Хааварското споразумение: Били ли са ционисти нацистите?

Автор: Райнер Шулце* / „Индипендънт”

Когато бившият кмет на Лондон Кен Ливингстън заяви в интервю, че Хитлер е „подкрепял ционизма” преди да „полудее и накрая да убие 6 милиона евреи”, той бързо бе изключен от Лейбъристката партия, която вече бе в конвулсии, причинени от болезнен скандал заради антисемитизма. Но докато глухите коментари на Ливингстън се появиха в много чувствителен от политическа гледна точка момент, историческата грешка в същността им е до болка позната.

Твърденията, че Хитлер е бил ционист, или, че е подкрепял ционизма, преди антиеврейската му политика да се превърне в изтребление, се появяват от време на време. Те често цитират противоречивото Хааварско споразумение (от еврейски – прехвърляне, бел. ред.) от август 1933 г. като най-убедителното доказателство за преднамереното сътрудничество между Хитлер и движението на ционистите. Разглеждана по точно определен начин, тази сделка бегло показва, че правителството на Хитлер подкрепяло ционизма – но само защото е била механизъм, с който евреите да бъдат прехвърлени в Палестина, не означава, че е била „ционистка”.

Хааварското споразумение е единствения официален договор, сключен между нацистка Германия и ционистка организация. Той е подписан от Министерството на икономиката на Райха, Ционистката федерация за Германия (Zionistische Vereinigung für Deutschland) и Англо-палестинската банка (тогава под директивата на Еврейската агенция за Палестина).

Съгласно споразумението еврейските емигранти трябвало да предадат всичките си притежания преди да напуснат Германия и постъпленията били използвани от компания, създадена специално целта в Тел Авив, за да купува германски стоки за продан в Палестина. Приходите от тези продажби били изплащани в палестинска валута на емигрантите в Палестина.

Договорът веднага бил заклеймен от всички страни. Ционистката федерация била обвинена в сътрудничество на нацистите, а нацистките власти били критикувани от колегите си нацисти, че помагат на евреите, при положение, че целта на официалната им политика била да „реши еврейския проблем.” Въпреки това, по онова време и двете страни без съмнение виждали потенциалните облаги, които щяло да им донесе подобно споразумение.

За Ционистката федерация това било начин да спаси евреите от ноктите на все по-враждебния режим и да ги привлече към Палестина, докато за ницистката държава подписването на международното споразумение представлявало още едно доказателство за легитимността ѝ. Освен това споразумението противодействало на еврейското движение за бойкотиране на германските стоки и помогнало за възстановяването на германския износ във времена, когато германската икономика била все още в дълбините на депресията.

Кръстопът  

Хааварското споразумение не означава, че някога нацистите са били ционисти. То е доказателство, че нацистката политика срещу евреите не била ясно дефинирана още от самото начало, а еволюирала през годините. Единствените константи били фанатичната омраза към евреите, настояването, че евреите са корена на всички германски проблеми и, че „еврейският въпрос” трябва да бъде „решен” веднъж завинаги.

Въпреки че това по подразбиране винаги предполагало убийства и изтребление, отнело известно време докато стане ясно как това изтребление може да се извърши ефективно и докато немските власти не почувствали, че подобно радикално и „крайно решение” може да се прокара. Междувременно нацистите опитали различни средства за „отърваване” на Германия от еврейското ѝ население – включително „окуражаването” на евреите да емигрират, принудителното и окончателно изселване – докато в същото време ги докарвали до бедност и им конфискували имуществото.

Хааварското споразумение е първия пример на нацистката програма за организирано изселване на евреите. Други по-радикални примери са масовото изгонване на поляци и евреи без гражданство от Германия в Полша през октомври 1938 г. и т. нар. Мадагаскарски план – опитът за изселване на евреите на остров Мадагаскар, който по това време бил френска колония. Този план станал неизпълним, когато Германия не успяла да победи Великобритания през 1940 г.

Но е изключително важно да помним, че докато се обсъждали тези и други планове за изселване, евреите били лишени от избирателни права и все повече се маргинализирали в нацистка Германия. Те били изгонени от германските граждански служби и от различни професии, магазините и бизнесът им били бойкотирани, а германското им гражданство – отнето. Стъпка по стъпка, те били изключени от германския политически, икономически, правов, социален и културен живот.

В резултат на „нощта на счупените стъкла” на 9 ноември 1938 г., известна още като Kristallnacht, все повече и повече евреи били депортирани в концентрационните лагери.

Изопачената история

Тази политика по никакъв начин не прилича на ционизма. Колкото и критични да сме към ционистката политика, ционизмът е движение, базирано на правото на свободна воля. То започва като национално либерално движение, което едновременно повтаря целите и стремежите на други национални движения през 19 век в Европа и е отговор на надигащия се антисемитизъм в новоустановените европейски държави.

Нацистките планове за „концентрирането” на евреите в определени територии, независимо дали Палестина или Мадагаскар, нямат нищо общо със свободата на волята. Това е израз на точно обратното: употребата на сила за лишаването на евреите от всичките им права, имущество и достойнство.

Както бе доказано от установяването на Генералното правителство в централна Полша през октомври 1939 г., нацистите ни най-малко не са се притеснявали, че териториите, където те имали намерение да „концентрират” евреите, са били в състояние да помогнат на тяхното населението да се издържа. Те търсели земи, където да изхвърлят евреите и останалите „нежелани” лица. Тези хора в най-добрия случай били третирани като „активи”, които можели да експлоатират, по-късно като запас от робски труд, или още по-лошо – просто очаквали да умрат от болести и глад.

Всяко твърдение, че нацистите и ционистите някога са споделяли общи цели, е не само цинично и лукаво, но и изопачаване на ясно установени исторически факти.

*Райнер Шулце е професор по Модерна европейска история в университета в Есекс и главен редактор на „Холокостът в историята и паметта”.

Зад нацисткия параван: Тайният живот на Хитлер Мистериозно 200-годишно писмо предсказвало III световна война и последната битка срещу исляма Масони, банкери или нацисти: Любимците на конспираторите