Мразеният, но справедлив данък наследство

Не съществува популярен данък. Но един е особено мразен. За британците и американците най-несправедливият налог е данък наследство. Омразата обхваща хора с всякакви доходи. Всъщност според социологическите проучвания негодуванието срещу данъците върху наследяването и върху имотите (единият се налага на наследниците, другият – върху наследствата) дори е по-силно сред бедните, отколкото сред богатите.

Политиците добре знаят какво им носи гласове. Имотът на починал възрастен американец днес е 95% по-малко вероятно да бъде обложен с данък, отколкото през 60-те години на миналия век. И републиканците искат да вървят по този път: Камарата на представителите одобри план за данъчна реформа, която до 2025 г. напълно ще премахне „смъртните данъци“. За известно време преди Втората световната война за британците е било по-вероятно да платят задълженията си при смърт, отколкото подоходния данък; днес по-малко от 5% от имотите привличат вниманието на данъчните. И това не се отнася само за англосаксонците. Постъпленията от тези данъци в страните от ОИСР спаднаха рязко след 60-те години, като дял от всички бюджетни приходи. Много други страни тръгнаха по същия път. През 2004 г. дори егалитарна Швеция отмени своя данък наследство.

Но тази тенденция към минимални или нулеви данъци върху наследството трябва да ни накара да се замислим. Такива облагания изправят един срещу друг два важни либерални принципа. Единият е, че държавите трябва да оставят хората да се разпореждат с богатствата си както намерят за добре. Другият е, че постоянният наследствен елит прави обществото нездраво и несправедливо. Как да изберем между двата?

Когато наследниците

се надигнат

Някои смятат, че данъкът върху наследството е наказателен. Те тръгват от негативния аргумент, че мъртвите вече не разполагат със свободата да разходват богатството си както поискат – мъртвите нямат права. И как биха имали, когато по никакъв начин не са засегнати от случващото се след кончината им.

Това обаче не звучи вярно. Логиката би била да се анулира дори най-скромното завещание. Но наследствата са дълбоко лични и са най-големият дар, който мнозина дават за каузи, в които вярват, и за хора, които обичат и ценят. Мнозина (живи) хора биха се почувствали непълноценни, ако не могат да обезпечат децата си. В крайна сметка, като израз на последното им желание, завещанието тежи повече от временните им капризи.

Позитивният аргумент за стръмната скала на данъците върху наследството е, че те осигуряват справедливост и равенство. Наследниците рядко имат заслуга за парите, които са им дошли ей така. Либералите, от Джон Стюарт Мил до Теодор Рузвелт, смятат, че има нужда от корекция. Рузвелт, който предупреждаваше, че да се оставят огромни богатства да преминават през поколенията, „е огромна вреда за цялото общество“, несъмнено би бил ужасен от днешната ситуация. След 1950 г. делът на наследствата в БВП на Франция се е утроил. Половината от европейските милиардери са наследили своите богатства и броят им, изглежда, нараства.

Не е ясно обаче през 2017 г. доколко решаваща е ролята на наследствата за укрепването на наследствения елит. Данните от Великобритания показват, че хората не са склонни да напускат родителите си, преди да навършат 50. В богатите страни предимствата, които богатите родители предават на потомството си, започват с брачен подбор, при който елитите все повече се сродяват с елити. После продължават с образованието, социалния капитал и щедрите подаръци, а не са затворени във фамилното състояние.

Дори да е ясна връзката между ставките по данъка върху наследството и неравенството, богатството винаги може да осигури добър данъчен адвокат. Дори във века на Рузвелт Швеция и други страни с високи данъци установиха, че ако държавата наложи стръмна скала, богатият ще намери начин да я избегне.

Въоръжени с такива аргументи, някои скачат към другата крайност, предлагайки, както американската данъчна реформа, изобщо да няма данък наследство. Според тях не само че е правилно хората да могат да предават частната си собственост на децата си, но и че завещанията често са плод на труд, който вече е бил обложен с данъци. И един широкообхватен закон за данък наследство би бил деструктивен, защото би довел до раздробяването на семейни фирми и ферми и до насилствена продажба на фамилни домове.

И все пак всеки данък е намеса на държавата. Ако избягването на двойното данъчно облагане е условие за добра политика, то тогава държавите трябва да отменят данъците върху продажбите, защото те вече са били платени при данъка върху дохода. Опасността наследниците да бъдат принудени да продават домове и фирми може да бъде смекчена, като им се позволи да плащат постепенно задълженията си от обичайните си приходи, а не чрез продажба на фамилното имущество на пожар.

На практика хората, които изобщо са против данъците, трябва да са по-малко враждебни срещу данъците върху наследството, отколкото срещу други данъци. Колкото и да не са харесвани, те са едни от най-малко изкривяващите. За разлика от данъците върху дохода те не убиват желанието за работа – изследванията показват, че човек, наследил над $150 000, е четири пъти по-вероятно да напусне пазара на труда от онзи, който наследява по-малко от $25 000. За разлика от данъците върху капиталовите печалби по-суровите имотни данъци не изглежда да възпират спестяванията и инвестициите. За разлика от данъците върху продажбите те са прогресивни. В степента, в която едно по-високо данъчно облагане на наследството може да финансира намаляването на всички други данъци, системата може да бъде по-ефективна.

Пазарен трансфер

Правилният подход е да се постигне баланс между двете крайности. Точната ставка ще варира според страната. Има обаче три принципни подхода. Първо, прицелете се в богатите; това означава да обложите наследниците, а не наследствата, и да определите смислен праг на необлагаем минимум. Второ, придържайте се към опростяване. Затворете вратичките за попадналите в мрежата, като наложите фиксирана ставка и дадете на хората пожизнено право на завещание; задайте достатъчно висока ставка, за да съберете значителни суми, но не толкова висока, че да стане привлекателно масовото ѝ избягване. Трето, с фискалния ефект от по-високия наследствен данък намалете други данъци, облекчавайки тежестта за повече хора.

Трудно е да се проведе разумен дебат, когато наследствените данъци предизвикват толкова остра реакция. Но ерозирането им събуди твръде малко дискусии. Една справедлива и ефективна данъчна система би се стремяла да включи наследствените данъци, а не да ги елиминира.

© 2017 The Economist Newspaper Limited. Всички права запазени от The Economist, преведено от S Media, публикувано по лиценз. Може да намерите оригиналната статия на английски на www.economist.com

Текстът е публикуван в брой 48/2017 г. на списание "Икономист" от 1 декември, който може да купите в разпространителската мрежа. Вижте какво още може да прочетете в броя.