Поколенческо натрупване

Всички хора се раждат равни, но това не продължава дълго. Такъв е един от изводите в последния доклад на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) – клуб на 35 предимно богати демокрации. Много проучвания показват как разликите в доходите са се развили с течение на времето или между страните. Но докладът на ОИСР разглежда как неравенството се развива с възрастта.

Някои хора градят кариера, а други не, което логично води до разлика в доходите. Това неравенство стига пика си, когато дадено поколение достигне 50-те си години. Но впоследствие ножицата се затваря, тъй като хората започват да използват преразпределителни механизми, каквито са обществените пенсии. Старостта, отбелязва ОИСР, е „изравнител”.

Ще остане ли така? В крайна сметка пенсионирането намалява доходите не чрез преразпределение от богати възрастни към бедни, а чрез прехвърляне на пари на стари хора от млади, работещи данъкоплатци. Очакванията са в бъдеще да има все по-малко работещи, което ще намали ролята на преразпределителните обществени пенсии.

Един от логичните отговори на намаляващия брой заети, които да издържат пенсионерите, е повишаването на пенсионната възраст. Но това ще изостри неравенството сред хората в напреднала възраст. По-дългите кариери ще дадат на богатите работници повече време, за да комбинират предимствата си. И когато накрая настъпи заслужената почивка, бедните, които умират по-рано, ще имат по-малко време да се насладят на пенсиите си.

Днешните младежи се притесняват, че трябва да издържат повече пенсионери, не на последно място, и защото смятат, че на по-възрастните поколения им е било по-лесно с тогавашните пенсионери. Данните на ОИСР подкрепят едно такова твърдение. Бейби бумърите (родени през 50-те години на миналия век) са натрупали далеч повече богатство (собственост, акции и други спестявания) от Генерация X (на родените предимно през 70-те) и милениум поколението (появили се на бял свят през и след 80-те).

Това отчасти се дължи на факта, че те са имали повече време на разположение. Сравняването на различните поколения на един и същ етап от живота показва различна картина. Днешните млади хора имат значително по-висок разполагаем доход от предишните поколения на тяхната възраст. Живеещите в страните от ОИСР в началото на 30-те си години имат 7% повече от Генерация Х на тази възраст и над 40% повече от бейби бумърите. На младежите им е досадно, когато някой старец им обяснява, как животът е бил по-суров, „когато бях на твоята възраст“. Но той наистина беше.

Тази привилегия на милениълите обаче е по-слабо изразена в Америка, която по принцип задава тона в поколенческите войни. (Всъщност сегашните американци в началото на 30-те си години са малко по-зле, отколкото предишното поколение на същата възраст.) Пропастта, изглежда, също се затваря, когато новите поколения остаряват. Представителите на Генерацията Х живяха много по-комфортно на 30-годишна възраст, отколкото хората, родени десетилетие или две преди тях. Но сега, когато са навършили 40 години, доходите им спират да растат, докато предходното поколение се радва на силни печалби на тази възраст.

Тази картина може да се повлиява от продължителния ефект на световната финансова криза. Но ако тенденцията продължи, скоро може да дойде време, когато старите хора слушат с отегчение как младежи им разказват колко по-лесен е бил животът, „когато бяхте на моята възраст".