Непобедимият Свещен отряд на Тива се състоял от гей двойки

След няколко десетилетия безспорно господство на тиванците Александър Македски изпратил кавалерийски отряд хетайри срещу елитната част на тиванската пехота. Това било началото на края на тиванското могъщество.

Свещеният тивански отряд е абсолютен прецедент в световната военна история. Тази елитна бойна единица се е състояла от хомосексуални двойки и е била една от най-страшните военни формации в древността. Както е казал Плутарх – „любовният съюз повишава боеспособността им“. Всъщност отрядът не е познавал вкуса на поражението до сражението при Херонея, когато македонският цар Филип II и Александър Македонски нанесли съкрушително поражение на тиванците.

150 мъжки двойки

За първи път отрядът се споменава във връзка с битката при Тегира, състояла се в пролетта на 375 г. пр. н. е., макар и да е съществувал и по-рано. За създаването им ключова роля има тиванският аристократ Горгид. Отрядът се състоял от 150 хомосексуални мъжки двойки. Горгид сам се заел със създаването и набора на хора за Свещения батальон. Бойците му били млади аристократи, получили образованието си в гимназии, където еднополовите итнимни връзки били нещо обикновено.

Редно е да се отбележи, че представата за хомосексуалността в Древна Гърция е била различна от съвременната. Понякога бъркат хомосексуалните отношения между възрастните (които били строго осъждани от гръцкия народ) с педерастията, която представлява отношения между зрял мъж и юноша. В някои градове подобни връзки са били част от образователната система за подрастващите от аристократичните семейства. Нещо подобно се случвало и в Тива, където мъжките двойки се състояли от възрастен и юноша. Старшият отговарял за подготовката и възпитанието на партньора си, най-вече по въпросите за нравствеността, като го учил на ценности като преданост, вярност и умереност.

След периода на строго възпитание между тях се установявала тясна лична и професионална връзка. Древногръцкият историк Плутарх твърди, че хомосексуалните отношения са били силната страна на отряда, тъй като „строй, който е сплотен от силна любов, е неразбиваем и несъкрушим, защото хората, които се обичат и са заедно в опасност, се срамуват да показват един пред друг страха си“.

Основният замисъл е отрядът да се бие особено самоотвержено, тъй като бойците не биха искали да се опозорят един пред друг, а в случай, че някой умре, партньорът му да се бие до смърт, за да отмъсти загубения си любим и да го предаде на земята с достойнство. Властващите в Тива прекрасно са познавали всички преимущества на отряда и всячески са поощравяли хомосексуалните отношения, за да поддържат високото ниво на боеспособност на войската.

Как е функционирала властта в Тива

Бойният дух на членовете на Свещения отряд е бил подкрепян с многобройни митични примери, в които бойците са виждали свое отражение. Тиванската аристокрация давала за пример митичния герой Йолай – млад атлет, заклинател на коне и неразделен приятел и любим на Херкулес. Стигало се до там мъжете любовници да си дават клетва за вярност на гроба на Йолай. Освен това основният градски мит бил този за цар Лай, който отвлякъл доведения си син Хрисип и го изнасилвал. Именно от този момент нататък гърците започнали да почитат педерастията.

За 33 години Свещеният отряд се превърнал в най-успешната пехотна сила в Гърция. Градските власти им давали пари и други блага дори и в мирно време, а военното дело било единственият им занаят. По време на мир тази професионална армия била в постоянна готовност.

Свещеният отряд бил първа сила в тиванските войски при битките край Левктра и Мантинеа, където мощта на спартанците сериозно била поставена под съмнение. Преди тези сражения Тива се намирала под владичеството на Спарта и само благодарение на военния талант на генерал Епаминонд тиванските войски успели да увеличат военния си потенциал.Смятат генерала за един от най-големите военни гении на древността, а Цицерон го е нарекъл „главният човек на Гърция“.

Благодарение на гения на Епаминонд политическата карта на Гърция претърпяла сериозни изменения. По време на битката край Левктра традиционно било прието войските да формират традиционна фаланга, която да се придвижва напред с отклонение надясно, като така основните сили се съсредоточавали на десния фланг. Епаминонд знаел това и разгърнал на левия фланг цялата си конница и колона от 50 редици тивански пехотинци. Традиционната спартанска формация от 12 редици не издържала под натиска на тиванската колона. Спартанците се опитали да задържат огромната маса от тивански воини и Свещения отряд, но били в буквалния смисъл пометени от колоната. Дясното крило на спартанските войски било разгромено, а загубите били от порядъка на хиляди, сред които бил и спартанският цар Клеомброт, който принадлежал към династията, от която е и Леонид.

Филип II и Александър Македонски срещу Тива и Атина

Тиванците спечелили срещу спартанците, които се смятали за непобедими воини, но господството на Тива продължило само до момента, в който Македония достигнала до момента на своята зрялост. Македонският цар Филип II бил прекарал в детството си няколко дни като заложник. След като се върнал си поставил за цел да осъществи реформа в македонската армия, като използва основите на традиционната гръцка фаланга, но с някои допълнителни тактически елементи за допълнителна гъвкавост. По този начин той искал да подчини онези гръцки градове, които продължавали да гледат на Македонското царство като на варварско. Голяма част от тактическите прийоми той взаимствал от тиванците.

След като подчинил основните гръцки градове-държави и сключил благоприятен съюз с Атина, Филип II се насочил към Спарта и изпратил на предводителите ѝ послание, което по това време само развеселило страшните спартанци: „С настоящото писмо ви предлагам без отлагане да се подчините на волята ми, защото в противен случай войската ми ще нахлуе в земите ви, а аз ще разруша дворците ви, ще унищожа населението, а самия град ще затрия от лицето на земята“. Спартанските воини вече не били толкова свирепи и в крайна сметка предпочели да отстъпят пред Филип, вместо да водят война с него.

Така през 340 г. до н. е. Атиняните се убедили , че единственият начин да успокоят неудържимия апетит на Филип II били преките военни действия. Заедно със сина си Александър, който по това време бил още юноша, Филип нахлул в Централна Гърция и в сражението при Херонея (338 г.) победил тиванците и атиняните.

За това сражение са останали малко сведения, но е известно, че младият Александър, който управлявал македонската конница, записал първите редове от блестящата си военна биография. Докато на левия фланг македонската пехота притискала атиняните, Александър насочил кавалерията си от хетайри срещу елитния отряд от тиванската пехота, който се бил разгърнал на крайния десен фланг.

Когато поражението вече било неизбежно, Свещеният отряд стоял уверено, държал се до последния воин и бил жестоко изтребен. Плутарх пише, че в този ден са загинали всичките 300 воина. Според останките, намерени на общия гроб в Херонея, всъщност са загинали 254 души, останалите са били ранени и взети в плен.

Именно Плутарх твърди, че след като видял хълма от трупове Филип II казал „Нека умре този, който смята, че те са допуснали грешка“.  В това сражение Тива и Атина загубили около 2 000 воини. Над 4 000 били взети в плен. Сражението при Херонея била една от най-решаващите битки в древността. След това Александър Македонски наложил пълната си власт над Гърция и създал Коринтския съюз, в който участвали всички гръцки държави без Спарта. Най-интересното е, че Македонското царство се е възползвало от тактиките на тиванците, за да превземе трона им.

Гейшите - нежно съвършенство: Кои са всъщност те? За харемите и техните тайни