От овесените ядки във вашата зърнена закуска до гроздето във виното ви, шансът храната, която ядете всеки ден да произхожда от място, отдалечено на хиляди километри, е огромен. Мащабно ново проучване, в което са участвали повече от десет учени от целия свят, твърди, че страните разчитат на култури, които идват от други части на земното кълбо – и връзките между световните хранителни системи само продължават да се затягат.
Всеизвестен факт е, че много от храните, които са популярни в дадена страна, всъщност не произхождат от там, а в някакъв момент от историята са били пренесени от пътешественици или търговци. Например доматът – който често се асоциира с Италия – всъщност произхожда от американските континенти. Същото се отнася за картофа, който по-късно става основен продукт в Ирландия. Но до този момент не беше ясно колко точно култури сме разпространили по света през вековете и колко напълно различни държави днес разчитат на храни, които някога не са се срещали по техните земи.
„Тези растения всъщност представляват някои от организмите в света, с които сме имали най-силна връзка през вековете,” казва ръководителят на проучването Колин Каури, специалист от Международния център за тропически агрокултури в Колумбия и проучвател към Националната лаборатория за запазване на генетичните ресурси в Колорадо. „Проучването наистина разяснява какво означават географията, произходът, растенията, с които имаме силна връзка.”
Това е един важен въпрос особено в свят, където осигуряването на достатъчно храна е все по-трудно заради нарастващото население и разнообразните природни предизвикателства и в частност последствията от климатичните промени. И чрез подчертаването на взаимната зависимост между световните хранителни системи, новото проучване насочва вниманието към значимостта на запазването на разнообразието от култури, отглеждани навсякъде по света.
Проучването разглежда повече от 100 култури в 177 страни, като се основава на информацията от Организацията по прехрана и земеделие на ООН за храните, които се произвеждат или доставят навсякъде по света. Изследването цели да сравни страните, които към момента консумират дадени култури, с „първичните региони на многообразие” , от където тези култури произхождат и се произвеждат от хиляди години и разнообразието на диви и домашни разновидности е голямо. Царевицата например идва от регион в Централна Америка, но се е превърнала в основен хранителен източник навсякъде по света.
Изследването открило, че в световен мащаб около 69 % от всички произвеждани храни са „чуждоземни” – произхождат от други региони. Разглеждайки натрупаната информация от изминалите 50 години, учените също така открили, че през последните 10 години тези взаимовръзки са се увеличили значително, като най-голям е прирастът на чуждоземните култури в Африка, Централна Америка, някои части от Азия и Южна Америка.
Като цяло, всяка страна, включена в проучването, разчита на чуждоземни култури, но степента на тази зависимост при различните държави варира. Северна Америка, Австралия, Нова Зеландия и някои региони в Африка, Европа и Карибите са сред районите, които разчитат най-много на чуждоземни растения – вероятно защото те се намират относително далеч от много от първичните региони на многообразие по света, които произвеждат основни храни. В САЩ например 90 % от произвежданата или доставяна храна е чуждоземна.
От друга страна държавите, които са по-близо до тези региони с разнообразни храни – които често съвпадат с развиващите се страни – обикновено процентът на местните храни е по-голям. Някои от световните първични региони на многообразие, които са родина на огромна част от най-известните култури, включват голяма част от Азия, Югоизточна Европа и Средиземноморието и тропичните части на Южна Америка.
„Основното откритие е, че до голяма степен всеки е свързан с всяка част на света,” казва Каури.
Дори страните, в които процентът на чуждоземните храни е най-малък, не се хранят изцяло с местни храни. И имайки предвид този факт можем да си вземем някои бележки как най-добре да подсигурим хранителните си източници в бъдеще.
Основният въпрос, с който се занимава изследването, е важността да защитим разнообразието от култури по целия свят, тъй като храната, която произхожда от едно място, в даден момент може да стане основна за друго. Специалистите вярват, че поддържането на голямо разнообразие от генетично различаващи се растения може да помогне на учените да създадат по-устойчиви култури в бъдещето – такива, които могат да бъдат отглеждани на много различни места, въпреки влиянието на климатичните промени, и да устояват на заболявания. Всички тези фактори стават все по-важни в съвременния свят, където унищожаването на хабитати, агресивните видове, климатичните промени и други природни заплахи, продължават да нарастват.
Всъщност световните лидери вече започнаха да обмислят всички тези въпроси, както и план за бъдещето. Международното споразумение, прието през 2001 г. в основата си казва, че държавите трябва да споделят достиженията от своите генетични проучвания на културите, тъй като всяка подобна информация е от огромно значение за осигуряването на прехраната на целия свят.
Освен това държавите по света са създали банки за семена или безопасни места, където се съхраняват семена, както за изследователски цели, така и в случай на катастрофа – война или природен катаклизъм. На един отдалечен архипелаг в Норвегия е разположена международната банка за семена Svalbard Global Seed Vault, където всяка държава може да депозира семена, които да се пазят за бъдещите поколения.
Подобни мерки трябва да повишават вниманието на хората през идните десетилетия. Без съмнение в бъдеще хранителните източници навсякъде по-света ще бъдат поставени пред много предизвикателства от социален и естествен характер. Все по-ясно е, че глобалното сътрудничество е ключът към справянето с тези проблеми.
„Ако мислим за снабдяването с хранителни продукти в дългосрочен план и ако разберем, че се нуждаем от генетичното разнообразие като един от начините да запазим нашата храна устойчива и силна – особено на фона на нарастващите проблеми с климатичните промени – тогава ние трябва да инвестираме в международни проекти и сътрудничества, за да сме сигурни, че ресурсите са защитени и достъпни,” казва Каури. „Че са споделени с всички.”
16 млн. африканци са застрашени от глад Какво е моринга? Супер храна, която може да спаси милиони.jpg)
Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки.
