Иглика Горанова, редактор в "Икономист"
Дали липсата на блицконтрол, или липсата на юристи ще се окаже големият проблем на този парламент, е въпрос, чийто отговор и в двата случая е да.
Скандалът, който депутатите от ДПС и БСП спретнаха на ГЕРБ и "Обединени патриоти" заради набързо приетия правилник на НС, от който отпада блицконтролът, е основателен, защото на практика управляващите лишиха опозицията от възможността да препитва всяка първа сряда на месеца премиера и министрите. Този контакт с властта даваше възможност на депутатите веднъж в месеца да питат властта, без въпросите им да са минали през цедката на председателя на НС и без отговорите да са подготвени от администрацията – както е при петъчния парламентарен контрол.
Идеята за бързите въпроси и отговори бе реализирана по време на мандата на 42-рото НС и кабинетът „Орешарски“ редовно беше подлаган на него. Тази форма на общуване между изпълнителната и законодателната власт остана и в 43-тия парламент, но премиерът Борисов и част от министрите му пропускаха да идват. В качеството си на председател на парламента Цецка Цачева отменяше няколко пъти блицконтрола с мотива, че кабинетът е зает. В този смисъл бе очаквано количествените отсъствия да се превърнат в качествени изменения в правилника и едно толкова "смущаващо" безконтролно задаване на въпроси да отпадне. Разбира се, на народните представители им е вменено от конституцията да осъществяват парламентарен контрол над кабинета и министрите, и традиционният петъчен контрол остава. И пак по традиция той ще бъде старателно обгрижван както от шефовете на парламента, така и от администрацията в полза на управляващото мнозинство. Това означава, че министрите ще отговарят по-малко време. За малко повече от две години министрите от кабинета „Борисов-2“ са отговаряли в продължение на 293 часа, което на ГЕРБ сега сигурно им се вижда много.
Другият основен проблем на това Народно събрание е липсата на достатъчно юристи. 27 са депутатите с юридическо образование, включително Делян Пеевски, който няма навика да идва на работа. Те стигат за попълване на състава на правната комисия, но въпросът е дали ще стигнат да контролират всички законопроекти, които влизат от изпълнителната власт в парламента за гласуване. Да не забравяме, че народните представители имат право на законодателна инициатива, а от миналата година е в сила промяна в Закона за нормативните актове, която задължава както министерствата, така и депутатите да пишат не само мотиви, но и оценка на въздействие на всеки проектозакон. Дейност, която е непозната територия за икономисти и инженери, каквито преобладават в този парламент.
Липсата на юристи трудно ще бъде попълнена и от постоянните сътрудници, които могат да се назначават към парламентарните групи. Според приетия правилник те трябва да са в съотношение 1 към 10. Т.е. на всеки 10 депутати по един сътрудник, което означава, че „Воля“ ще има един, а Патриотите – трима постоянни сътрудници. Трудно може да се разчита и на допълнителните средства, които се дават към заплатите на всеки депутат за експерти, защото е практика тези средства да отиват в касата на съответната парламентарна група и да се разпределят за партийни мероприятия и издръжка на апарата.
Очакванията към този правилник бяха, че ще се създаде постоянен орган по законодателството, който ще компенсира липсата на достатъчно юристи. В новия устройствен правилник действително е записано, че това би могло да се случи. Председателят на парламента може да създаде Консултативен съвет по законодателството, като в неговите заседания има възможност да участват представители на юридически лица с нестопанска цел. Въпросът е дали такъв съвет наистина ще има, или парламентът ще ползва услугите на адвокатски кантори. Нещо, което вече сме наблюдавали в работата на парламентите от 1990 г. насам. И което се нарича нерегламентиран лобизъм.
Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки.