Автор: Микаел Ярлнер, за датското издание „Политикен“
1. Икономическият колапс от 1998 г.
Въвеждането на демокрацията и пазарната икономика след краха на СССР през 1991 г. се превърна в огромно разочарование за мнозина руснаци.
Що се отнася до положението в самата страна, то Русия бе близо до това да се разпадне, а през 1998 г. икономическата криза достигна кулминация – рублата се срина. Милиони хора рязко обедняха, докато в същото време шепа от елита забогатя, а над всичко това пищно разцъфваше руската мафия.
Мнозина изпитаха разочарование от западния обществен модел, който впоследствие президентът Владимир Путин „избута“.
2. Войната в Косово, 1999 г.
Когато през 1999 г. Дания и други страни от НАТО се решиха на военна намеса на Балканите и започнаха да бомбардират поддържаните от руска страна сърби, с цел да се предотврати геноцид в Косово, от руска гледна точка това бе като заплюване на Русия от страна на Запада.
В последствие Западът отряза анклава Косово от Сърбия и по този начин промени европейски граници – днес Западът обвинява Русия в това, че тя е направила същото с украинския Кримски полуостров.
3. Разширяването на НАТО, 2004 г.
Русия не спира да твърди, че в отговор на съгласието ѝ да позволи обединение на Германия през 1990 г. ѝ е било обещано, че НАТО няма да се разширява на изток. Тези твърдения са били подкрепени и от официален германски протокол от срещата на 10 февруари 1990 г. между тогавашния германски външен министър Ханс-Дитрих Геншер и съветския външен министър Едуард Шеварднадзе: „Разбираме, че членството на обединена Германия в НАТО създава определени проблеми. Но за нас едно е очевидно: НАТО няма да се разширява на изток“.
От НАТО твърдят, че по онова време са се водили един куп преговори за всичко и че това обещание не е било потвърдено в никакъв официален договор.
4. Либия, 2011 г.
Русия смята, че Западът е злоупотребил с мандата на ООН, когато под предлог, че защитава цивилното население и предотвратява сблъсъци, смени управляващия режим в Либия и през 2011 г. управляващият диктатор Муамар Кадафи бе свален. Датските самолети във военната намеса бяха в първите редици.
В руското разбиране Западът неведнъж си е позволявал да се намесва и да променя режима в различни страни по света. С намесата си в Сирия Русия показа, че не възнамерява да даде Близкия Изток на Запада.
5. Битката за Украйна
От руска гледна точка Германия и Западът са излъгали Русия, когато през 2014 г. проевропейски настроени демонстранти отстраниха подкрепяния от руска страна президент Виктор Янукович.
Според руската версия Западът е обещал на Янукович да му позволи да дочака изборите в края на годината, ако Русия предотврати кървавите сблъсъци в драматичните дни на демонстрациите през 2014 г.
По-рано Русия болезнено реагира на прозападните демонстрации у бившите си републики-съюзници - Грузия („революцията на розите“ през 2003 г.) и Украйна („оранжевата революция“ през 2004 г.).
Руският министър на отбраната Сергей Шойгу определи така наречените „цветни революции“ като нова форма на водене на война от страна на Запада. През 2014 г. президентът на Русия Владимир Путин ги нарече предупреждение за Русия и заяви, че трябва да се направи всичко възможно нещо подобно да не се случи никога и в Русия.
Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки.
