Законите не трябва да се променят "по спешност"

АТАНАС АТАНАСОВ

председател на Съюза

на съдиите

Решенията на Софийския градски съд, като първа инстанция, да уважи молбите на двама от осъдените по т. нар. дело „Наглите“ да бъдат предсрочно освободени от затвора, се оказаха в центъра на широко медийно обсъждане, в рамките на което обаче не беше обърнато внимание на няколко важни аспекта.

Институтът на предсрочното условно освобождаване от изтърпяване на наказанието лишаване от свобода е традиционен не само в българското право. Най-общо той представлява правото на осъден да бъде освободен по-рано от срока, определен в присъдата му, ако по време на изтърпяване на наказанието са налице убедителни доказателства за неговото поправяне. Наличието на тази възможност има важно значение за реалното изпълнение на целите на наказанието, сред които основно значение има поправянето и превъзпитаването на извършителя на престъплението. Осъденият има съществен стимул да проявява добро поведение по време на изтърпяване на наказанието и да бъде ангажиран в осъществяваните от затворническата администрация програми за въздействие, ако може да бъде предсрочно освободен. Предсрочното освобождаване не е безусловно – ако в срока на наложеното наказание, от изтърпяването на който осъденият на лишаване от свобода е освободен, той извърши ново престъпление, то тогава този остатък ще бъде изтърпян ефективно – т. е. осъденият отново ще влезе в затвора, – за да изтърпи и наказанието на новоизвършеното престъпление, и оставащия му срок от наказанието, от което е бил освободен предсрочно.

През февруари т.г. беше изменен редът за разглеждане на дела за предсрочно условно освобождаване, като беше предвидена възможност затворниците сами да подадат молба до съда, ако са изтърпели повече от половината от наложеното им наказание лишаване от свобода. Дотогава право да сезират съда с предложение за предсрочно освобождаване имаха само началниците на затворите, след решение на многочленна комисия, съставена от представители на затворническата администрация. Наличието на такъв „филтър“ обуславяше съществуването на корупционни механизми и неравнопоставено третиране на лишените от свобода, тъй като само малка част от изтърпелите половината от срока на наложеното им наказание бяха предлагани за предсрочно освобождаване. В този смисъл връщането към стария режим, в каквато насока бяха отправени заявки от определени политически сили, би представлявало и възобновяване на отречени порочни практики.

Както всяко нововъведение, предвидената със законодателните изменения от февруари възможност лишените от свобода пряко да искат от съда да бъдат предсрочно освободени, е съпътствана с проблеми и различна съдебна практика. Естествено съдиите в окръжните съдилища, в чиито райони се намират затвори, започнаха да разглеждат в пъти повече такива дела, отколкото преди това, при образуването им само по предложения на началниците на затворите. Това стана, без законодателят да предвиди подходящ срок за специално обучение на съдиите, каквото категорично е необходимо.

В други държави, в които съдът е ангажиран с решаването на въпроса за предсрочно условно освобождаване, разглеждането на такива дела става от специализирани съдии или съдилища, които имат непосредствено наблюдение върху процеса на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода от осъдените, участието им във възпитателни програми и поведението им в затвора спрямо администрацията и останалите затворници. Сега при разглеждането на делата за предсрочно освобождаване българските съдии разполагат само със затворническото досие на осъдения и съдържащите се там доклади на служителите, отговарящи за възпитателната дейност, които в голяма степен се съставят по формален образец и рядко съдържат всеобхватна и детайлна информация за поведението на лишения от свобода и за степента на промяна в хода на изпълнението на наказанието. Съдържащите се в тези доклади показатели за степен на риска от извършване на престъпление се основават на стандартизирани тестови изследвания, които могат да бъдат и манипулирани от притежаващи достатъчно опит осъдени.

Всичко това не беше отчетено при медийните и политическите коментари по повод на двете широко обсъждани решения на СГС. Отново водещо значение беше отдадено на спекулациите защо промяната на закона е направена и защо съдът е постановил тези решения. За пореден път се предложиха „спешни законодателни промени“. Законите не следва да бъдат изменяни при условията на спешност. Всяка една промяна трябва да бъде внимателно обмислена и обсъдена, като се отчете основното предназначение на законите – да уреждат по стабилен и траен начин съответните обществени отношения.

Текстът е публикуван в новия брой на "Икономист" от 9 юни, който може да купите в разпространителската мрежа в страната. Вижте какво още може да прочетете в броя.