Тръмп в Шоплука

МИТКО НОВКОВ,

културолог

В някогашната библиотека „Галактика” през 1984 г. излезе книгата на ирландеца Джеймс Уайт „Галактическа болница”. В нея се разказва за огромно медицинско заведение почти на края на галактиката, чието призвание е да приема различни разболели се форми на живот. Какви ли не същества срещаме при Уайт – насекомоподобни, черупчести, слоновидни, почти хуманоиди... Независимо обаче от външния вид, който за свикналото да възприема красотата единствено през антропоидния образ човешко око едва ли е най-приемлив, никой извънземен не е лишен от грижа, всеки получава онова лекарско рвение, което да го извади от затрудненото състояние. Идеята на ирландеца, надявам се, е разбираема за всеки: няма значение как изглеждаш и какъв си, щом имаш нужда от помощ, длъжен си да я получиш, длъжни са да ти я дадат. Без изключения.

Да, ама не, както обичаше да казва покойният Петко Бочаров; или пък, с думите на Христо Ботев – O, tempora, o, mores! Светът се промени, вече не помощта за ближния е на първо място, а собствената сигурност. Крак повлачи Виктор Орбан, унгарският премиер: вдигна стена, за да спира тъкмо тези, които най имат нужда от съчувствие и съдействие. Последвахме го и ние, българите: зидът на българо-турската граница се превърна в крайъгълен камък на тукашната политика. В САЩ човекът с име на паток от анимационен филм и вече президент – Доналд Тръмп, се закле, че ще вдигне бариера между Обетованата земя и Мексико, и по всичко личи, решен е да спази обещанието си, след като издаде указ гражданите на седем ислямски страни да не припарват до Щатите. Презумпцията е: щом изповядваш исляма, значи си ислямист-фундаменталист, следователно, ако не се разхождаш в момента с бомба под пояса, все някога ще го сториш.

За да бъдем справедливи, ислямските авторитети – улеми и аятоласи – допринасят немалко за това предубеждение: малцина са тези, които осъдиха извършените от „правоверни” атентати в Париж, Берлин, Брюксел... Няма да забравя кадрите от Пакистан и други ислямски държави, когато тълпата се радваше и танцуваше след сриването на Световния търговски център. Твърдя, че сърдитите гласове за сегрегация и омраза на религиозна основа от юг и изток идват еднопосочно – осъждат се при християните, но когато мюсюлманите лишават нашите единоверци от правото свободно да изповядват вярата си, като че ли е нещо естествено, съвсем нормално. В интерес на истината, и медиите не реагират на подобни случаи, освен ако не са драстични като тези, които ни предлага ДАЕШ; иначе е сякаш от само себе си ясно, че щом си християнин (или друг някакъв – зороастриец, будист, хиндуист) в ислямска страна, ще си подложен на верски ограничения.

Излагам всичко това, за да не бъдем докрай резки и осъдителни, когато жителите на Широка лъка и на Елин Пелин хранят подозрения и дори неприязън към бежанци от ислямски страни. В крайна сметка тяхното поведение не е по-различно от това на президента на най-демократичната страна в света. Е, има и разлики: ако Тръмп бе санкциониран от федерален съдия и указът му пропадна, у нас не съм чул за дело срещу шопския Тръмп, отказал да изпълни задължения, които всъщност законът му вменява като кмет. Чиста проба отказ от правомощия, следователно – след като ги отказваш, трябва да бъдеш подведен под съд. Нищо подобно – българският съд мълчи като ислямски улем по време на атентат срещу европейска столица! В Шоплука нито право го вълнува, нито доброта...

Галактическа болница ли?! Може, но в други темпора и в други морес...

Текстът е публикуван в брой 7/2017 г. на списание "Икономист". Вижте какво още може да прочетете в броя.