Оптимистичните нагласи за бъдещето на България продължават да са доминиращи, като в последното ни проучване през юли, оптимистите са 48% срещу 40% песимисти. В разбивките по демографски групи се наблюдава пряка връзка между индикатора оптимизъм/песимизъм и възрастта. Сред най-младите повече от два пъти са оптимистите за сметка на песимистите, докато при тези над 70 години съотношението е 1 към 3 в полза на песимистите. Обяснението тук се крие най-вече в изчерпващата се житейска перспектива пред най-възрастните.
Нагласите спрямо икономическото положение също остават на приблизително сходни стойности през последните девет месеца и до голяма степен потвърждават заключенията от индикатора за оптимизъм и песимизъм. Малко над една четвърт очакват икономическото положение да се подобри в следващата една година, докато малко под една пета смятат, че ще се влоши. Над 40% и най-голям дял остават тези, които не очакват промяна в следващата една година. Данните за очакванията относно жизнения стандарт са напълно сравними с тези за икономическото положение в страната. И тук откриваме зависимост спрямо възрастта на респондентите, като тези между 18 и 39 години са с най-оптимистични очаквания за икономическото положение в страната и жизнения си стандарт.
Темата за евентуални предсрочни парламентарни избори е непрекъснато дискутирана още от първите месеци на третия кабинет на Бойко Борисов. Именно заради това, в индекса „24 ТРЕНД", заложихме индикатор тестващ необходимостта от предсрочни парламентарни избори. Въпреки сравнително сходните стойности през месеците, тук можем да отчетем определена тенденция на повишаване на стойностите за необходимост от предсрочни парламентарни избори - от 21% през декември 2017 г. до 30% през юли 2018 г. Въпреки това мнозинството от българите (54%) са на мнение, че предсрочни парламентарни избори не се необходими. Мнозинството от привържениците на БСП са на мнение, че са необходими предсрочни парламентарни избори.
Не се наблюдава съществена динамика и в отношението на българите към основните партийни лидери. Сред тях Бойко Борисов остава с най-високи стойности на положително отношение (39%), следван от Красимир Каракачанов (36%) и Корнелия Нинова (28%). През юли Валери Симеонов успява да покачи положителното си отношение с 4%, което вероятно се дължи на инициативите му в последните месеци, които успяват да задържат вниманието към него и неговата работа.
Проучването е направено сред 1007 души на възраст над 18 години за периода 1-8 юли по поръчка на в. "24 часа"
.jpg)
