Британски учен: Арктика може да остане без лед за първи път от 100 000 г. насам

Моретата в Арктика са на път да останат без никакъв лед тази или следващата година, за първи път от повече от 100 000 години, твърди водещ британски учен.

Сателитните снимки, предоставени от американския Национален център за информация за снега и леда, показват, че на 1 юни тази година моретата, сковани в ледове, са над 11.1 милиона кв. км. За сравнение средната стойност през последните 30 години е била 12,7 милиона кв. км.

Тази разлика от повече от 1.5 милиона кв. км представлява територията на България умножена по 13,5.

Професор Питър Уадамс, ръководителят на Полярната океанска физична група в Кембриджския университет, споделя, че последните данни до голяма степен потвърждават противоречивото предсказание, което той направи преди 4 години.

„Прогнозата ми е, че арктическият лед може и да изчезне, това е, през септември тази година ще остане площ от по-малко от 1 милион кв. км,” казва той.

„Дори ледът да не изчезне напълно, много вероятно е годината да се окаже рекордно ниска. Убеден съм, че ще бъде под 3,4 милиона кв. км [сегашният най-нисък рекорд].

„Смятам, че съществува сериозна възможност да падне до 1 милиона тази година и, ако не се случи тази година, ще стане следващата. Това означава, че централната част на Арктика и Северният полюс ще останат без лед.”

Голяма част от оставащия лед в Арктичния кръг ще бъде впримчен сред многобройните острови по северното канадско крайбрежие.

         

Смята се, че последният път, когато Арктика е оставала без лед, е бил преди 100 или 120 хиляди години.

Бързото затопляне на полярния регион се свързва с необикновените климатични явления като т. нар. „бомбени циклони”, наводненията във Великобритания и нетипичните за този сезон торнадота в САЩ.

Ледът покрай северното крайбрежие на Русия, който обикновено изолира водата отдолу, и я запазва студена, вече не съществува през голяма част от годината, което позволява на морето да се затопли значително повече от преди.

Учените са засекли, че тревожно големи количества от парниковия газ метан – някога замръзнал под морското дъно, се изпускат към повърхността на водата.

Според проучването, публикувано в журнала Nature от професор Уадамс и други водещи учени, това може да предизвика покачване на световната температура с 0,6 градуса само за 5 години.

„Това ще е много, много сериозен проблем за глобалното затопляне,” казва професорът, определяйки тази вероятност като „плашеща”.

По-малко лед означава и, че по-голяма част от повърхността на Земята ще е тъмна и ще поглъща повече слънчева енергия.

„Когато ледовете се отдръпнат, това променя цялата ситуация. Хората трябва да се притесняват за отдръпването и изчезването на ледовете предимно заради другите последствия.”

Количество на ледовете обикновено е най-малко през септември и после започват да се увеличават отново с настъпването на зимата.

       

Д-р Питър Глайк, водещ климатолог, казва, че няма „никаква идея” дали прогнозите на проф. Уадамс са верни.

„Ако греши, подобни предсказания водят до критики към цялата общност от страна на скептиците,” добавя той.

Въпреки това д-р Глайк твърди, че професор Уадамс има право да отправя предупреждение за покачването на температурите в този регион, казвайки, че е „необичайно тревожно дори в съвременния свят на тревожните новини за забързването на климатичните промени”.

„Арктика без лед – или с по-малко лед – ще доведе до глобални промени в климата и екосистемите и по-важното, климатичните промени в Арктика са предизвестие за драматични и фундаментални промени в климата по цялото земно кълбо,” казва той.

„Ние сме във влак беглец, учените бият тревога, но политиците продължават да мятат въглища в двигателя.”

Професор Дженифър Франсис от американския университет Рътджърс е изучавала ефектите, които оказва Арктика върху времето в останалата част на северното полукълбо, и също била скептична относно прогнозите на професор Уадамс, казвайки, че е „много малко вероятно” това да се случи тази година.

Според нея ледовете няма да изчезнат преди 2030-2050 г.

„Ние определено трябва да вземем под внимание необичайната ситуация в Арктика.”

„Ледът е много малко и количествата му през януари, февруари, март, април и май са били рекордно ниски, което е много тревожно. Мисля, че е твърде вероятно да станем свидетели на нов рекорд през септември.”

НАСА: Ледовете в Арктика изтъняват критично Земята е все по-близо до необратими промени Климатичните промени означават повече страх, по-малко забавление за средната класа в света