Скандалът с безпрецедентното опрощаване на дълговете на Главното мюфтийство към държавата от 8,1 млн. лв. прелетя през бебешките кувьози и цопна в двора на националната ни сигурност.
Социалните мрежи прегряха от възмущения защо данъкоплатецът трябва да плаща дългове на вероизповедания, и потекоха сметки колко кувьоза може да се купят с тези пари. Независими експерти и политици от „Обединени патриоти“ предупредиха, че независимо че държавата пое изплащането на заплатите на свещенослужителите от Българската православна църква и Главното мюфтийство, няма никакви гаранции, че така се пресича чуждото влияние у нас. Премиерът Бойко Борисов се опита да позабърше скандала, привиквайки в кабинета си на 11 март патриарх Неофит и главния мюфтия Мустафа Хаджи. „За българските вероизповедания българската държава да си плаща, да не плащат други държави“, заяви пред камерите Борисов, като с този постулат изведе и оправданието за опростяването на дълговете на мюфтийството – така чужди разузнавателни централи нямало да могат да работят по разединението на нашия народ. Само дни по-късно, в традиционния си стил напред-назад ГЕРБ се отказа да опрощава дълговете на мюфтийството и взе решение да ги разсрочи. Засега.
СкандалътНа 7 март правната комисия в парламента разгледа внесения от ГЕРБ и ДПС законопроект за еднократно освобождаване от плащане на неплатени към 31 декември 2018 г. публични вземания с главниците, лихвите и разноските по тях. Срещу предложенията се обявиха от БПЦ, които смятат, че те не са писани за тях, защото задълженията им са едва 2000 лв. и не разбират защо в законопроекта не е записано, че се опрощават конкретно задълженията на едно вероизповедание. Евангелски църкви се обявиха против предложенията, защото облагодетелстват едно вероизповедание и създават прецедент. Павел Шопов („Атака“), който е зам.-председател на правната комисия, заяви, че законопроектът създава опасни практики, които могат да се развият в неочаквана посока. Корнелия Нинова директно го обяви за сделка между ГЕРБ и ДПС. А Йордан Цонев от ДПС заяви, че това е общо решение на финансовото министерство и депутати и че то е продиктувано от съображения за националната сигурност. Според Цонев, ако тези задължения не бъдат покрити, Главното мюфтийство не може да си вземе държавната субсидия, защото парите ще отидат за тяхното покриване. Съгласно приетите през декември промени в Закона за вероизповеданията право на държавна субсидия имат вероизповеданията, към които се числят поне 1% от българските граждани, според последното преброяване от 2011 г. Тя трябваше да е в размер на не по-малко от 10 лева на самоопределило се лице, което означаваше, че БПЦ трябва да получава 40 млн. лв., а Главното мюфтийство – 5,7 млн. лв. По предложение на ДПС обаче тя бе ограниче15 млн. лв. Това доведе до намаляване на субсидията на БПЦ на 15 млн. лв.
Демонстрация: Премиерът прие в кабинета си на 11 март патриарха и главния мюфтия, за да покаже, че държавата се грижи за двете основния вероизповедания у нас и че между тях няма конфликт
Законовите промени, които задължават държавата да плаща заплатите на свещенослужителите, са резултат от заседания на няколко съвета за национална сигурност, където беше обсъждано как да бъде преустановено чуждото финансиране за вероизповеданията, за да се избегне и възможността за влияние и радикализация. Като източници на това влияние бяха посочени Турция, радикални ислямистки течения и Русия.
Чуждото влияние„Не виждам как с опрощаването на дълговете се орязва чуждото влияние върху мюфтийството у нас“, коментира пред „Икономист“ проф. Христо Матанов, бивш шеф на правителствената Дирекция по вероизповеданията. Той е убеден, че в момента достъпът до дарения от трети държави към мюсюлманското вероизповедание, както и към другите, не е отрязан, защото законът е твърде либерален. Даренията останаха анонимни, въпреки че имаше предложение от Патриотите за забрана на дарения от страни извън ЕС. Според Матанов не е възможно и да се контролира какво се говори по джамиите, както повеляват законовите промени, защото в тях проповядват млади имами, завършили в Йордания и Саудитска Арабия, без да е много ясно какъв точно ислям са учили там: „За да се контролира какво се проповядва, трябва да има религиозна полиция, каквато няма и не би трябвало да има, така че вратите за чуждо влияние си остават широко отворени“.
Допълнителен щрих в този хаос е фактът, че 11 години държавата пречи на акредитацията на Висшия ислямски институт в София. Той е създаден по Закона за вероизповеданията, има сайт, вътрешен правилник и подлежи на контрол от държавните институции, но не може да издава легални дипломи като Богословския факултет на Софийския университет. Затова и завършилите този институт, за да получат степен, отиват да си доучват в Турция или в Арабския свят. „Практиката да се опрощават задължения конкретно, за да облагодетелстваме едно вероизповедание, е лош пример и това ще доведе до верижна реакция – утре други вероизповедания ще спрат да си плащат данъците и осигуровките просто защото ще знаят, че в един момент държавата може да им ги опрости“, заяви зам.-председателят на ВМРО Искрен Веселинов. Според него мюсюлманското вероизповедание далеч не е бедно. Голяма част от членовете на неговото ръководство имат завидно състояние в Турция, където живеят част от семействата им. „Ние продължаваме да се притесняваме, че основната цел на закона – да еманципираме мюсюлманското вероизповедание от държавата Турция, от турския Дианет, не е изпълнена“, казва Веселинов. Затова между първо и второ четене на проектозакона Патриотите щели да предложат забрана за чуждо финансиране на вероизповеданията.
ДълговетеПрез 2011 г. Главното мюфтийство има около 1 млн. лв. задължения, през 2016 г. те вече са 5 млн. лв., за да надхвърлят 8 млн. лв. тази година, съобщи главният мюфтия Мустафа Хаджи. Според него една от основните причини за това e, че дълго време централата в София, която е единственото данъчно задължено лице на мюсюлманското вероизповедание по закон, не е знаела какви пари дължат настоятелствата по места, които нямат компетенции да водят счетоводство. Когато тези данни са стигнали до тях и са им били предявени искания за издължаване, вече са били натрупани сериозни лихви. Сред другите основания са също огромната такса смет за някои от джамиите, като например столичната дължи над 600 000 лв. Водени дела за неспазени наемни договори също докарали немалки финансови задължения.
Бившият главен секретар на мюфтийството Николай Панков заяви пред „Икономист“, че за всички тези дължими пари има заведени дела и събирането им е възложено на държавни и частни изпълнители. Панков допълни, че мюфтийството има 4700 имота, които дава под наем. „При всеки нормален български гражданин, който отдава магазин под наем, НАП веднага му слага касов апарат, а тук случаят не е такъв“, коментира Панков. Според него мюфтийството дължи на Столичната община около 600 хил. лв. само за 2009 г., а на Пловдив – 300 000 лв. И пита колко ли е нараснала тази сума от тогава до сега. „Влезлите в сила съдебни дела се изпълняват от всички. Не може група народни представители да се крият зад националната сигурност и да казват, че това е проблем на националната сигурност“, негодува Панков.
Според лидера на НФСБ Валери Симеонов това е схема за източване на държавата: „Мюфтийството има 700 000 декара земи, които дава на аренда на хора на ДПС за по 1 – 2 лева на декар. Имат помпозни сгради, които им носят приходи. Освен това разпределят приходите си към териториалните звена, а не ги държат в общата сметка, защото тя може да бъде запорирана от приходната агенция“. Бившият вицепремиер директно упрекна министър-председателя, че е в основата на решението за опрощаване на дълговете. Което се оказа предпоследно.
Текстът е публикуван в брой 11 /2019 г. на списание "Икономист" от 15 март, който може да закупите в разпространителската мрежа в страната.
Вижте какво още може да прочетете в броя
