз за народно движение, а сега "Републиканците", на която сте член? Още по-катастрофален впрочем бе резултатът на кандидата на социалистите Беноа Амон...
– Франсоа Фийон представи смела програма за реформи, която ни изглеждаше необходима с цел да предизвика електрошок във френската икономика и да потърси отговорност от социалните механизми, които на практика стимулират безработицата, без да насърчават достатъчно завръщането в пазара на труда. Този проект предизвика страх. Медийният взрив, който пренебрегна презумпцията за невинност, свърши останалото, след като кандидатът бе обвинен за това, че е поверил на съпругата си асистентско място. Все пак той гарантира, че това работно място е било реално.

Биография
Филип Бас е френски политик, завършил е ENA –Националната школа по администрация. Бил е главен секретар на Елисейския дворец по време на президента Жак Ширак и министър на здравеопазването и социалните дейности в кабинета на Доминик дьо Вилпен. През 2011 г. е избран за сенатор. От 2014 г. Филип Бас е председател на законодателната комисия на френския Сенат. Кавалер е на Националния орден на Почетния легион.

Бившият президент Петър Стоянов, председателят на парламентарната правна комисия Данаил Кирилов и депутатът от БСП Крум Зарков участваха в дискусията „Съществува ли единен правов европейски съюз", проведена на 9 декември във Френския културен институт в София заедно с Филип Бас. Дискусията, водена от журналистката Ирина Недсева обаче така и не намери центъра си, въпреки усилията на юристката Иванка Иванова, и се размиваше в безкрайни общи разсъждения за правовата държава.

Текстът е публикуван в брой 50/2017 г. на списание "Икономист", който може да купите в разпространителската мрежа. Вижте какво още може да прочетете в броя.