Българите дават високи оценки за приключилото на 30 юни първо българско европредседателство, сочат две национално представителни изследвания на агенция „Алфа Рисърч“, проведени през декември 2017 г. и през юни 2018 г. Почти половината от интервюираните твърдят, че са получили достатъчно информация за него, а близо една пета просто не се интересуват. Над 80% го оценяват като успешно – че България се е справила по-скоро добре или много добре, едва 13 на сто – като провал – с оценки „по-скоро лошо“ или „много лошо“.
Добра е обществената информираност и оценка за работата по приоритетите на председателството. 55% смятат, че България е постигнала напредък по темата за европейската перспектива на Западните Балкани, а почти всеки трети е на мнение, че има напредък и по темата за бъдещето на Европа на младите хора. По-слабо видими за гражданите или по-взискателни са те по отношение са сигурността и стабилността (27%) и цифровата икономика и умения на бъдещето (19%). Тъкмо тези три приоритета – Западните Балкани, младите и дигиталната икономика, българите най-много искат да бъдат продължени и от австрийското председателство.
Според общественото мнение основните ползи за нас от председателството са повишен международен престиж и признание на България (44%), повишена международна популярност и интерес на европейските граждани към страната ни (30%), икономически ефекти от ръста на посетители (22%). Едва 13% смятат, че с председателството българите са повишили самочувствието си, а 18% - че администрацията е станала по-компетентна.
Министърът за европредседателството Лиляна Павлова отчете, че сме постигнали важни резултати по всичките си приоритети:
– Бъдещето на Европа и младите хора: дебатът за многогодишната финансова рамка започна успешно и всички законодателни файлове, свързани с младежта, бяха договорени и приключени. Договорено и завършено бе цялото законодателство, свързано с изборите за европарламент през 2019 г.
– Западни Балкани: Срещата на върха ЕС – Западни Балкани на 17 май в София, Декларацията и Приоритетната програма от София потвърдиха европейската перспектива пред Западните Балкани. Всички партньори се съгласиха да инвестират в свързаността и бяха поставени конкретни цели в полза на гражданите на ЕС и региона.
– Стабилност и сигурност: управлението на границите и миграцията е засилено чрез по-добър обмен на информация, система ETIAS за граждани на трети страни, модернизирана агенция EU-Lisa на ЕС, усъвършенствана Шенгенска информационна система. Беше договорена и първата промишлена програма на ЕС за военни способности.
– Дигитална Европа и умения, нужни за бъдещето: на 1.01.2018 г. българското председателство „наследи“ 13 законодателни акта, свързани с цифрова Европа. 9 от тези досиета вече са закрити или е постигнат общ подход по тях в Съвета на ЕС. В социалната сфера председателството се съсредоточи върху ключовите досиета за гражданите и намери компромиси в Съвета по координацията на социалната сигурност, баланса между професионалния и личния живот и прозрачността на условията на труд.
Текстът е публикуван в брой 27 /2018 г. на списание "Икономист" от 6 юли, който може да закупите в разпространителската мрежа в страната.
Вижте какво още може да прочетете в броя.
