Голямата въздишка на облекчение в Европа

Европа си отдъхна. На 7 май вечерта, след като първите проучвания показаха победа на балотажа за независимия кандидат на френските президентски избори Еманюел Макрон, една голяма – и шумна – въздишка на облекчение се чу от Берлин през Рим до Брюксел. Макрон, призовал французите да прегърнат ЕС и глобализацията, спечели с 66 на 34% от гласовете срещу лидера на крайнодесния Национален фронт Марин Льо Пен. Тя също празнуваше, защото това бе най-високият резултат за фронта на всякакви избори в страната.

- Победата ви е за силна и единна Европа и за германско-френската дружба, туитна на Макрон говорителят на германския канцлер Ангела Меркел.

- „Ура! Макрон президент! Има надежда за Европа!“, написа също в Twitter италианският премиер Паоло Джентилони.

- Поздравления за френския народ, че пред тиранията на фалшивите новини избра Свобода, Равенство и Братство, обади се пак в социалната мрежа председателят на Европейския съвет Доналд Туск.

Поздравът на британския премиер Тереза Мей, която след очакваната победа на предсрочните парламентарни избори на 7 юни започва тежки преговори за Brexit с Брюксел, логично не бе в европейски дух: „Франция е един от най-близките ни съюзници и очакваме да работим с новия президент по широк спектър от общи приоритети“, цитира туита й тв каналът „Франс 24“.

Защо чак такава радост? Защото за европейската политическа върхушка 2017 г. започна със страх, че референдумът за Brexit и победата на Доналд Тръмп в Съединените щати могат да бъдат повторени с победи на популистките партии. Първият признак, че това няма да се случи, дойде от Холандия, където Партията на свободата на антиимигрантския и антиевропейски политик Герт Вилдерс остана на второ място, далеч зад либералите на премиера Марк Рюте. На изборите за Елисейския дворец Марин Льо Пен също загуби, но с резултат, който не означава край на популизма в страната. Нещо повече, високият процент на младите избиратели, гласували за нея, е предупреждение за в бъдеще – около 44% от тези на възраст между 18 и 24 години са гласували за крайнодесния председател на Националния фронт, докато 56% са предпочели Макрон, писа „Индипендънт“. Льо Пен е получила най-голяма подкрепа именно от групата на младите французи, докато само 20% са я предпочели сред тези над 65-годишна възраст.

Реакция: Още на 8 май френските профсъюзи организираха протест в Париж срещу победата на бившия банкер Еманюел Макрон Gulliver photos/Getty images

Възможно е страховете в Европа от евентуална победа на Льо Пен да са били пресилени или съзнателно преувеличени, за да не се стигне до подобен изход. Още преди първия тур на президентските избори на 23 април френските социолози предричаха, че който и да се изправи срещу Марин Льо Пен на 7 май (а тя със сигурност отиваше на балотаж), щеше да я бие с около 60%. И познаха. Освен това над 80% от французите искат да са в ЕС и да харчат евро, и дори да бе победила, реализирането на предизборните й обещания би било почти невъзможно.

Както отбелязва Ройтерс обаче, тази шумна въздишка на облекчение е много показателна за трескавия характер на съвременната европейска демокрация. „Европа избегна един куршум и победата на Макрон е, поне в по-широкия смисъл, признак за силата на либералното статукво. Тя е припомняне за философската планина, която крайнодесните в Европа трябва да изкачат. Спомените от Втората световна война могат да избледняват в паметта на живите в континентална Европа, но сянката, която те хвърлят, все още е голяма. Казано простичко, трудно е да се спечелят избори с частично фашистка реторика, когато все още има живи хора, помнещи истинските нацисти по улиците“, пише агенцията.

Напред за републиката

Категоричната победа на Еманюел Макрон дава шанс и за добро представяне на изборите за Национално събрание, долната камара на френския парламент, които са на 11 и 18 юни. Те са от голямо значение, защото без парламентарно мнозинство от 289 депутати в 577-членното събрание, които да превърнат в закони неговите предизборни обещания, мандатът му няма да е успешен.

Както припомнят френските медии, Еманюел Макрон имаше 3 години, за да добие известност в страната. Кандидатите му за парламента обаче нямат толкова време, още повече че според шефа им половината от тях трябва да са излъчени от гражданското общество, а имената им трябва да бъдат регистрирани между 15 и 19 май, преди началото на предизборната кампания на 22 май. Условностите на френската система са, че само кандидатите, получили поне 50% от подадените бюлетини, ще бъдат пряко избрани на първия тур. Ако никой не премине този праг, на втория тур отиват тези, получили поне 12,5% от гласовете.

Добрата новина за Макрон, който преименува в деня след победата си своето движение „Напред!“ в политическа партия „Републиката напред!“, е, че според първите проучвания, направени вечерта на 7 май, той има шанс за победа на първия тур на 11 юни. Социолозите не правят никаква прогноза за втория тур на 18 юни поради условностите на френската избирателна система. Проучване на Harris Interactive показа, че 26% от анкетираните ще гласуват за партията му или за коалиционния й партньор „Модем“ на влиятелния центрист Франсоа Байру. Националният фронт би спечелил 22% от гласовете, колкото и дясноцентристката партия „Републиканците“ и съюзникът й, Съюзът на демократите и независимите (СДИ). „Непреклонна Франция“ на крайнолевия Жан-Люк Меланшон ще има 13%, а разгромените още на първия тур на президентските избори социалисти – едва 8 на сто.

Подобни са резултатите и на анкета на Kantar Sofres: 24% за партията на Макрон/„Модем“, 22% за „Републиканците“/СДИ, 21% за Националния фронт, 15% за хората на Меланшон и 9% за социалистите.

Но президентът, наричан често във Франция „републикански монарх“ заради широките му правомощия, може да се сблъска със сериозни трудности на парламентарните избори. В проучване на Ipsos/Sopra Steria, също публикувано вечерта на 7 май и цитирано от FranceInfo, 61% от французите не желаят партията му да има мнозинство в Националното събрание. 30% от анкетираните не искат „по никакъв начин“ това, а 31% „по-скоро не го искат“. Едва 15% „изцяло“ подкрепят мнозинство на партията му. Сред избирателите на Льо Пен 88% го отхвърлят, което не е беда. Лошото е, че сред тези на Франсоа Фийон и на Меланшон съответно 70% и 71% не желаят Макрон да управлява с мнозинство.

И едно предупреждение. Още на 8 май френските синдикати организираха многохилядни протести в Париж срещу победата на бившия инвестиционен банкер Макрон. Явно ще трябва тепърва да ги убеждава, че наистина е президент на всички французи.

„Републиканският монарх“ се качи на 7 май вечерта на сцената в двора на Лувъра, за да говори пред привържениците си, под звуците на „Одата на радостта“ на Бетовен, химна на Европа. Това бе показателно за намеренията му да запази европейската идентичност на Франция, една от 6-те основателки на ЕС. Първото му посещение в чужбина, след като поеме на 14 май президентството от Франсоа Оланд, ще бъде в Берлин за среща с Ангела Меркел. Ще могат ли двамата да се превърнат в такива стълбове на Европа, каквито бяха Хелмут Кол и Франсоа Митеран? 11 юни може би ще даде френския отговор на този въпрос, а германският ще дойде след изборите за Бундестаг през септември. 

Текстът е публикуван в новия брой на "Икономист" от 12 май, който може да купите в разпространителската мрежа в страната. Вижте какво още може да прочетете в броя.