Оръжейна сага: Полуфинал

Стела Ненкова

Изненадваща и скоростна развръзка разпръсна тъмните облаци на оръжейната фирма "Емко", която от юли е без лиценз за външнотърговска дейност и заради това загуби многомилионен договор с "Кинтекс" за произведено въоръжение за Индия. Но след намеса на премиера Бойко Борисов и протести в София проблемите пред фирмата изчезнаха сякаш с магическа пръчица. Първо Междуведомственият съвет за отбранителна индустрия върна лиценза на оръжейната компания на Емилиян Гебрев на 6 октомври, а няколко дни по-късно – на 10 октомври – и договорите по индийската поръчка, за които икономическият министър Емил Караниколов обяви, че няма как да бъдат възстановени и които той пренасочи към държавния производител ВМЗ – Сопот.

Ситуацията далеч не изглеждаше розова дори и в деня на връщането на лиценза, защото министърът на икономиката Емил Караниколов, който е съпредседател на междуведомствения съвет, обяви, че договорите на "Кинтекс" с "Емко" по доставки за над 100 млн. евро към индийски контрагент са пренасочени за изпълнение към друг държавен завод – ВМЗ - Сопот. Тогава икономическият министър обяви, че това ще доведе до закъснение от 6 седмици за доставянето на индийската стока, което ще докара неустойки за "Кинтекс", но те щели да бъдат за сметка на 10 процента по-ниската цена, която предлага държавният производител. Същия ден представители на Националната агенция за приходите, придружени от полиция, влязоха в офисите на "Емко", за да търсят акции на русенския завод "Дунарит", които според Търговския регистър са собственост на фирма "Кемира" и върху които има запор. Според Емилиян Гебрев в книгата на акционерите обаче собственик на "Дунарит" е "Емко". Това развитие изкара стотици служители на частното дружество на протест в София, който не остана незабелязан от Бойко Борисов. Премиерът прие на среща недоволните и разпореди "Емко" и държавата "да се разберат".

"Възстановените" договори с "Кинтекс"
И някак си на следващия ден, след двучасови преговори между "Кинтекс", "Емко" и икономическия министър Емил Караниколов, невъзможното доскоро стана възможно. На специален брифинг в Министерския съвет, на който присъстваха Борисов и Караниколов, Гебрев обяви, че изпълнението на индийската поръчка отново е в ръцете на „Емко“. Премиерът дори акцентира, че този развой ще донесе „6 милиона повече за държавната компания“. От икономическото министерство уточниха, че тази сума идва от подобрената оферта на „Емко“, които във вторник са предложили по-ниски цени на „Кинтекс“. Никой от присъстващите не отговори как един търговски контракт може да бъде „възстановен“ след прекратяването си. Вместо това собственикът на оръжейната фирма обсипа с благодарности Борисов, спря протестите и обяви, че е обмислял да докара служителите си да пеят и танцуват под прозорците на премиерския кабинет. Гебрев дори съжали, че по-рано не е сезирал Борисов, което остави съмнения в прецизността на действията на всички държавни органи по неговия случай.

Потърсен по-късно, за да конкретизира действията на двете страни, Гебрев заяви по телефона за "Икономист", че договорите с „Кинтекс“ никога не са прекратявани. Оръжейният бос обеща в сряда да хвърли повече светлина върху спорните моменти от сделката, но до редакционното приключване на броя не беше открит.

Мистерията ВМЗ
От Министерството на икономиката отказват да кажат как ще се реализира възложената на ВМЗ продукция, към която по думите на Караниколов имало интерес. От "Кинтекс" не уточниха как точно ще се развали договорът със сопотския завод, въпреки зададените въпроси. Решението производството на боеприпасите по индийските договори да бъде пренасочено към ВМЗ, въпреки че тази продукция вече е била произведена от "Емко", е на съвета на директорите на "Кинтекс".

Във въздуха остана да виси и въпросът дали действително продукция по "индийския договор" е произвеждана в Сопот, защото преди време Гебрев и бившият дългогодишен шеф на "Кинтекс" Антон Салджийски твърдяха, че ВМЗ не може да прави точно този тип боеприпаси без техническа документация за тях от "Емко". Източници на "Икономист" в сопотските заводи заявиха, че предприятието работи денонощно, но не по "индийските" поръчки. Но тази информация не бе потвърдена от официален представител. От Министерството на икономиката обясниха, че договорите били възложени на ВМЗ, защото имало риск за доставките, ако лицензът на "Емко" не бъде възстановен. Но от ведомството не казват по какъв начин липсата на лиценз за външна търговия оказва влияние на отношенията между частния производител и държавната "Кинтекс", защото износител на практика е последната.

Кой печели и кой губи
На пръв прочит и с наличната информация се оказва, че "Кинтекс" се озовава в незавидно положение, тъй като сега вече трябва да плаща на два изпълнителя - "Емко" и ВМЗ. В лоша позиция е и българският оръжеен сектор, защото пострада имиджът на родните производители като стабилен партньор на тези чувствителни пазари. Преди щастливата развръзка Гебрев обяви, че получава запитвания от международни партньори, които искат ситуацията около неговата компания да бъде изяснена. Няма да е далеч от истината и твърдение, че е пострадал образът на министъра на икономиката, който до съвсем скоро заявяваше, че няма как това, което стана във вторник, да се случи. Излезе така, че един проблем, по който той работи в продължение на месеци, намери разрешение само за часове след намесата на Борисов. На пръв поглед печели и самият Гебрев, който има вид на издържал успешно играта на нерви с държавата. Някои експерти вече намекват, че развръзката е част от сделка, която да улесни придобиването от страна на държавата на русенския оръжеен завод. Самият Гебрев обаче твърди, че нито в понеделник, нито във вторник е ставало дума той да се откаже от собствеността върху "Дунарит". Нещо повече, в разпространено от "Емко" съобщение пише, че на преговорите във вторник е постигната и друга договореност: "Всички въпроси, свързани със статута на "Дунарит", ще се решават в рамките на закона, по честен и открит начин". Това означава ли, че страните са приели, че досега това не е ставало по този начин?

Очевидно е, че оръжейната сага ще продължи най-малкото до изясняване на "белите петна" в сюжета.

Текстът е публикуван в брой 41/2017 г. на списание "Икономист", който може да купите в разпространителската мрежа. Вижте какво още може да прочетете в броя.