Водните кончета се оказаха рекордьори по дълги полети

Малките размери на водното конче Pantala flavescens не му пречат да е рекордьор по дълги полети сред насекомите. Това е установило изследване на учени от университета „Рутгерс“, пише руското онлайн-издание „Вести“.

Според оценките на специалистите уникалното водно конче преодолява повече от седем хиляди километра, а може би и повече. Това го поставя на второ място след друг рекордьор – пеперудата Монарх, която лети на разстояние от по над 4000 км във всяка посока по време на миграцията си в Северна Америка.

Разстоянието, което водното конче е способно да прелети, е повече дори от полета на знаменития американски пилот Чарлз Линдберг, който първи прелита над Атлантическия океан сам: от Ню Йорк до Париж. Дължината на маршрута му възлиза на около 5800 км.

Интересното е, че самите изследователи също са поставили своеобразен рекорд, тъй като са първите, които използват ДНК за изучаването на това колко надалеч може да пътешества водното конче. Това отбелязва ръководителката на изследването доцент Джесика Уейър от Рутгерския университет.

Уейър и екипът ѝ са открили, че  популацията на водни кончета от Тексас, Източна Канада, Япония, Корея, Индия и Южна Америка имат на практика идентични генетични профили.

Според изследователите за това има само едно логично обяснение: водните кончета пътешестват на огромни разстояния и създават двойки с други представители на вида на различни места по света. Благодарение на това се създава общ генетичен фонд на цялата популация.

Обикновено по-големите животни са способни на подобни миграции. Птиците горски бекас например се запасяват с мазнина, която им помага да прелитат на над 11 км разстояние. Установено е също, че дължината на миграционния път на гърбатите китове възлиза на над 9 хил. км.

Водните кончета могат да прелитат такива огромни разстояние благодарение на техниката си на полет и стройната конструкция на тялото и по-специално увеличената площ на крилете. „Това им позволява да използват въздушните потоци. Те размахват крилцата си, а след това просто се роят по течението, като така изразходват минимално количество енергия“, обяснява Уейър.

Но не всички водни кончета се решават на подобни пътешествия. Например Anax junius е типичен домошар. По думите на Уейър тези водни кончета „никога не напускат водоема, в който са се родили и прелитат едва 11 м за целия си живот“.

Резултатите от изследването са публикувани в научното списание PLOS ONE.