По пътя на Easy Company

Посещаването на военни мемориали и бойни полета никога не е било толкова достъпно, колкото днес. Така пред нас се отварят възможностите не само да видим местата на ключовите битки от Античността и Средновековието, които са оформяли хода на историята, но също и по-малко популярни конфликти, за които научаваме от филмовата индустрия. Пример за това е и превърналият се в класика сериал на HBO „Братя по оръжие“ (Band of Brothers).

Посветен на легендарната Пета рота от 506-и полк на 101-ва въздушнопреносима дивизия, сериалът се базира върху разкази на оцелелите участници, и най-вече по биографичната книга на техния командир Ричард Уинтърс. Затова и филмът не е просто хит в жанра, но попада сред онези продукции, които допълнително увеличават респекта към един или друг военен мемориал и създават още един стимул за хората да го посещават.

Първа подобна локация е нормандското градче Карентан. Без излаз към Ламанша и разположено на 10 км от бреговете, то се оказва от стратегическо значение в първите дни на съюзническия десант в Нормандия. Причината – намира се по средата между два от главните бряга за дебаркиране – „Юта“ и „Омаха“, и германският гарнизон в неговите покрайнини ще пречи на съюзническите войски да се обединят, след като се установят на брега.

 

 

 

 

 

 

Задачата да превземе гарнизона и Карентан се пада на един нов род войски – парашутните. В нощта на 5 срещу 6 юни Пета рота се спуска в тила на германските сили, за да обезвреди артилерийския обстрел на десанта. На 12 юни Карентан попада в ръцете на 506-и полк и това събитие остава незабравено и до днес.



Градовете, през които минава Пета рота (Easy Company), са носители на тежка, но славна история. Но ако не беше сериалът, щяха да са познати само на историците и наследниците на ветераните. Вместо сгради и произведения на изкуството местните музеи съхраняват свидетелства за напеченото положение по време на войната. Това, което привлича посетителите повече от самите мемориали, е, че градчетата са като капсула на времето. Ремонтирали и съхранили пострадалите сгради, те позволяват любителите на военната история да стъпят на същото място, където са били самите парашутисти, запомнени от фотографиите.

„Кафе де Норманд“ днес не работи, но сградата му все още е там, в началото на Карентан, и е магнетичен декор за увековечаване на спомените от посещението в този малък град.

В града могат да се открие още мемориал в памет на 101-ва дивизия, както и музей „Ъгълът на мъртвеца“, където може да се видят оригинални танкове „Шърман“, въоръжение, униформи и практически всякакви артефакти, запазени и възстановени, за да пресъздават нерадостната реалност на войната.

Навярно мнозина биха се изкушили да помислят, че геройските истории от мемоарните романи на американците са като „Битката за малката земя“ на Брежнев, но грешат. Нещото, което прави историята на филма и героите му специални, е, че 506-и полк и неговата Пета рота се сражават в почти всяка значима операция на Западния фронт. След Нормандия, през септември 1944 г. те участват в провалилата се операция „Маркет Гардън“ и понасят тежки загуби при изтласкването им от германците при Найнен. Попадат в обкръжение при последната значима германска офанзива – операция „Поглед към Рейн“ и битката за Булдж. Това обаче не сломява духовете.

„Ние сме парашутисти, очаква се да сме обкръжени“, е историческа реплика на вече повишения в капитан Ричард Уинтърс. Още по-смело и отбелязано в историческите анали е откровението на генерал Макалиф, с което отговаря на нацисткото предложение да се предадат – „Нъцки“.

Разположени в околностите на градчето Фой Нотр Дам, отрязани от доставки, войниците от Пета рота посрещат 1945 г. с летните си униформи, често дори без право да запалят огън, на който да се стоплят, за да не послужи той като ориентир за противниковата артилерия.



„Най-забележителната демонстрация на огнева мощ, която съм виждал през целия си живот“, така старшината и бъдещ лейтенант Карууд Липтън описва новогодишния обстрел на германците, който докарва не един от другарите му до лудост. Дни след това те превземат градчето, а надупчените като сирене поля и гори край Фой и до днес са оставени, без да бъдат култивирани, за да напомнят за случилото се. Не паметници, не музеи, просто изсъхнали клони и игли покриват някогашните окопи („лисичите дупки“) на Пета рота.

След отпора на операция „Поглед към Рейн“ предизвикателствата за Пета рота намаляват. Краят на похода им е в Австрия, а след това в Берхтесгаден, където първи достигат „Орловото гнездо“ – лятната вила на Хитлер. Частното имение на Гьоринг в същия район поднася на войниците повече от 10 000 бутилки от най-качествените европейски вина и ликьори. Днес тези обекти са почти разрушени и само техни фрагменти напомнят, че някога там е отмарял елитът на нацистка Германия.

Интересно предизвикателство за любителите на подводните приключения е близкото езеро Топлиц, за което се носи легенда, че е скривалище на тонове нацистко злато. За изминалите 73 години то привличало десетки авантюристи, които макар и да не са откривали нищо, са оставали с приятното усещане, че лично са валидирали и отхвърлили една легенда.

Както се вижда, това не е класическият туризъм, включващ хавайски ризи и коктейли. Те отстъпват пред културата на почит към онези, отдали живота си, за да го има днешния свят, а обиколка по пътя на Пета рота е шанс историята да бъде научена чрез преживяване, вместо само с четене.

Текстът е публикуван в брой 37/2018 г. на списание "Икономист", който може да купите в разпространителската мрежа. Вижте какво още може да прочетете в броя.