Независимост?! Е, хайде сега!

ХРИСТО КАРАСТОЯНОВ

В началото, когато миналото все още не беше минало, а за светлото бъдеще вече беше станало ясно, че няма да дойде, обичахме да ехидничим, че нашите нови водачи са независими, защото от тях нищо не зависи. Не беше смешно, а сега вече може да се смята за доказано, че не е и вярно.

Зависими са! Управляващите са най-зависими.

Някои от тях например си мислят, че така да се каже, лично управляват колата: свиркат с клаксоните, дават (или не дават) мигачи, изпреварват отдясно, показват среден пръст на останалите участници в движението и тъй нататък...

Но и те са зависими: зависими са от онзи, който седи на задната седалка с куфарче на коленете, ако ме разбирате...

(Друг е въпросът, че и този от задната седалка на свой ред е зависим от мекия спусък на пушката в ръцете на снайпериста.)

Да вземем друг пример. Учителката обяснява за закона за гравитацията. И казва:

– Ако го нямаше този закон, ученици, ние нямаше да можем да ходим по земята.

И едно момиченце вдигнало ръка.

– Извинете, госпожо – казало. – А кога е гласуван този закон в Народното събрание?

То било дъщеричка на един народен (с извинение!) представител. И от мънинко знаело, че всички закони зависят от татко ѝ и от другарите му. Така да се каже, това му било внушено в първите седем години. То си мисли, че преди те да гласуват закона за гравитацията, всички сме подхвърчали безразборно насам-натам. И не знае, че ако такъв закон беше гласуван от нашите депутати, той непрекъснато щеше да бъде нарушаван.

Защото у нас единствено природните закони действат без грешка, понеже не зависят от българските депутати.

А инак самите българските депутати са ужасно зависими. Един беше зависим от суджука. Не точно от суджука, разбира се, ами от другарчето си от противоположната политическа сила. Което другарче коварно го изпя. В гръб!

Двете най-големи партии в парламента (които и да са те в различните набори парламентаристи) са във взаимна зависимост. Но и двете са зависими от по-малките си събратя и от техните златни пръсти.

Всички те заедно пък са зависими от отговора на въпроса „Кой?”. Не онзи „кой”, дето се мотае като хаштаг във фейсбук. А от по-простичкия въпрос: „Кой колко?”.

И министър-председателите са зависими. Например премиерът Орешарски. Гледаш го един такъв с остър перчем, остър нос и остър поглед... – направо независим повелител на седенките! А всъщност напълно зависим. И не беше зависим от онзи, за когото си помислихте в първия момент. Не. Премиерът Орешарски беше зависим от управителите на ресторантите! От съответния управител зависеше дали премиерът ще може да мине през кухните и служебните помещения, че да се изсули през задния изход. Ако управителят не беше в настроение – директно го хвърляше на вълците пред парадния вход, тоест на протестърите. Между другото и протестърите бяха зависими от много неща, но това вече е друга история.

Сегашният ни президент е зависим от цели три дами. А те пък са зависими от настроението, с което се събуждат заран. (При дамите е така.)

Ние пенсионерите тая седмица замалко да си помислим, че ще си имаме бащица, който е независим, защото зависи само от себе си. Имам предвид избора на нов управител на НОИ, който сам се яви на конкурс и сам си го спечели.

(Защото инак с конкурсите работата е много сложна. При конкурсите важѝ законът „Приятел в жури се познава!”. Той че важи – важи, но силата му отслабва правопропорционално на броя на кандидатите. Просто защото тогава вече не е много ясно чий приятел е по-голям приятел.)

Така че да обобщя!

Независимостта е голяма и зависимост дебне отвсякъде.

Текстът е публикуван в брой 38/2017 г. на списание "Икономист" от 22 септември, който може да купите в разпространителската мрежа. Вижте какво още може да прочетете в броя.