сп. ”Икономист”: Приемане на онлайн лекарството

"Никога преди не съм опитвал да споделям данни по този начин. Сякаш се разхождам в някоя държава за първи път. Вълнуващо, но не знам какво да очаквам", гласеше съобщение в Twitter. Дейвид О’Конър от Уисконския университет в Мадисън обяви на 14 февруари решението си да публикува онлайн данни от последния си лабораторен експеримент. Той и екипът му заразили макаци с вируса зика и записвали всеки ден концентрациите на вируса в телесните течности на маймуните. Учените знаят, че зика се предава главно от заразени комари. Но ако вирусът се появи в слюнка и урина, те също могат да станат източник на зараза.

Д-р О’Конър и колегите му публикували резултатите си всеки ден в публично достъпен сайт. Те се надявали, че това ще бъде полезно за други изследвания на заболяването и в крайна сметка за здравните власти, които се опитват да спрат разпространението на вируса. Изследователите не очаквали да привлекат голямо внимание, но успели.

За няколко дни учени от цял свят се свързвали с тях, правели предложения и искали проби, за да свършат работата, която лабораторията на д-р О’Конър не можела да извърши заради липса на апаратура. Той определя споделянето на данни като "универсално положително". Но както показва туитът му, подобна откритост не е обичайна.

Кариерата в медицинските изследвания зависи от публикуването на трудове в престижни списания като "Нейчър", "Сайънс" и "Сел". Дори при извънредни ситуации като последната епидемия от зика или по-ранната епидемия от ебола в Западна Африка биолозите се въздържат да споделят данни, докато не публикуват изследването си.

След като бъде изпратено в дадено списание обаче, то може да остане непубликувано с месеци, тъй като преминава през процес на внимателен анализ. Оценителите могат да предложат съществени промени, допълнителни експерименти и също така да поискат списанието да отхвърли изцяло изследването. Ако няколко издания откажат да го публикуват, могат да минат години, преди резултатите да станат обществено достояние.

Реакцията на д-р О’Конър е отчасти отговор на това забавяне. Той не е сам. На 10 февруари спонсори на научни изследвания и редица издатели на академични трудове призоваха изследователите "да предоставят всяка налична информация, която може да се окаже ценна за справянето със зика". Издателите обещаха, че публикуването на изследване онлайн няма да го дисквалифицира от публикуване в печатно издание по-късно.

Но не всички издатели подкрепиха споразумението и това поставя много въпроси. Както отбеляза Стивън Къри от Imperial College в Лондон в съобщение в блога на британския ежедневник "Гардиън", ако подходът е валиден за зика, защо да не важи и за други заразни болести, включително малария или ХИВ/СПИН, които убиват милиони хора всяка година?

Проблемът не е нов. Но увеличаването на разходите за биомедицински изследвания доведе до нарастване на научните публикации. Броят на научните статии, публикувани всяка година, се удвои от 2003 г. насам, като биомедицинските изследвания съставляват около 40% от общото количество.

Хранилището arXiv сега включва над един милион препринта (публикуване на научен труд или част от него, преди той да излезе рецензиран в реномирано издание), голяма част от които в крайна сметка са били публикувани от списания за физика. Но изследователите в областта на биомедицината не желаят да последват примера на колегите си физици. Около 8000 препринта на месец се качват на arXiv. За сметка на това bioRxiv, сходно хранилище за биология, създадено през ноември 2013 г., включва общо около 3000.

Няколко фактора пречат на биологията и медицината да наваксат изоставането. На първо място е страхът изследването да не бъде дисквалифицирано за публикуване в елитно списание. Второто безпокойство на изследователите, които публикуват трудовете си онлайн, е, че те могат да бъдат присвоени от конкуренти, които да копират методите им и да публикуват първи изследването в списание. Трето, има опасност от непотвърдени, погрешни открития в даден препринт да подведе изследователите. Но това не се оказа значителен проблем за физиката. Ръкописи, изппратени до arXiv (и bioRxiv), се проверяват, за да се гарантира, че не са псевдонаука.

Майкъл Ейсен от Калифорнийския университет, Бъркли, който е ревностен поддръжник на откритата наука, твърди, че традиционният модел на публикуване вече е излязъл от мода. Изследователите все повече използват ключови думи при търсене в Google, за да открият свързани с тяхното проучване изследвания, вместо да се ровят в печатни издания. Той твърди, че препринтите връщат контрола в ръцете на изследователите. "Вместо изданията да ни казват кои изследвания да преглеждаме, ние преценяваме кои са полезните за нас."

Има признаци, че изследователите може да са уморени от хватката на елитните списания върху биомедицинските изследвания. Над 12 000 души са подписали до момента Декларацията от Сан Франциско за оценка на изследванията (DORA), която влезе в сила през 2012 г. като ангажимент те да бъдат оценявани "по собствените им заслуги, а не въз основа на списанието, в което са били публикувани". Ако научната общност приеме сериозно този подход, повече изследователи може да бъдат убедени в ценността на публикуването на препринти (тъй като публикациите в списания ще станат по-маловажни).

Но универсалното приемане на препринтите зависи в крайна сметка от спонсорите и критиците, които трябва да спрат да оценяват стойността на даден учен по броя на публикациите му в елитни списания, вписани в автобиографията му. Макар че малко финансиращи агенции считат препринтовете за официално публикуван труд, някои поне опитаха да възприемат по-общ подход при оценяването на научните изследвания. Групи изследователи в областта на медицината в Америка, Великобритания и Австралия например подчертаха, че научната работа ще бъде оценявана по качеството й, а не по репутацията на списанието, в което е публикувана. Ако повече учени се чувстват свободни да качват трудовете си на предпечатни сървъри, това ще разсече задушаващата хватка на елитните списания върху биомедицината и ще ускори откритията. Така ще бъдат спестени милиони долари и по-важното – ще бъдат спасени човешки животи.