Аяуаска – пхихотропният лек от перуанска Амазония

Автор: Дейвид Хил / „Гардиън”

Представете си, че сте в обикновена дървена къща в предградията на Икитос, най-големия град в перуанската Амазония, и пиете горчива, тъмнокафява течност. Светлините угасват. Половин час по-късно започват най-невероятните видения.

След четири часа всичко е приключило. Видели сте Христос и Буда и почти сте били трогнати до сълзи от чародействата на курандеро (лечителя) Хуан Тангоа Пайма и силното повръщане, което сте направили в градината му.

Това беше първия ми сблъсък с т. нар. аяуаска през 2005 г. Направена е от амазонско вино, познато като Banisteriopsis caapi и още едно растение (В Перу предимно с чакруна). Аяуаска е растителен лек, който се използва в Амазония от векове за лечебни и духовни цели.

„Става въпрос за свързване с естествения свят,” казва Ромуло Синуири Очавано, курандеро, който пие аяуаска, за да се свързва с духовния свят и разбира болестите на своите пациенти. „Това е нашата техника. Също както лекарят в клиниката, чието оборудване му позволява да разбере дали някой е болен. Къде е болестта? Курандеро вижда кои растения са подходящи за излекуването на този човек.”

Според колумбийския антрополог и изследовател на напитката Луис Едуардо Луна, при традиционните практики само лечителят приема аяуаска. Той казва, че се използва предимно за гадаене и диагностициране на психосоматични и етноспецифични заболявания, които нямат западен еквивалент, или за свързване с духовния свят.

„Признаците на психосоматичните заболявания могат да бъдат загуба на гласа или физически проблеми, а при децата – диария и повръщане,” казва Луна. „Или някой, който е имал много лош късмет в любовта или работата… те отиват при курандеро, който приема аяуаска, ритуално изкъпва и дава енергия на пациента и го защитава.”

През последните 25 години аяуаска се разпространи по целия свят и за нея научиха хиляди хора, както и хиляди започнаха да я пият. Лечителите пътуват по света и разпространяват аяуаска. В Перу най-големите центрове, където се практикува това лечение, са регионът Куско и градовете Пуцалпа и Торапото, но интересът е най-голям към Икитос. Всяка година хиляди се стичат в града, където центровете, предлагащи аяуаска, са разположени в гората. Предлагат се обиколки в джунглата, които също включват аяуаска. По-голямата част от посетителите са чужденци.

Центровете, които предлагат аяуаска в региона на Икитос са между 30 и 100. Някои лечители живеят в дървени къщички в джунглата, други като Хуан Тангоа Пайма в града или в околните села. Селските лечители помагат предимно на местните хора, но и посетителите могат да се обръщат към тях.

Защо толкова много чужденци, предимно западняци, идват в Икитос, за да пият аяуаска? Някои търсят лек: за депресия, алкохолна зависимост, тютюнопушене и наркотици, артрит, диабет, кожни заболявания, рак и много други.

„По-голяма част от лечението, което правим е подходящо за емоционална травма,” казва Матю Уотърсън, основателя на „Храма на пътя към светлината”, център, разположен на няколко часа от Икитос. „Причините често са кризите, с които човек се сблъсква в живота ден-за-ден, които се проявяват на психологическо, емоционално или физическо ниво. Като цяло, това са само симптоми; причината обикновено е енергиен дисбаланс или разстройство.”

Други пият аяуаска, защото са любопитни и искат да я опознаят или търсят нова посока в живота си. Има и такива, които са привлечени от необикновените видения и смятат, че това е още една туристическа атракция или ободряващ „наркотик”. Това е идея, която много от хората, опитали аяуаска, яростно отхвърлят.

„Ако някой смята, че тя попада в категорията на удоволствията, първото питие бързо ще промени мнението им,” споделя Питър Горман, журналист, който предлага екскурзии в гората, които включват плуване с делфини, събиране на диворастяща храна, туризъм и аяуаска. „Тя е много сериозно лекарство; много дълбоко, много бързо.”

Тези, които просто искат да се надрусат не са добре дошли в някои центрове. Омар Гомез, от терапевтичния център Rainforest казва, че отпраща 60 % от посетителите: или защото проблемите им не могат да се съчетаят с аяуаска (като шизофренията) или защото не са твърдо убедени, че го искат.

„Искаме да сме сигурни, че хората, които идват, имат силно намерение и желание да се излекуват,” заявява той.

Смята се, че за разлика от западните лекарства, аяуаска открива истинската причина на заболяването и не различава духа от тялото. Някои от лечителите различават признаците на умствено, емоционално, физиологично или енергийно разстройство.

Често лечението с аяуаска постига успех при депресия, различни емоционални травми и зависимости. Брендън, бивш американкски морски пехотинец, страдал от затлъстяване и отравяне с радиация, хипотиреоидизъм и увреждане на нервите на левия му крак в следствие на тренировъчен инцидент, както и изпитвал огромна вина, че не е служил в Ирак. Но 12-те дни, прекарани в Храма, променили напълно живота му; спрял оксикотина и всички лекарства, които взимал всеки ден години наред. Той споделя, че свалил повече от 45 кг и щитовидната му жлеза вече функционирала нормално и се възстановил напълно от радиацията.

„Когато напуснах Храма, отидох в болница за ветерани в САЩ и си направих кръвни изследвания; всичко функционираше нормално, нещо, което те твърдяха, че е невъзможно,” казва Брендан, който сега живее в Икитос и е отворил свой център – „Светилището на Ренана” и предлага лечение на други ветерани. „Моят лекар почти ми се изсмя, когато му казах, че се връщам от там, но когато видя резултатите, остана възхитен.”

През 2013 г. Международният център за етноботанически изследвания публикува доклад, в който пишеше, че клиничните изследвания на аяуаска доказали, че тя е „физиологично много безопасна”. Единият от авторите на доклада е Джорди Риба, испански фармацевт, който от години изследва аяуаска.

„Съществуват предварителни доказателства, че тя може да подобри отношението на хората към живота в случаи на наркозависимост, депресия и емоционална травма,” казва Риба, който в момента изучава на терен влиянието на лечението върху посетителите на Храма.

Възможностите да опитате аяуаска в или около Икитос, в зависимост от цените на предлаганите туристически пакети, са много. Храмът предлага терапия с различна продължителност – 9 дни, 12 дни, 3 седмици и 1 месец – предимно на големи групи, като цените варират между 2 000 и 3 300 долара на човек. Цените в центъра “Rainforest” са значително по-ниски – между 995 и 1 495 долара на човек.

Има и други варианти като Ботаническата градина Sachamama, която е разположена на 90 минути от Икитос, където едноседмичен престой и три церемонии струват 650 долара, но можете да се включите в някоя церемония или да уредите цената за престоя си като пристигнете. С допълнение към това там има и лечители като Пайма, на когото платих 12 долара за една церемония през 2005 г. и 60 долара за друга миналата година.

Въпреки многото позитивни преживявания, има и много неща, за които трябва да внимавате и всеки, който иска да опита аяуаска трябва да направи възможно най-много проучвания. В Икитос зачестяват съобщенията за хора, които се определят като курандеро или предлагат аяуаска, без да знаят нищо за нея, както и за сексуални нападения на жени. Някои хора са имали ужасяващи преживявания или са направили тежка реакция към питието, а през последните 10 години дори има регистрирани смъртни случаи, свързани с аяуаска.

През 2015 г. канадецът Андрю Фриймън Стивънс убил Бритън Юнайс Гомс, след като бил нападнат от него по време на церемония с аяуаска близо до Икитос. Въпреки първоначалните сведения, че и двамата мъже са пили аяуаска, един от местните жители твърди, че Стивънс не е приемал от питието, което било потвърдено от токсикологичния анализ.

Тъй като преживяването с аяуаска може да бъде много интензивно и дори физиологически разстърсващо, всеки трябва да е много внимателен, когато избира най-подходящия лечител.

Сред другите притеснения около бума на аяуаска е, че е трудно да се определи произхода на растението; че не е урегулирано от правителството; че бизнесът потъпква светостта на растението; че се експлоатират знанията на местните хора.

Франсиско Монтес Шуна, лечителят, който работи в ботаническата градина Sachamama, казва, че повечето центрове се притежават от чужденци и затова трябва да бъдат затворени.

„Това е нашата култура; културата на Амазонка,” заявява Шуна, чиито родители са от местното племе капанахуа. „Тези чужденци идват и крадат нашите знания.”

През последните няколко месеца повече от 40 центъра в Перу са изявили желание да се присъединят към новосформирания Съвет за безопасна употреба на аяуаска, за да установят общи стандарти за безопасност и етика. Законите за аяуаска са различни и понякога неясни. Аяуаска е законна в Перу, но незаконна в Канада, САЩ и Великобритания. Аяуаска съдържа веществото диметилтриптамин, което е в списъка на наркотиците от клас А във Великобритания. Международният борд за контрол на наркотиците определя диметилтриптамина като „контролирано вещество”, но не забранява самата аяуаска.

Луна определя бума на аяуаска като нож с две остриета. Някои, които нямат нужния опит, я възприемат като лесен начин за правене на пари и примамка за глупави туристи. Но всички трябва да проявяват уважение към нея и местните хора, които я използват като част от своята култура и традиция.

Медитацията и когнитивната терапия помагат при болки в гърба Норбеков-син: Няма неизлечима болест