Българските финансови компании не профилират клиентите си в социалните мрежи

Както с повечето модерни тенденции, България изостава и в областта на профилирането на интернет потребителите. Ако в чужбина активността или дори пасивността в социалните мрежи може да бъде използвана, за да бъде оценен човек в една или друга светлина, то у нас тази информация се използва на далеч по-базово ниво. Потърсени от „Икономист“ представители и на банковия, и на застрахователния сектор обясниха, че звената им за анализ на риска изобщо не са стигнали до такъв обхват на проучване и оценка на потребителите.

Експерт по онлайн маркетинг каза пред „Икономист“, че все още у нас потребителските данни, които се събират, биват използвани главно за ремаркетинг. Точно този бизнес е причината в един и същи сайт на едно и също място двама различни потребители да видят различни реклами. Причината се крие в онези досадни напомняния за „бисквитките“, които сайтовете съдържат. Това е информация за интернет адреса на потребителя, времето, в което посещава сайта, и страниците, които отваря в него. Тя дава възможност на собствениците на сайта да я обработват и да оценяват интересите на аудиторията си, но интегрирайки тези данни в много по-обширно наблюдение, става възможно един потребител да бъде разпознат само на база сайтовете, които посещава, и времето, което прекарва в тях. Най-подробната база от данни в тази област се поддържа от Google, но те далеч не са единствени. А ако човек си направи труда да прочете условията на „бисквитките“, които един сайт извлича, може да установи, че има възможност информацията за него да се продава, разменя или споделя за целите на по-мащабно профилиране.

По-малко популярно, но набиращо скорост течение у нас е да се следи фейсбук активността на потребителите. Най-лесно това може да стане чрез сприятеляването с бот профил (зад който не стои реален човек), който след това да следи активността ви в социалните мрежи. Все по-често обаче виждаме възможности да се заиграем с някой алгоритъм, който да ни каже какви сме били в предишния си живот или коя от зодия е най-подходящият ни брачен партньор. За да ползваме услугата на такава страница, даваме съгласие тя да извлича информация за статусите ни, приятелите ни , електронните адреси и какво ли още не, което обаче е описано и изисква внимание.

Така заигравката в интернет си има цена и тя се изразява в това, че някой някъде следи какво правим. Според маркетинговите експерти обаче все още явлението има много ограничени проявления. На теория собствениците на развлекателни страници, които предлагат игри във фейсбук, могат да продадат тази информация на всеки. И усещането, че това не се случва масово, може да означава, че или фирмите, които се нуждаят от подобни данни, сами разработват приложения за разсейване на потребителите, или че за момента това е инвестиция, която не се изплаща.

“Когато кризата засегна България, първата реакция на бизнеса бе да съкрати разходите си за проучвания и анализ. От тогава до сега тези звена не са станали приоритет сред българските компании и това също е причина интернет активността ни да не е обект на агресивно следене и профилиране. Или поне не от страна на български компании с търговски цели“, коментира университетски преподавател в областта на анализа на данни. За да покаже колко далеч е България от световните тенденции, той посочи едно от най-новите направления в бранша – text mining. Това е оценяването на хората според текстовете, които пускат в социалните мрежи и опитът върху тази база да се предвиди тяхното поведение. Вече има български софтуерни разработчици, които предлагат продукти в тази област, но търсенето е от чуждестранни потребители, допълва преподавателят.

А колко далеч може да се стигне с подобна дейност, пример получаваме от изследователската организация „Кеймбридж Аналитика“. В хода на вътрешнопартийните избори в САЩ и последвалата президентска надпревара те работеха за Доналд Тръмп и именно през социалните мрежи извлякоха информация за стотици милиони потребители, техните предпочитания, склонността им да действат по конкретен начин и факторите, които ги мотивират да постъпят така.

Спорните изказвания на Доналд Тръмп като кандидат-президент всъщност се оказаха добре претеглени послания, целящи да стигнат до прецизно подбрани хора и да им създадат усещане, че Тръмп е техният кандидат.

Може би този път изоставането на България ще се окаже плюс, защото от май догодина в сила ще влезе европейският регламент за защита на потребителите в интернет. Очаква се той да сложи край на злоупотребите с лична информация (вижте карето) и ако дотогава не изникне някакъв огромен скандал със следенето на българи в интернет, може да се окаже, че България е била подмината от онлайн шпионирането с търговски цели.

За това поне говорят данните от Комисията за защита на лични данни. По информация на институцията няма констатирани случаи на злоупотреба в последните две години. Двата случая, които са изисквали внимание в тази област, касаят опити да се използва лична информация за маркетингови цели, но те са били предотвратени в аванс. В първия казус компания е искала да набира информация за хората в търговски обекти на база МАС адреса на техните смартфони. В другия случай електронен търговец е възнамерявал да изготви своеобразен „черен списък“ с нелоялни клиенти, които след това да бъдат ограничавани от услугите и на други онлайн търговци. И в двата случая регулаторът е забранил на компаниите да реализират плановете си. И

Какво предвижда GDPR

Общият европейски регламент за защита на данните, който ще влезе в сила от 25 май догодина, въвежда подробно разписани правила относно наблюдението на поведението на потребителите в интернет. Правилата включват събирането на информация за историята на посещавани сайтове; профилирането; както и по-нататъшната употреба на събраните лични данни, каквато се явява продажбата на тази информация с търговски цели. Общият регламент предвижда и много сериозни санкции при неспазване на въпросните правила. Защитата на личните данни ще е вписана в общите правила, които бисквитките предлагат по подразбиране, когато човек влезе в сайт. Така потребителят няма да рискува, ако не прочете условията на бисквитките. Събирането на данните с цел профилиране ще се случва единствено с изричното съгласие на потребителя, а ако потребителите са деца, със съгласието на техните родители или настойници. Безспорно ще е правото на човек да изисква заличаването на лична информация за него, която иначе може да бъде намерена, а в случай че тези и останалите правила се нарушат, отговорните фирми ще може да се глобяват с до 4% от консолидирания им годишен оборот.