Жертви и победители

Умните инвеститори знаят, че печелившите залози блестят по-ярко, ако не са засенчени от големи губещи трансакции. Начинът, по който капиталът течеше към и от нововъзникващите пазари през последните години, означаваше, че подобна дискриминация е минало. Сега обаче се задават промени.

Зад тях стоят по-специално две влияния. Първото е отстъплението на Фед от ултрахлабавата монетарна политика. Евтиният кредит еднакво стимулираше добрите и слабите икономики и с отслабването на ефекта му предоставянето на капитал ще се затегне. Специфичните черти на всеки нововъзникващ пазар, от макроикономическото управление до ръста на производителността, ще оказват по-голямо влияние върху икономиката, както и върху мнението на инвеститорите за нея. Втората промяна е в търговската политика на САЩ, която приема тревожен обрат към икономически национализъм – курс, чието влияние върху развиващите се икономики ще се различава според местоположението и търговските им модели. В резултат причините за успеха или провала им ще бъдат доста различни от тези в близкото минало.

Да започнем с макроикономическия мениджмънт, при който вече има нарастващи различия. Турция е от едната страна на спектъра. Въпреки фискалната си предпазливост тя има други слабости, включително голям търговски дефицит, финансиран с горещи пари и купища валутни дългове. Страда и от висока инфлация. Централната банка се бави с решаването на проблема и изглежда уплашена от президента Реджеп Ердоган, който настоява, че високите лихви причиняват инфлацията.

Затова пък другаде имат успехи. Преди малко повече от година Южна Африка бе в една категория с Турция като нововъзникващ пазар, който трябва да се избягва. Президентът й Джейкъб Зума се опита да подчини финансовото министерство, което е бастион на праволинейност, но не успя. Освен това централната банка се придържа към мандата си за инфлацията пред лицето на забавящата се икономика и по-слабия ранд. Въпреки бруталната рецесия бразилската централна банка също се съсредоточи върху намаляването на инфлацията към своята цел от 4,5%; страната се бори с фискалната небрежност, която до голяма степен е източник на икономическата й мизерия. С лихви от 13% има достатъчно място за разхлабване на монетарната политика. Централните банки на Русия и Индия също водеха доста затегната монетарна политика, но с по-нататъшното падане на инфлацията ще имат поле да свалят лихвите.

И накрая, устойчивият успех зависи от ръста на производителността. Рязкото забавяне в богатите страни се отрази на нововъзникващите пазари. То се чувства в икономиките, водени от суровините, чийто бум попречи на продуктивни инвестиции в други сектори. Воденият от износа растеж се доказа като надежден стимул за ефективността. Трудно е да се постигне последователен ръст на продукцията на човек от населението в икономика, гледаща навътре в себе си.

С американския икономически национализъм силата ще бъде тествана с нов критерий: зависимостта от установените търговски пътища. Доставките за американските потребители някога бяха средство за забогатяване на развиващите се пазари. Но Мексико днес е мишена за американския протекционизъм.

Дори в тази нова ера влиянието на монетарната политика на богатия свят няма да изчезне. Стойността на долара ще продължи да е от значение особено за тези нововъзникващи пазари, които натрупаха камари валутни дългове в безгрижните години. Също така последиците от икономическата политика и търговската уязвимост рядко ще бъдат абсолютно уравновесени. Турция например компенсира макроикономическата си слабост със силни търговски модели. Тя търгува много повече от Америка с Европа, предимство, което споделя с икономиките от Източна Европа. Това означава, че икономиките, които ще процъфтят, и тези, които ще се провалят, не са предопределени. Но факторите, които ще разделят жертвите от хитовете, ще бъдат нови.