Евродепутати от комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи се обявиха днес за прекратяването на механизма на Европейската комисия за наблюдение на България и Румъния.
Джефри ван Орден (Европейски реформатори и консерватори, Великобритания) посочи, че към датата на присъединяване на двете държави към ЕС е имало основания за въвеждането на механизма. Механизмът никога не е бил възприеман като дългосрочен процес, тогава бяхме оптимисти, че нещата бързо ще бъдат подобрени. Има няколко други държави в ЕС с подобни проблеми. В някои от наблюдаваните области виждаме напредък. ЕК трябва да оцени какво възпрепятства истинския напредък, който българите наистина заслужават и очакват, заяви Ван Орден.
Биргит Зипел (социалисти и демократи, Германия) попита защо биват наблюдавани и критикувани отделни държави, а това не се прави систематично. Има и други държави в ЕС с проблеми с корупцията и независимостта на съдебната система. Трябва да разширим кръгозора си, може би е необходим постоянен механизъм за целия ЕС, предложи тя.
София ин 'т Велд (АЛДЕ, Холандия) посочи, че въпросът не е да бъде задоволена ЕК, а да се предостави добра услуга на обществото. Време е да се прекрати диксриминационното отношение към двете държави, не защото няма какво да се наблюдава, а защото този процес трябва да бъде част от общ механизъм в ЕС, допълни тя.
По думите на Хуан Агилар (социалисти, Испания) България и Румъния "никога няма да влязат в рая". Той заяви, че е тъжно това, което се причинява с механизма на двете държави.
Траян Унгуреану (Европейската народна партия, Румъния) посочи, че има някакъв ритуал с този доклад. По неговите думи посланията в докладите звучат като "Подобрявате се, но още не е достатъчно; красиви сте, но не сте Мис Вселена". Липсата на перспектива в докладите разрушава положените усилия, добави той.
Илияна Йотова (БСП) заяви, че механизмът очевидно буксува и поне от четири години няма движение напред. Този механизъм в момента е инструмент за приложение във вътрешнополитически план и за двоен стандарт в ЕС, допълни тя. Йотова попита колко струва изготвянето на един доклад за двете държави. Мария Габриел (ГЕРБ) попита дали са очертани ясно етапите за отпадане на механизма. Механизмът се ограничава в наблюдение и отбелязване на пропуски, а за нас е най-важна ефикасността, заяви тя. По нейните думи механизмът може да бъде повод за отклоняване на вниманието от важни процеси в Европа. От март 2014 г. има обща рамка в ЕС за опазването на върховенството на закона. С какво двете държави са по-различни, попита Габриел.
Емил Радев (ГЕРБ) отбеляза, че вече 13 пъти България е подложена на дискриминационно отношение, въпреки че проблеми с корупцията и върховенството на закона съществуват в много други държави в ЕС. По неговите думи механизмът се използва за политически цели, пречи за приемането на България в Шенген, не съдържа ясни показатели. На мнение съм, че отпадането на механизма трябва да бъде възможно най-скоро, заяви Радев. Той призова за въвеждането на общ механизъм за всички държави в ЕС, с измерими критерии. Време е Брюксел да възприеме България като пълноправен член на ЕС, надявам се този доклад (от януари 2016 г. - бел. кор.) да бъде един от последните, добави той.
Ангел Джамбазки (ЕКР) категорично настоява за премахването на механизма. По неговите думи прилагането му е дискриминационно и нарушава националния суверенитет. Други държави злоупотребяват с бюджетната дисциплина, нарушават общите финансови правила, но няма механизми за наблюдение - ЕК се оправдава и прикрива нарушенията. Естеството на механизма не помага за подобряване на положението в наблюдаваните държави. Механизмът не предлага показатели за отчитане на постигнатия напредък, не е предвиден срок на действие. Какво е правното определение на "задоволителен резултат", попита той. Механизмът е политически, а не технически инструмент, за какъвто е замислен, допълни Джамбазки.
Филиз Хюсменова (ДПС) посочи, че всеки доклад отчита напредъка и дава препоръки и винаги има още какво да се желае. Бих желала този процес да мотивира. Във всички държави от ЕС има проблеми и всички трябва да се учим един от друг, не да се обвиняваме и критикуваме, коментира тя. Хюсменова предложи комисията на ЕП по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи да поиска от ЕК преглед на действието на механизма, неговата ефективност и ефикасност.
Моника Маковей (ЕКР, Румъния) коментира, че нейната държава и сънародниците й не са дискриминирани от механизма. Проучвания показват, че мнозинството искат наблюдението да продължи. С приемането ни в ЕС обещахме да решим съществуващите проблеми. Механизмът трябва да остане до решаването на проблемите. ЕП трябва да поиска изпълнението на дадените обещания. Политиците не харесват механизма, но реформите са в полза на обществото. Политиците не искат да бъдат обвинявани и разследвани, имуществото им да бъде отнемано - самозащитават се, нямат интерес да приемат и прилагат законодателство срещу собствените си интереси, обобщи тя.
Представител на ЕК, участващ в изготвянето на докладите, заяви, че процесът е продължил по-дълго от очакваното. Реалистично е да си представим, че ако има действие и енергия, ще достигнем до точката на задоволяване на ЕК, добави той. В отговор за цената на докладите експертът каза, че екипът, който ги пише, не е голям, а достатъчен, и влаганата сума "не е огромна".
Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки.
