Логистичните компании и търговските бариери

През деня летището на Лайпциг е спокойно. Едва през нощта то се пробужда за живот. До пистата жълт склад служи за глобален сортировъчен център на DHL, фирма за доставки, притежавана от германската Deutsche Post. Огромното съоръжение, отворено през октомври, означава, че то може да сортира по 150 000 пратки всеки час, казва Кен Алън, главният мениджър на DHL. То бе изградено при процъфтяването на бизнеса, но секторът за експресни доставки е изправен пред ново предизвикателство: завръщането на търговските бариери поради протекционизма на Доналд Тръмп и Brexit.

Забавянето в морския и самолетния карго бизнес отдавна е резултат от бавния глобален растеж на търговията. Но пък увеличението на трансграничната е-търговия все още стимулира бизнеса на експресните доставчици. На 31 януари UPS оповести рекордни приходи за 4-то тримесечие на 2016; очаква се FedEx и DHL да отчетат подобни резултати идния месец. След 2008 г. половината от ръста в експресните доставки дойдоха от клиенти, пазаруващи онлайн от друга държава.

Падащите търговски бариери чувствително им помогнаха. Когато DHL и FedEx стартираха през 70-те години на миналия век, търсенето на международни експресни доставки бе слабо. Разрастването на зоните за свободна търговия, по-ниските тарифи и интернет донесоха години на растеж. Но след заплахите на Тръмп да вдигне митата за стоки от Китай и Мексико, заедно с индикацията миналия месец от британския премиер, че страната ще излезе от европейския митнически съюз, има големи опасения, че благоприятният попътен вятър за индустрията от десетилетия е спрял. „Това си е реален кошмар“, казва Дейвид Джинкс от ParcelHero, британски брокер на пратки, работещ с DHL, FedEx и UPS.

Да започнем с Brexit. Увеличените гранични проверки между Великобритания и Европа няма много да навредят. Повечето пристигащи пратки в кралството вече са били проверени за наркотици и опасни вещи. Стоките от страни извън ЕС минават в 95% от случаите през митница без никакви инспекции или забавяния.

Затова пък разходите след Brexit вероятно ще дойдат от продължителни спорове относно това, кой от 19-те хиляди митнически кода трябва да бъде приложен към дадена пратка. Така костюмите за Хелоуин от Китай се задръстват на британските граници, докато митничарите решават дали те са играчки, или детски дрехи, които са облагани различно. Подобни усложнения биха накарали доставчиците да прехвърлят разходите върху клиентите, казва Джинкс. Изпращането на една вещ от Великобритания до Швейцария (извън ЕС) струва със 150% повече, отколкото до Италия (в ЕС).

Най-сериозните последици за бизнеса биха дошли от по-високите тарифи, които ще засегнат търсенето за внос и доставки от чужбина в полза на местните стоки. Именно тук заплахите на Тръмп идват на фокус. Една търговска война би ударила големия обем на доставките, които самолетите на DHL, FedEx и UPS пренасят всеки ден до и извън Америка.

За момента има митническо изключение за пакети на стойност под $800. Това означава, че по-високите мита за китайски часовници, внасяни на едро в САЩ например, могат да бъдат избегнати чрез пряка поръчка от американец до китайската Alibaba. Но ако Тръмп сериозно обмисля да ореже вноса, той би могъл да премахне и това изключение. Едва миналия март Барак Обама го увеличи от 200 на 800 долара. Ако бъде намалено или премахнато с указ, логистиците наистина биха се паникьосали.

Засега те не се страхуват. Алън от DHL подчертава, че „глобализацията ще остане тук“, каквото и да направи Тръмп. Босът на UPS Дейвид Абни се надява, че президентът всъщност не е срещу търговските споразумения. Още по-показателни са действията на Фред Смит, основател и главен мениджър на FedEx. Неотдавна той тихомълком заряза оперативното управление на компанията си, за да отдели повече време на кампанията за свободна търговия.