Венецуелските авоари в Инвестбанк, какво знаем и какви са неизвестните

Информацията, че в Инвестбанк са постъпили средства на държавната петролна компания на Венецуела (Petróleos de Venezuela) с цел да се изперат, обиколи медиите в сряда. Дори въпреки, че подобно нещо не бе изречено от главния прокурор, това е внушението, възприето от мнозинството. Доминиращата версия е, че тези средства са ликвидност, която се изнася от губещата позиции официалн власт на президента Мадуро. С такива действия пък трябв да се обезкърви властта на самообявилия се (и признат от САЩ и мнозинството членки на ЕС) временен президент Хуан Гуайдо.

Първоначално спряганата сума за венцуелските средства в България бе 60 милиона евро. Впоследствие стана ясно, че банката, в която се намират парите, е Инвестбанк. Сумата е била по-голяма, като не става ясно каква точно е била, но част от нея е пренасочена към банки в други държави, под формата на плащания по различни сделки.

Реално, средствата са по сметката на името на български адвокат. Това е доверителна сметка, открита в полза на клиент на адвоката. "По реда на закона за адвокатурата адвокатът има право да открива доверителни сметки, в които се съхраняват сметки за негови клиенти. В конкретния случай е използвана точно така сметка, за да бъдат открити доверителни сметки, по които да постъпват пари от Венецуела, и от тях да бъдат правени преводи на различни основания, нямащи нищо общо с адвокатската дейност, към банки на други страни", каза в сряда главният прокурор Сотир Цацаров.

"И по наши подозрения тези основания не са действителни. Такива основания са свързани с подкрепа и финансиране на венецуелска спортна федерация, със закупуване на храни за Венецуела и т.н., които нямат общо с действителността", коментира още Цацаров.

Данни на БНБ с балансите на „Инвестбанк“ покават, че най-вероятно средствата от Венецуела са постъпили през лятото на миналата година. Именно през третото тримесечие депозитите на банката нарастват с 204 милион лева, а за относително малка банка като „Инвестбанк“ това е значителна сума и говори за извънредно събитие в нейния бизнес – най-вероятно привличане на нов голям клиент.

Ако се потвърди, че парите от Венецуела са постъпили в Инвестбанк миналото лято, това ще означава, че трансакцията е била видима с месеци за всички институции, борещи се с прането на пари.

Според Закона за мерките срещу изпирането на пари финансовите институции са длъжни да уведомят ДАНС за всяка трансакция, която намират за подозрителна. Те самите са длъжни да установяват своите клиенти – физически, или юридически лица и да знаят кой стои зад сметките, които се откриват при тях. Банките трябва да изискват информация за всеки влог, или превод на стойност над 10 000 лева. Ако сумата надхвърли 30 000 лева, надзорът им трябва да е дори по-строг.

Освен финансовите институции, за съмнения относно пране на пари трябва да сигнализират и публични институции. В случая такава може да е Българска народна банка, която следи депозитната база във финансовите институции, а с редовните и извънредни проверки добива информация и за клиентите на банките.

Това, което не стана ясно от пресконференцията на главния прокурор, председателя на ДАНС Димитър Георгиев и американския посланик Джеймс Рубин, е кога именно са постъпили средствата в Инвестбанк, както и дали банката, или пък БНБ, не са изпратили някакъв сигнал до ДАНС и каква е била реакцията по евентуален такъв сигнал.

Отговорът на тези въпроси е важен, защото ще покаже отношението на всяка една институция към подобен казус. А то е от изключителна важност, защото показва и каква е бизнес средата в България. Ако наистина доверителната сметка е открита в полза на държавна компания на суверенна държава, която не е под ембарго, и не е в списък със страни, които подкрепят тероризъм, или прането на пари, какво е притеснителното в получавнето н трансфера? Да се откажат средства на държавна фирма от страна, която не е обект на санкции, ще бъде меко казано необичайно, коментираха пред „Икономист“ банкери.

Етап, на който служители в ИНвестбанк би могло да се очаква да се задействат, е нареждането на преводи от доверителната сметка към трети лица. Ако тези преводи не съответстват по размер на основанието, за което се правят, би било повод за внимание. Такъв би била и евентуалната липса на стопанска логика в основанието за превода. Например, закупуването на храни от България за спортна федерация във Венецуела, звучи странно. На теория това може да е повод за известяване на ДАНС, като банката би могла и до някаква степен да забави превода, но не до безкрай. Конкретната схема обаче бе представена само условно и затова е рано да се правят каквито и да било заключения или хипотези.

Ако се потвърди, че средствата на Венецуела са в България от няколко месеца, ще бъде интересно и кога тяхното наличие се е превърнало в проблем. Дали такъв е изникнал, след като латиноамериканската държава изпадна в тежка политическа и икономическа криза, а САЩ започнаха активно да организират нейната изолация, или проблемът е бил от по-рано.

В свое изявление Инвестбанк посочват, че венецуелските авоари са минали през поне две други банки преди да постъпят в България. Причината за това, е че Инвестбанк нямат кореспондентски отношения с институции във Венецуела. Така на свой ред излиза, че преди да постъпят у нас, средствата са минали и през други банки, които също биха могли да се усъмнят, но не е ясно дали те на свой ред също са подали сигнал някъде.

„Входящите и изходящи преводи по доверителната сметка са обработвани от различни банки от ЕС и САЩ включително, без да има затруднения при тяхното изпълнение“, съобщава банката в изявлението си. "Извършените входящи и изходящи трансфери са свързани основно с доставка на хранителни стоки за Венецуела, за които включително имаме представени товарителници. Не са налични санкционни трансакции, свързани с Държавната петролна компания на Венецуела (PDVSA – Petróleos de Venezuela, S.A.), каквито твърдения се появиха в медийни публикации и изяви", се казва още в позицията.

И ако има извод, който може да се направи на база известното дотук, е че наистина може да става дума за изнасяне на авоари. Не е ясно обаче колко видимо е било това за институциите, нито какво са сторили те, преди американският посланик да се срещне с премиера Борисов. А отговора на тези въпроси би показал и кои са най-отговорни за проблема, ако такъв в действителност има.