ВЛАДИМИР СТОИЧКОВПредставяне на новата книга „Смърт и различие“, конференции, семинари... името на Бюнг-Чул Хан (60 г.) не слиза от световния културен афиш. За разлика от Славой Жижек, друг любим философ на младите, Хан не си позволява закачки от рода на „Наблюдавайки Тръмп, човек изпитва носталгия по Буш“. Той е южнокореец, живеещ в Германия.
Така изглежда, така се облича, така се държи и така пише – минималистично, директно, ясно, без капка нарцисизъм. Фактът, че хора от различни поколения се редят на опашка, за да го слушат, означава, че има какво да каже. Преподава в Университета за изкуства в Берлин, но самият той е изучаван автор по света. Способен е да рецитира Гьоте на немски и Леопарди на италиански, учил е металургия, преди да специализира Хайдегер, ала голямата му страст е да анализира влиянието на технологичната революция върху съвременността. С други думи Хан е човекът, който слезе от въртележката, за да ни обясни какво ни се случва, докато се въртим. Автор е на десетки книги и есета, сред тях най-популярни са „Дигиталният рояк“, „Обществото на умората“, „Агонията на Ерос“, „Прозрачното общество“, които са отправните точки в този резюмиран профил.
НЕУВАЖЕНИЕТО. Дигиталната комуникация премахва дистанцията, смесва личното с обществото и катализира „порнографското изложение на личността“. Така се губи уважението в обществото. И понеже респектът върви заедно с името, анонимността на Мрежата практически убива респекта, добавя философът и дава пример с т. нар. shitstorm, планиран акт за унищожаването на нечие достойнство.
РОЯКЪТ. Масата е власт, ала дигиталният рояк не е „ние“ и не притежава глас, защото няма душа, нито дух. Неспособен да осъществи промени, дигиталният рояк е създаден от отделни индивиди, които са съюзници по дадени теми и опоненти по други, т.е. нямат единна посока. Изчезват солидарността и общите действия, а „противопоставянето, истерията и невъздържаността не позволяват никакъв диалог“.
ВУЛГАРНОСТ. Когато езикът и културата са повърхностни, твърди Хан, те стават все по-вулгарни. „Днес авторът е публика на собствените си читатели.“
ПРОЗРАЧНОСТ. Невъзможно е да се планира в перспектива, защото нещата никога не узряват под непрекъснатия дигитален надзор. „Да си наблюдаван днес, е централен аспект, че съществуваш“, ала нека не забравяме, че „с прозрачността расте и тъмата“.
ПОЗИТИВНОСТ. Културата на „харесва ми“ (лайкването) забранява негативността и създава илюзорна представа за общо щастие. „Залагаме на изображението, за да бъдем по-добри, по-красиви, по-живи.“ За да избягаме от неперфектността наоколо.
ЦИФРИ. Броят се лайковете и приятелите, изчезнаха думите и историите, твърди Хан. А нарцисизмът на егото измести любовта към ближния.
БЕЗПЪТИЦА. „Пътува се във всички посоки, без да се придобие опит... Взема се бележка от всичко, без да се постигне знание.“ Духът е болка, подчертава той. За разлика от него дигиталният феномен е освободен от страданието, той е феноменът на „харесва ми“.
IFS. Information Fatigue Syndrom означава умора от информацията, уточнява Хан. Засегнатите се оплакват от невъзможност да анализират, липса на концентрация, изнервеност и неспособност за вземане на решения. Това е болестта на новото време.
НАТРУПВАНИЯ. „Повечето информация не води непременно до по-добри решения. Само по себе си количеството информация не пояснява истината.“ В даден аспект „информацията се превръща в дезинформация; комуникацията не е куминикативна, а акумулативна.“ И времето ни се изплъзва, защото нищо не завършва и всичко се експериментира като преходно и краткотрайно.
ОРУЕЛ. Обитателите на дигиталния паноптикум не са затворници. Те живеят с илюзорната свобода и доброволно захранват дигиталния паноптикум с информация за себе си. „Днес хората сами се експлоатират и го смятат за реализация. И още нещо: „Всеки един е Големият брат и затворник в същото време“.
Текстът е публикуван в брой 7/2019 г. на списание "Икономист", който може да купите в разпространителската мрежа. Вижте какво още може да прочетете в броя.
