Астрофизици от Чикагския университет доказаха, че кюрият (химичен елемент) е бил важна част от най-древния етап на развитие на Слънчевата система. Доказателство за това е наличието на керамични елементи в някои метеорити. За откритието се съобщава в списанието „Science Advances“.
Откритият през 1944 г. кюрий е извънредно неустойчив елемент – периодът на полуразпад на изкуствено получения кюрий-242 (получава се при бомбардировка на плутоний с ядра на атоми хелий) е 162 дни. Дори природният кюрий-247 има период на полуразпад 15,6 милиона години.
Съществува една хипотеза, според която мощните взривове на звездите през първите милиони години от съществуването на Вселената са били съпровождани от изригвания на кюрий. Да се провери тази хипотеза обаче е изключително сложно –всичкият този кюрий е трябвало отдавна да се превърне в уран-235. Заради това е невъзможно да се определи къде има продукт от разпада на кюрия и къде просто уран-235.
На помощ на физиците се появи метеоритът „Любопитната Мари“ (Curious Marie), кръстен на Мария Кюри. Той съдържа керамична инклузия (включване, съвкупност - бел. ред.), която се състои най-вече от калций и алуминий. В инклузии от този тип има и уран, но в толкова малки количества, че ако количеството му се увеличи дори и само с 6%, за това ще има едно единствено обяснение – веществото е има „кюриен“ произход.
След това, опирайки се на данните от метеорита, учените изчислили обема кюрий в ранната Слънчева система и го сравнили с наличието на други тежки химични елементи (йод-129 и плутоний-244). Астрофизиците смятат, че всички тези изотопи са се появили едновременно, по време на едни и същи процеси във вътрешността на звездите.
Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки.
