Скандалът - вечният спътник на фонд „Земеделие“

Земеделският министър на земеделието и храните в служебното правителство Христо Бозуков още в първите си дни подхвана изкъсо фонд „Земеделие”. Поиска и получи оставката на шефа му Румен Порожанов, като преди това му даде час ултиматум, за да я напише. В мотивите за рокадата наред с лаконичното „сигнали от бенефициенти за нередности с европари“ официално на сайта на Министерството на земеделието и храните (МЗХ) бе посочено - „съмнение в легитимността на избора на изпълнителния директор и решение на съда да възстанови предишното ръководство”.

И тук неволно Бозуков сам пося скандал, тръгвайки да „чисти” скандалния фонд „Земеделие”. За първи път български министър публично обявява, че има съмнение в легитимността на човека, отговорен за разплащането на близо 5 млрд. лева за последните 2 години. Не може да се очакват положителни реакции на подобно официално изявление. В най-песимистичния сценарий може да се стигне до спиране на европарите до изясняване на казуса. Служебният министър може да бъде оправдан с липсата на политически опит. Но няма как да се размине критиката към многобройните му доведени и заварени съветници, които допуснаха този гаф, плодовете от който тепърва ще берем. Най-малкото защото публичния ултиматум към Порожанов да подаде оставката си до час, мирише на популизъм. В Закона за подпомагане на земеделските производители не пише, че земеделският министър иска оставки през медиите, а пише, че Управителният съвет на ведомството върши това. Този орган е 11-членен, като в него влизат и заместник-министрите, които към онзи момент дори не бяха назначени. Затова и Порожанов стои начело на фонда, въпреки че самият той в тв предаване обяви, че веднага е дал оставката си още в кабинета на министъра.

Неизбежни скандали

Всъщност перманентните скандали около управлението на фонд „Земеделие” се дължат на празнините в действащата нормативна уредба. Случайно или не, нито едно правителство не слага строги изисквания към длъжността шеф на фонда и така не отговаря на въпроса какъв трябва да е човекът, управляващ милиарди от ЕС. Затова винаги след избора му избуяват съмненията – ама това е човек от бизнеса, консултант, има потенциален риск да одобри „приятелски” проекти. Факт е, че в последните години начело на фонда се назначават хора, работили като консултанти. Такъв бе и случаят с Порожанов, който преди да стане служебен министър на финансите, бе създал консултантското дружество „Сдружение Център за стратегически анализи, финансиране и европейски фондове”, а в управата му партнираха вече бившият зам.-министър на земеделието Васил Грудев и началникът на кабинета на агроведомството в кабинета „Орешарски” - Иван Капитанов. Подобен е случаят и с предшествениците на Порожанов – Виолета Александрова и Мирослав Николов, които имаха консултантска фирма - „М енд В консултинг”, преди да оглавят фонда при кабинета „Орешарски”. Публично всеки един от тях е посочвал, че не е консултирал земеделски проекти. И винаги наред с критиките за хора от бизнеса следва контрааргументът – само човек от реалния бизнес има опита и може да управлява европрограмите. Е, крайно време е България да вземе решение, ако трябва, и след многомесечен публичен дебат – може или не може човек от бизнеса да е начело на фонда. Каквото и да е решението, трябва да се запише ясно в закона. Ако такава конкретика липсва, скандалите ще продължат да съпътстват фонда. А у данъкоплатците винаги ще остава съмнението, че властта умишлено не формулира ясни изисквания за длъжността, за да може „нейният” човек да разписва „правилните проекти”.

Спасението е

в прозрачността

С две думи, скандалът няма да бъде изчистен от фонд „Земеделие”, докато ведомството не стане прозрачно за обществото. По принцип всички оперативни програми са достъпни в публичната система ИСУН, в която всеки гражданин може да провери коя фирма какви проекти е спечелила от ЕС и колко е получила. Единствено земеделската и рибарската програма не влязоха там и не станаха публични независимо от многото закани на вече бившия вицепремиер по еврофондовете Томислав Дончев да промени ситуацията. Преди месеци избухна скандал, след като „Биволъ“ обяви, че фонд „Земеделие” не е публикувал на сайта си всички къщи за гости, финансирани от ЕС. Породиха се основателни съмнения – умишлен ли е пропускът? Изскочи и случай как финансиране на къща за гости била одобрена на тъщата на висш чиновник от фонда. Порожанов го освободи. Но останаха съмненията – в течение ли е бил шефът на фонда с къщата на тъщата. На подобни догадки резонно може да се зададе контравъпросa - Може ли шефът на фонда да познава тъщите на всичките си близо 2000 подчинени? Докато компетентните органи не станат активни по сигналите, всичко ще си остава на ниво спекулации. Най-малкото подобни саги по-трудно биха се случили, ако всичко бе публично и видимо. Сюрпризите със скритата информация не спират. По европрограмите за земеделие и рибарство никой никъде не може да види кои консултанти пишат проектите, които се одобряват. Затова от години вървят слухове, че чиновниците до обяд одобряват проекти, а следобед на частно ги пишат.

Спорни субсидии на халос

Скандалът няма как да избяга от фонд „Земеделие” и когато се допускат субсидии на проекти със спорна полза. Вече и малките деца научиха за стадионите и спортните зали по села и паланки, изникнали с пари от Брюксел и седящи празни сега. Едва ли е нужно да се припомня за двойно субсидираните ВЕИ-та, чиито собственици взеха хем бонус преференциална цена за тока от държавата, хем евросубсидия за създаването им. Да не говорим за младите фермери, които уж правят биотор от калифорнийски червеи. Или пък твърденията, че с пари за земеделски стопани се купуват луксозни возила и почти се бяха удовлетворили мераци за придобиване на яхти. Истината е, че големите инвестиции за стадиони бяха направени само защото са проекти за големи суми и така страната ни можеше бързо да усвои европарите, които иначе директно щеше да загуби заради мудната си администрация. Решението за тях дойде при Мирослав Найденов, който оглавяваше МЗХ по време на първия кабинет на Бойко Борисов. В обществото обаче стрелите винаги са към фонд „Земеделие”, нищо че той прилага правилата, спуснати му от други. Когато се реши големи европари да се дават за спорт, фермери и консултанти в хор алармираха, че това е глупост и парите трябва да отидат за реално земеделие. Гласът им не бе чут, но властимащите се похвалиха, че в срок са усвоили европарите. Скъпите джипове бяха разрешени от ЕС, за да се ползват за придвижване на туристи за селски туризъм в планински региони. Е, след сигнали, че се злоупотребява, ЕК настоя, а България ограничи субсидията за тях. За червеите, които никой не можеше да преброи в ямите, имаме санкция. С примерите може да се продължава още.

Ще спре ли властта

да употребява фонда?

Всичко това ще продължава да се случва, докато властта не спре да употребява фонд „Земеделие”. Очевадни примери не липсваха през годините. Нима някой е забравил, че лидерът на ДПС Ахмед Доган преди изборите през 2009 година каза: „Аз съм човекът, който разпределя порциите във властта” и посочи седящата в залата на читалището в с. Кочан Ализан Яхова, тогавашен шеф на фонда. По времето на кабинета „Орешарски” масово се тръбеше, че тогавашните шефове на фонда Виолета Александрова и Мирослав Николов (БСП) държат 2000 проекта на канапе и не ги подписват. Те пък от своя страна твърдяха, че не слагат парафите, защото тогавашният министър на земеделието Димитър Греков (ДПС) не им дава указания как да одобряват проектите. През цялото време страдаха бенефициентите и конкурентоспособността на българското земеделие, докато съответният министър търсеше надмощие във фонда. Такива са скандалите във фонд „Земеделие” - винаги за много пари, примесени и с много политика. И те ще останат кодирани във фонда, докато няма прозрачност.

Текстът е публикуван в брой 6/2017 г. на списание "Икономист". Вижте какво още може да прочетете в броя.