Съединението прави европредседателството

Българското европредседателство догодина сякаш само наложи необходимостта от политически и национален консенсус за това, какви свои интереси може да отстоява страната ни. Заявката, че той е постигнат, бе огласена в края на конференцията „Европа отново на път: Предизвикателствата пред България и ЕС 10 години след приемането на страната ни в Съюза“, проведена на 5 юни в София с участието на високопоставени политици и известни експерти.

Наистина поне вербално се очертаха контурите на съгласие в няколко направления: членство в Шенгенското пространство; членство в еврозоната; обща европейска отбрана; продължаване на евросубсидиите; засилено сътрудничество със Западните Балкани и Черноморския район.

Влизане в еврозоната

„Еврозоната е задължителна, ще се постараем максимално да изпълним критериите за членство в нея“, заяви премиерът Бойко Борисов. Според специалния съветник на еврокомисаря по бюджет и човешки ресурси Гюнтер Йотингер Ивайло Калфин обаче България не прави усилия за присъединяване към еврозоната, а ЕС в момента е заплашен да стане нейна жертва и тя да се изгради като паралелна институционална структура на Съюза. Министърът по европредседателството Лиляна Павлова му опонира, че правителството работи усилено по присъединяването ни към общата европейска валута, но без да вдига излишен шум. Според Сергей Станишев пък трябва да настояваме за ясни, а не за плаващи критерии за влизане в еврозоната. Основният проблем обаче си остава ниската ни икономическа конвергенция спрямо средното ниво в ЕС, не формалните критерии.

Според политолога от Центъра за либерални стратегии Даниел Смилов има опасност да се окажем дисквалифицирани и да останем извън еврозоната заради икономическа недоразвитост. Затова според него добре би било за нас да се запазят Маастрихтските критерии за членство.

Шенген и обща армия

„Еврозоната си зависи само от нас, а за Шенген само една страна ни спира“, заяви премиерът Бойко Борисов, без да уточнява държавата. Той непрекъснато обяснява по всички европейски и форуми на ЕНП, че страната ни отдавна е покрила критериите за членство и че е надеждна външна граница при миграционен натиск, но несправедливо не е допускана в Шенгенското пространство. И според лидера на ПЕС Сергей Станишев ЕС прилага двоен стандарт спрямо нас.

„И аз съм бил мигрант, знам какво е да си мил-недраг. Решението тук не се измерва с квоти, убежище или паспорти“, заяви бившият премиер Симеон Сакскобургготски. Отдавнашен критик на квотното разпределение на бежанци сред членките на ЕС е и вицепрезидентът Илияна Йотова. Според нея промените в Дъблинското споразумение са козметични и са по-лоши за България.

„Дали са ни нужни толкова танкове, самолети и гаубици поотделно“, попита премиерът Борисов, говорейки за ескалация на превъоръжаването, и се обяви в подкрепа на идеята за обща европейска армия – „какво по-просто от това“. Илияна Йотова пък е и за координация на всички европейски военни производства. Екоминистърът Нено Димов вижда технологичен потенциал в геополитическото ни положение: инвестициите в отбрана ще тласнат развитието на военнопромишления комплекс, в който имаме традиции, а световната история е доказала, че военното производство е авангардът на новите технологии; ерго, ще се развием технологично, оттам и икономически.

Западните Балкани

и Черноморският басейн

Погрешно беше да се заявява, че в следващите години Евросъюзът няма да се разширява, заяви Илияна Йотова – това обезсърчава демократичните процеси в Западните Балкани. Премиерът Борисов смята, че в рамките на председателството си на Съюза ние не можем да поставим въпроса за членството в него на държавите от Западните Балкани, защото те не са готови за него, главно елитите им не са готови. Но сме длъжни да направим нещо за гражданите на тези страни да се почувстват европейци – да получат например европейски паспорти. Помолен по-късно от журналисти да доразвие идеята си, премиерът каза, че тя е в съвсем начален вид и ще я лансира по време на председателството.

Експремиерът Сакскобургготски пък пръв постави въпроса за Черноморския регион, който по традиция у нас е по-активна тема само при леви или проруски правителства: „Екологията на Черно море може да е тема, с която да допринесем в председателството“. Сергей Станишев подкрепи идеята Черноморският регион да е наш приоритет на европредседателството, който може да бъде продължен при последващите председателства на Австрия и Румъния. Борисов се съгласи с предшествениците си и емоционално възкликна: „Любимото ни море е наричано „локвата на Русия“. Защо така?!“. И се възмути, че има дунавска стратегия, за която „Австрия много натиска“, но сме активни и ние, и Румъния, а няма черноморска стратегия.

Пари и ценности

Усвояването на евросредства е само малка част от това, което представлява Европа, заяви Сергей Станишев. Кохезията трябва от брюкселски език да се преведе на езика, който разбират и на село – че това може да е нов път, нов водопровод или читалище, каза бившият външен министър Кристиян Вигенин. Трябва да има акцент върху малкия, средния и иновативния бизнес, за да има производство в Европа, убедена е Корнелия Нинова. Закъснява бюджетът за следващия програмен период, той не може да е заложник на Брекзит, смята Илияна Йотова. Вноската на Великобритания след напускането на Съюза ще намали сумата за преразпределение, от която сред бенефициентите е и България, но това не е най-важното според повечето участници в срещата. Те добре си дават сметка, че ЕС е разделен не само за това, какви политики да се водят, но и вътре в обществата на всяка страна членка. Както каза Мартин Табаков от Института за дясна политика, разделението не е между контрибутори и бенефициенти, между страни от еврозоната или Шенген и тези извън тях, а между Лондон и Портсмут – с разстояние едва 103 км. Т.е. между „за“ и „против“ ЕС. И това в една или друга степен е валидно за всички общества. Тъкмо затова няма вътрешни работи в ЕС, убеден е политологът Атоний Тодоров – това, което се случва в България и Унгария, не е въпрос само на България и Унгария. Според политолога Евгений Дайнов пък институционалните дефицити на българската евроинтеграция винаги е спасявал резервният ни двигател – гражданският протест: онова революционно крило от гражданството, което е излизало на улицата през десетилетията не просто срещу едно правителство, а за да ни върне в европейския коловоз.

Впрочем заглавието на конференцията на английски Europe back on track имаше не много адекватен български превод – „Европа отново на път“. Въпросът наистина е за коловоз и посока, не за пътуване в неизвестна посока. Както заяви и организаторът й Сергей Станишев, Евросъюзът не е институциите, а гражданите. И че с тази дискусия сме показали, че няма непреодолими политически стени, когато става дума за национални интереси. Ха дано! И този път без традиционния български скепсис „дали“ и „надали“.

Едва ли обаче с европредседателството можем да защитим кой знае какви тясно национални интереси. Не по-малко важно е, както каза вицепремиерът по европредседателството от служебния кабинет „Герджиков“ Деница Златева, да покажем можем ли да бъдем балансьор между интересите на 27 членки. И още, по думите на Даниел Смилов – дали можем да си поизчистим корупционната репутация, която е сериозна преграда пред всякакви наши национални приоритети за това председателство.

Текстът е публикуван в новия брой на "Икономист" от 9 юни, който може да купите в разпространителската мрежа в страната. Вижте какво още може да прочетете в броя.