Вот за дълголетието на двуполюсния модел

Димитър Ганев

 

27 години история на най-новата ни конституция – и нито един успешен вот на недоверие. Чиста статистика. Надали някой си е мислил, че отминалият вече вот срещу настоящия кабинет ще бъде първото изключение. Именно заради това трябва да видим каква е политическата логика на този вот. Какви бяха движещите фактори БСП да се реши на тази инициатива и защо точно сега?

Отговорът на тези въпроси се крие в последния пленум на Националния съвет на социалистическата партия, който се проведе преди няколко седмици. На него бяха обсъждани три основни теми – АЕЦ „Белене“, планът за превъоръжаване на българската армия и пакетът „Макрон“. Крайният резултат – и по трите теми БСП имаше идентична позиция с тази на ГЕРБ. Червените потвърдиха позицията си за строежа на нова ядрена електроцентрала, подкрепиха плана за модернизация на българската армия и се обявиха срещу европейския пакет на френския президент. Да, разбира се, нюанси имаше, но няма как да се избяга от факта, че по три от най-важните теми в политическия дневен ред опозицията подкрепя управляващите.

Ето тук може да се зададат резонни въпроси от публиката – каква опозиция е БСП, след като подкрепя ключови инициативи на управляващите? За каква алтернатива може да се говори? Тези въпроси няма как да не притесняват социалистите. Именно заради това на тях им трябваше много спешен ход, който веднага да ги върне на опозиционното поле и да ги дистанцира от ГЕРБ. Избра се най-силният опозиционен инструмент – вотът на недоверие. Темата в случая нямаше никакво значение, защото единствената цел беше да се търси дистанция от управляващите и нищо повече. Конюнктурният момент реши в крайна сметка и самата тема. В сектор „Сигурност“ в последните месеци безспорно се натрупа напрежение – избягали затворници, убийства и прочие.

Евентуалното забавяне на опозиционен ход криеше огромни рискове. Извънпарламентарната опозиция в лицето на „Демократична България“ вече загряваше по любимата си тема – ГЕРБ и БСП са двете лица на една и съща монета. В случая този път имаха известно основание. Но не трупането на политически капитал от страна на новото обединение притеснява социалистите, а нещо, от което червените наистина биха пострадали – счупването на двуполюсния модел.

Около президентските избори трайно се настани острото противопоставяне между двете големи партии – до степен, в която цялото публично пространство се занимава единствено с разприте между Корнелия Нинова и Бойко Борисов, всичко друго остава на заден план. Тази остра конфронтация обаче дава изключително добри резултати както за ГЕРБ, така и за БСП. От една страна, партията на Борисов е заела удобната и много печеливша роля на единствена спирачка пред това БСП отново да се върне на власт. Необходимо е само да сравним резултатите от парламентарните избори през октомври 2014 г., когато ГЕРБ спечели 1 милион и 50 хиляди гласа, срещу 1 милион и 150 хиляди през март 2017 г. И това, след като две години са били на власт, и то в управление, което далеч не може да бъде привидяно в очите на общественото мнение като успешно. Само заради устрема на БСП след президентските избори и амбициите им отново да се върнат във властта ГЕРБ успя да събере зад себе си всички онези, за които този сценарий беше истински неприемлив.

От друга страна, в този двуполюсен модел БСП стои като основна, а и до голяма степен единствената сериозна опозиционна сила, и това несъмнено я държи в добра форма, дишаща във врата на ГЕРБ, която е само с 3% електорална преднина в последната година и половина. Социалистите само чакат някоя по-сериозна грешка от страна на ГЕРБ, за да заемат челното място.

След десетки скандали, след удари за единия и за другия отбор, този двуполюсен модел не позволява нито на ГЕРБ да изгуби съществено обществена подкрепа, нито на БСП да сдаде мястото на основна опозиционна сила и формация със съществена електорална подкрепа.

Този двуполюсен модел преди месец несъмнено можеше да бъде наранен с подкрепата по ключовите инициативи на управляващите. БСП обаче успешно наду спасителния пояс с вота на недоверие, оставяйки непоклатимо острото противопоставяне между двете големи партии.

И докога така? Предвид факта, че и двете партии имат интерес от максималното удължаване на живота на този двуполюсен модел, трудно можем да видим смъртта му в краткосрочен порядък. И ГЕРБ, и БСП ще се стараят да го поддържат жив колкото може повече. Вероятно ще живеем в това противопоставяне поне до момента, в който не се появи нов играч на терена, който да размести пластовете в партийната ни система.

Текстът е публикуван в брой 27 /2018 г. на списание "Икономист" от 6 юли, който може да закупите в разпространителската мрежа в страната. Вижте какво още може да прочетете в броя.