Службеното правителство на юриста поет

Господин редакторе,

Моля да предадете на коректорите да не вземат да ми оправят думичката „службено” в заглавието. Твърде е възможно да решат, че е грешка, и да я оправят. Сега, то, че е грешка – грешка е: вместо „служебно” в бързината съм натракал „службено”. И тъкмо да се засрамя от себе си, та да си поправя грешката, обаче видях, че тая грешка е от ония грешки, за които народът казва: „Грешката е вярна!”.

(Въобще, господин редакторе, клавиатурата BDS на компютъра е голяма работа. Така веднъж уж пиша „говорителят на една политическа партия”, но те нали „в”-то и „н”-то се падат едно до друго, чукнал съм ги едновременно и се получило „говнорителят на една политическа партия”. И не ми казвайте, че и тая грешка не е вярна.)

Както и да е, предварително благодаря!

А сега да видим какво разбрах от краткия, но бляскав живот на петото ни такова правителство.

По някакви неразгадани все още причини назначените от президента на републиката български служебни правителства веднага започват да се изживяват като гласувани от законно избран парламент същински правителства. И се развихрят с очевидното убеждение, че за техните три месеца им се налага да свършат работа, колкото редовните правителства се предполага да свършат за четири години. Но преди всичко се налага да покажат, че предишните никаква не са я свършили, поради което зачеркват всичко и започват от нулата.

И първо започват с разместването на пионките. Това нормалните правителства го правят в продължение на месеци, а службените – в рамките на седмица. Защото с тия три месеца за какво по-напред, и трябва да се бърза.

Сегашното не наруши традицията. Първо изпосмени областните управители. После видя, че това е добро начало, и подкара смени наред. (И в министерствата, разбира се: там също има служби и хора.)

Ето затуй правителството трябва да бъде наречено „службено”: разчиства и пренарежда службите и – главно! – хората в службите.

И когато всичко това беше свършено, на последната, така да се каже, права преди изборите службеният министър-председател погледна и в бъдещето на Европа. Каза на ония нещастници от ЕС, че преди 1300 години хан Тервел „побеждава арабските нашественици, като по този начин спасява Византия, Европа и собствената си млада държава”, че тогава „България не е била член на Шенген, но е опазила Европа, сега също не сме, но сме готови да бъдем, за да охраняваме нашия общ дом Европа...”.

Отлично! Даже много добре! Е, Тервел не е победил на своя глава арабските нашественици, а е отишъл да удари едно рамо на византийския си колега (получило се е нещо като коалиция на желаещите), България не е била член на Шенген, защото още е нямало село Шенген в Люксембург, както и Люксембург не е имало... Но къде е казано, че един професор по гражданско право и познавач на детския запек трябва всичко да знае? А и в случая той явно е говорил като поет – с метафори.

П. П.: Само едно не разбрах: кой все пак му дърпаше конците на това правителство? Отначало едните викаха, че другите я правят тая работа, а някъде към края другите викнаха, че не били те, ами първите били го вършели това! С есемеси.

П. П. П.: А с онова, за което уж се назначава едно служебно правителство – да подготви предстоящите избори – службеното правителство просто нямаше грижа. Там всичко си е постарому, всичко е отработено (и сработено). Нещо имаше някакъв проблем с машинното гласуване, който проблем трябваше да се реши, но не се реши. Тоест – реши се: няма да има машинно гласуване. Какво толкова? Пък и смените, за които стана дума, не са ли важна част от подготовката за избори?

За три месеца – толкоз.

Текстът е публикуван в брой 12/2017 г. на списание "Икономист", който може да купите в разпространителската мрежа. Вижте какво още може да прочетете в броя.