Южен Судан - най-младата държава в света, царство на глад и мизерия

Автор: Джеймс Кусик / „Индипендънт”

В земите, белязани от двугодишния кървав конфликт, който унищожи светлото бъдеще на страната, гарантирано ѝ от петролните находища, днес ООН пуска хуманитарна помощ от самолети. Но това няма да е достатъчно, за да извади страната от тежката хуманитарна криза.

Червената футболна тениска на това момче е само напомняне за далечни и богати земи. В град Нял в щата Юнити на раздираната от войната държава Южен Судан, подобни овехтели футболни тениски върху които са изписани известни имена, се носят от малки деца, тийнейджъри и млади мъже. Но този млад „Рууни”, ако ми позволите да го нарека така, както и много други в най-младата страна в света, се различават от останалите футболни фенове по земното кълбо. Той е един от 40 000 хора, които се сблъскват с катастрофалния глад, който ООН вярва, че вече е започнал.

През последните два дни два огромни ниско прелитащи самолета на ООН изсипаха товара си в небето над Нял. Чувалите с жизненоважните за обикновените хора зърно, сорго, бобови култури, олио, царевица и соя, както и специални храни за малки деца и жени, които страдат от тежко недохранване, имат за цел да изхранят града и околните села през следващия месец.

В навечерието на Коледа Етиопия е изправена пред най-тежката суша от 1980 г. насам

Това няма да е достатъчно. Последната хуманитарна помощ бе пусната през ноември. Тя също беше предназначена за 4 седмици. Затова всяко зрънце, изсипало се от повреден чувал, се събира и внимателно препакетира.

Според анализите на ООН 2,8 милиона хора имат остра нужда от хранителни продукти в Южносуданските щати по горното течение на река Нил, включително в Юнити. Продължилият цели две години кървав конфликт между етническите групи Динка и Нуер, свързани с непримиримите правителствени и опозиционни сили, сега прерасна в други вътрешни етнически борби. Гражданската война унищожава потенциала на страната и някога гарантираното от големите залежи на нефт светло бъдеще. Единствено помощта на 140 неправителствени организации, включително Oxfam и други международни агенции, предотвратява засега увеличаването на проблема.

2/3 от световното население има недостиг на вода

В един доклад на ООН пише, че съществуват „поразителни доказателства” за спешна хуманитарна ситуация в 4 от окръзите на Юнити, където общностите вече са предприели „тежки мерки” за справяне със ситуацията, които не са налагани от началото на конфликта.

Гладът

Миналата година ООН не беше склонно да обявят официално съществуването на „глада” в Южен Судан. Тази година това скоро ще се промени. Докладът, който очаква одобрението на Ню Йорк, ще заяви, че адът вече е там.

Далеч от широкия мръсен главен път на Нял, в една тъмна колиба Франсис Мауна от Сиера Леоне провежда семинари за „събиране на доказателства” с местни доброволци. Той работи за „клъстер” от организации, свързани с хранителната помощ и твърди, че фактите от миналата години са преосмислени.

200 млн. жени по света са жертви на генитално осакатяване, казват от УНИЦЕФ

„Хората умират и ситуацията е лоша”, казва той. Той знае, че думите му подценяват проблема.

Гладът принуждава хората да правят неща, които не са характерни за тези земи.

„Семействата вече нямат избор”, твърди Джонатан Вейч, представител на Уницеф за Южен Судан.

Отчаянието

Хората ядат дори кожата на добитъка; неусвоената храна се премахва от стомаха на закланите крави и се „изтисква”, за да се приготви бульон, който мирише на телешко; увеличава се лова на птици и животни, които по принцип не се използват за храна. Хората, които вече нямат пари, разпродават цялото си имущество. Семействата, които са избягали в отдалеченото блато Суд, за да се скрият от мародерстващите войници, сега живеят в рибарски лагери на малки късчета земя в тресавището. Списъкът на Мауна става все по-дълъг.

Необичайните примери са индикатор, че спешната хуманитарна ситуация се е превърнала в хуманитарна катастрофа, като броя на недохранените хора и смъртните случаи граничат с определението „бедствие”.

Хората, които живеят в т. нар. „високи земи” в блатистия район на Суд, пътуват с дни с малки канута, за да се регистрират в списъците за помощи и храна. ООН разполага с доказателства, че деца под 10 години пътуват сами, вървят с дни по повече от 120 мили, за да напуснат контролираните от правителството райони и да достигнат по-слабо охранявания град Нял.

Малки деца правят модели на своите домове от кал. Те оформят кръгове от традиционните колиби тукул, направени от кал, правят самолети от клонки и спускат малки кални топчици от небето. Те вярват, че храната не се отглежда, а идва от небето.

40-хилядна опашка

Оцветените в червено, бяло и синьо чували с провизии, спуснати от въздуха, се събират в края на град Нял, близо до района, където самолетите ги пускат от небето. Миналата седмица чувалите все още не бяха докоснати, а опашка от 40 000 души се извиваше при температури над 30 градуса Целзий. Те трябваше да чакат по 3-4 часа, докато дойде редът им да се регистрират в един от петте центъра на ООН и да получат животоспасяващите продукти.

Европа дава милиарди на Африка да си прибере обратно мигрантите

По график това трябваше да се случи в рамките на 3 дни. Процесът започна с дълги опашки от жени, които стояха с малките си деца, редом до отделените опашки от мъже. Редиците от хора започваха от колибите, направени от плет и измазани с глина, в края на града и се вливаха в сухото поле. Забележителен е фактът, че нямаше почти никакви размирици. Гладът изгражда търпение. Само ежедневния улов на риба от блатата предотвратява разпространението на глада. Но какво ще се случи, когато нивото на водата падне?

Стрелба близо до пазара прекъсва регистрирането на хората. Един войник е убит, друг е ранен. Чуват се още изстрели откъм празния пазар, но убиецът успява да се измъкне. Причините са противоречиви. В място, където младата войска носи автомати AK-74 като знак на свободна воля и за подсигуряване на сигурността, „инцидентите” не са неочаквани.

Близо 25 % от населението на Южен Судан има спешна нужда от хранителна помощ и нашият „Рууни е един от тези хора. Повече от 6 милиона души се нуждаят от основна хуманитарна помощ. ООН оценява средствата необходими за справяне с кризата през 2016 г. на 1,3 милиарда долара.

Убийства, изнасилвания, отвличания

Юнити е щатът, който понесе най-тежки последици от бруталната етническа гражданска война, която избухна малко след като Южен Судан извоюва своята независимост от Судан през 2011 г. Според наскоро излязъл доклад на Хюман райтс уоч град Нял в провинция Панииджиар е епицентърът на ужасите. Те включват безразборни убийства, изнасилвания, отвличания, принуждаването на деца да влязат в армията, откраднат добитък, кражби и изгарянето на цели села заедно с житните им ниви.

Учени дешифрираха най-древния човешки геном от Африка

„Конфликтът” е в основата на всеки разговор, като всичко се преувеличава – от отдавнашното напрежение между етническите групи Динка и Нуер, до по-малките селски и местни войни. Откакто държавата започна да се разпада, 2,3 милиона хора (1/5 от населението) са били принудени да напуснат домовете си. Според Международната кризисна група най-малко 100 000 човека са били убити. Рядко можете да попаднете на семейство, което не е преживяло лична трагедия.

Въпреки че 185 000 човека са потърсили убежище в защитните лагери на ООН, 90 % от изселниците са в постоянно бягство, опитвайки се да се крият от продължаващото насилие.

„Мястото, където работех, вече не съществува”

В групата на Франсис Мауна можете да чуете ужасяващи истории. Джон Куол, бивш учител, плавал с кану 3 дни през блатото Суд, за да стигне до Нял. Годфри Гат Луак Дак ходил пеша от столицата Юба до Нял. Отнело му 2 месеца. От 30 човека само той успял да стигне крайната си цел. Според неговите твърдения, останалите били застреляни от правителствени отряди по пътя. Илайджа Пуот също разказва мрачна история. „Мястото, където работех, вече не съществува.” Опозиционните сили също са обвинявани в зверства.

Миналия август президентът Салва Киир и бившият вицепрезидент и изгнаник д-р Риек Мачар, подписаха мирно споразумение, което дава на всички надеждата, че войната ще приключи. През декември 2013 г. д-р Мачар бе обвинен в опит за преврат. Но обещанията да сформират коалиционно правителство бяха подкопани от неочакван план, предложен от Киир, броят на щатите да се утрои – от 10 да станат 28.

Докато международните дипломати оказват натиск и заплашват със санкции както Киир, така и Мачар, изисквайки постигането на компромис и бързото установяване на мир, Световната програма по прехраната се страхува, че хуманитарният бюджет в размер на 1,3 милиарда долара ще бъде сериозно застрашен, освен ако не успеят да складират храна в ключови райони преди приключването на влажния сезон. После черните пътища и т. нар. „западен коридор” ще станат непроходими, тъй като ще се превърнат в море от кал.

В тази страна, която е с размерите на Франция, има само 100 километра асфалтирани пътища.

Недостъпните за храната пътища

Д-р Джойс Канянгва Лума е ръководителят на Световната програма за прехраната в Южен Судан. Нейната организация разполага с по-малко от 12 седмици, за да направи невъзможното. Заради несъстоялата се жътва през 2015/2016 г. и факта, че заради конфликта нищо не беше засято, цялата храна на Южен Судан се внася от съседните държави. Нужни са 800 пълни камиона на месец, за да успее Южен Судан да премине през т. нар. „гладна пропаст”, която започва през април или май.

Глобалното затопляне прави климатът в Африканският рог все по-сух

Но жестоките нападения и плячкосването на камионите означават, че коридорът в момента е прекалено опасен, за да се поеме този риск. 10 % от трафика трябва да бъде отклонен и да се охранява от сините каски на ООН. Д-р Лума казва:

„Нарастващата несигурност в Грейтър Екватория (щатът западно от Юба) затруднява доставките на хуманитарна помощ по главните пътища.”

Оказва се, че правителството не може да се справи с нарастващите инциденти и крадците, а Световната програма по прехраната не иска да рискува живота на екипа и работниците си.

От Юба могат да се изпращат големи шлепове по река Нил. В миналото ООН имала достъп до 5, които прекарвали 10 пъти повече провизии, отколкото самолетите могат да пуснат от въздуха. Но тъй като те вече са частна собственост, река Нил представлява прекалено голям риск, а шлеповете са или конфискувани от правителството или просто често нападани.

Спасиха недохранено африканче, обвинено във вещерство

Ако разпределянето на храната по щати се провали, високата цена на спускането на храна със самолети ще наложи преизчисляване на бюджета – но това засега не е много вероятно да се случи. Светът и преди се е сблъсквал с африканския глад и винаги се е отзовавал на помощ. Но този път сирийската криза е сериозен конкурент, който сякаш привлича цялото обществено внимание.

За „Рууни” сякаш всичко през първите месеци на 2016 г. работи против него. Неговият сезон не е нито печеливш, нито губещ. Ще постигне победа, ако просто оцелее до следващия.