Иде свети Георги, яхнал Gripen

ХРИСТО КАРАСТОЯНОВ

Тоя Гергьовден, каквото дошло – такова! Парад на храбростта, някой и друг „МиГ“, евентуално президентският „Спартан“ и няколко хеликоптера отгоре, три бетеера долу, „Едерлезе” по телевизията и боб чорба във Военния музей.

Догодина обаче, с леката ръка на най-странното служебно правителство в историята на България, свети Георги може да пристигне яхнал не кон, а яхнал грифон.

Момент, че малко се обърках.

Давам отначало.

Догодина с леката ръка на странното ни служебно правителство свети Георги ще пристигне яхнал не грифон.

Ще пристигне, яхнал Gripen!

Пак е грифон, обаче по шведски.

Грифонът, госпожи и господа, е нещо, дето направо мамата си джаса. Приказно някакво същество: надолу лъв, нагоре орел. Хибридна работа е грифонът – хем бил непорочен, хем сатанински, хем царствен, хем някак си много алчно говедо. Викали му кучето на Зевс, но Зевс нещо го шитнал на Немезида да й влачи там колесницата и да раздава възмездие.

Тоест едно връз друго – съвременен изтребител. Шведски.

Абе тоя съвременен изтребител се оказа много странна работа. Уж е свръхзвукова машина, а пък е ужасно бавен! Чакаме го вече дванайсет-тринайсет години, излетя закъм насам в епохата на републиканския ни цар, но още не е пристигнал. Спартанът откога дойде, та да може сега президентът да ходи със „Спартан“ в Брюксел – изтребителя никакъв го няма. (Между другото това с президентския „Спартан“ пак е добре, защото предишният президент трябваше да хваща на автостоп самолет на американското правителство, за да иде в Афганистан.)

Освен това постоянно се променя. Уж отначало беше германски „МиГ-29“, преправен по натовски стандарти, после някак си се преобрази на F-16 от Америка, после стана Eurofighter от Италия, после пак F-16, само че от Португалия, и ето сега вече е Gripen от SAAB. Но и то не е сигурно, де! Както служебният премиер, така и точно толкова служебният министър на отбраната, рекоха, че тая работа все пак ще си я решава редовното правителство. Отделно пък всичко трябва да бъде одобрено от парламента, а там вече... Там вече шведският Gripen може да се преобрази в Mirage от Франция или в Tornado от Великобритания. А и като гледам какво става от миналия ноември насам, въобще няма да е за чудене, ако накрая пристигне пак като „МиГ-29“, само че не тунингован в Германия, а чистак нов от Русия... – ама да не дърпам грифона за лъвската опашка!

Освен това в парламент като сегашния това може много сполучливо да се проточи. То по принцип в родното ни Народно събрание, както викаше един познат навремето, всеки добре поставен въпрос може дълго да стои така. Така де, чакали сме петнайсет години (от 2002 насам), и какво толкова стана? Та какво пречи да почакаме още някой и друг мандат.

Тъй или иначе трябва да дойде нов изтребител, че нашите вече са хептен на привършване и направо се излагаме! За парада през 2014-а пукнат самолет не прехвърча над София, защото имало облаци. (Все едно, че днешните войни стават само в слънчево време и командването на Военновъздушните сили първо трябва да ходи да пита Емо Чолаков какво ще е времето, та да вдигне изтребителите срещу врага.)

Та така... За шведския грифон ще почакаме. Сега нека да гръмне насрещният марш, да мине президентът и да поздрави представителните части на различните родове войски, после армейската музика да подкара „Велик е нашият войник” – несломимата творба на редник Шекерджиев и подпоручик Георгиев, превърнала се в химн на Българската армия. Офицери и войници да развеят знамената и да набият крак, а в двора на Военния музей вече да димят походните кухни с войнишката бобена чорба...

И да идва свети Георги да помага.

Че то вече май няма кой друг да го направи.

Текстът е публикуван в новия брой на "Икономист" от 28 април, който може да купите в разпространителската мрежа в страната. Вижте какво още може да прочетете в броя.