Сега за нас най-важни са листите, би казал виртуозът по завземането и запазването на властта Владимир Ленин. Мажоритарният повик от референдума миналата го- дина държи изкъсо партийните централи. И те се опитват поне отчасти да го канализират, като поразместват вътрешнопартийните статуква в кандидатдепутатските си списъци.
БСП се стреми да е най-енергична, за да не изпусне инерцията от успеха си на президентските избори, и първа разора терена на депутатските листи. Корнелия Нинова изхвърли от тях почти пожизнени депутати като Георги Божинов, участвал в 7 парламента, и Янаки Стоилов – в 8. И продължи ноухауто от номинацията на Румен Радев за президент, като заложи на популярни за левите среди непартийни имена – журналистите Елена Йончева и Тома Томов, социолога проф. Иво Христов и експерта по сигурността Славчо Велков. Те са не просто на избираеми места, а направо водачи на листи, съответно в Хасково, Благоевград, Пловдив и Пазарджик. Водачите на листи от предишния парламентарен вот през 2014 г. са сменени в 17 от 31-те избирателни района. Новата партийна звезда Крум Зарков е удостоен с челното място в Русе, а Весела Лечева най-сетне оглавява листата във В. Търново, след като на предишните избори там бе последна в списъка, но се класира втора с над 3000 преференциални гласа. Бившият шеф на АЕЦ „Козлодуй” Иван Генов знаково ще води врачанските депутати в района, в който БСП обещава да доразвие ядрената енергетика. Привикани са популярни бивши кметове като Денчо Бояджиев на Разград, който ще води тамошната листа.
Непартийните водачи от т.нар. гражданска квота на БСП са медийно популярни, но са софиянци и нямат особено общо с регионите си. Проф. Иво Христов преподава в Пловдив, но живее в столицата. Славчо Велков само е роден във Велинград, Пазарджишко. А връзката на Елена Йончева с Хасково явно ще е държавната граница, защото като депутат тя щяла да разследва как се охранява границата.
Времето за кампания по места е малко и напълно новите за Столетницата лица няма да могат да установят кой знае какъв контакт с избирателите си. Стига да не бъдат саботирани от местните партийни структури, козовете „нови” и „медийно популярни” могат да се окажат решаващи. А и цялостното послание с имената им е, че партията се обновява.
Като доскоро управлявала партия, кампанията на ГЕРБ не залага на резки движения. Когато си се самосвалил от власт, няма външен враг, когото да сваляш от трона, няма и вътрешна вина за сдаването на властта и единствено възможното е да обещаваш надграждане. Затова и промените в листите на ГЕРБ спрямо предишния парламентарен вот не са с мащаба като при БСП. Нищо, че зам.-председателят на партията Цветан Цветанов обеща същия процент на обновление като на БСП – 40%. Само че не сред водачите на листи, а сред всичките кандидат-депутати на партията.
Сред новите лица на ГЕРБ са доскорошният началник на отбраната ген. Константин Попов (генералите са на мода!), който ще оглави листата на партията в Пловдив-област. Както и бившият конституционен съдия Георги Марков, който досега подгряваше националните събрания на партията с емоционални речи. За освежител на парламентарното пране ще служи и футболистът Петър Зехтински. През пълна центрофуга пък вече е минал доскорошният яростен критик на ГЕРБ, авторът на книги и разследвания Антон Тодоров.
В спектъра на т.нар. автентично дясно партийните листи играят съвсем друга роля. След като бе уличена за виновна за европарите за наука, Меглена Кунева се отказа от депутатство, а лидерът на „Нова република” Радан Кънев призова всички партийни лидери вдясно да я последват. Това щяло да е предпоставка десните да се обединят на изборите и да постигнат „наистина голям успех”. Не е ясно за кого ли биха гласували тогава десните избиратели. Единственият разумен смисъл в призива на Кънев се базира на тънък срок и процедура – до 18 февруари регистрираните в ЦИК коалиции могат да се преформатират и така евентуално бившите и настоящи партии от Реформаторския блок да се обединят. Съдържателно обединение обаче няма как да се получи от формален форсмажор. Пък и е по-вероятно Кънев да уцели шестица от тотото, отколкото Лукарски да се откаже от листа.
Обединените патриоти започнаха да се карат за избираемите места в листите си. ДОСТ ще предизвиква електорално регионалната си посестрима ДПС с по-силни местни имена. Забавеният старт на „Нова република” тепърва ще подбира авторитети извън жълтите павета. А листите на Веселин Марешки са без особено значение, понеже той е олицетворение на цялата си партия. Козметичното или по-радикално обновяване на партийните листи все пак няма да потвърди Сталиновата максима, че кадрите решават всичко – вотът си е все още чисто пропорционален и с висок 7%-ов праг за преференция. При очертаващ се по-слабо представителен и по-паритетен парламент от сегашния обаче по-големият брой нови лица е добра предпоставка за отцепване и миграция от парламентарни групи.
Текстът е публикуван в брой 7/2017 г. на списание "Икономист". Вижте какво още може да прочетете в броя.
Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки.
