Русия гласува на годишнината от анексията на Крим

В Русия днес се произвеждат президентски избори, които несъмнено ще бъдат спечелени от президента Владимир Путин и ще му осигурят още един шестгодишен мандат, отбелязват анализатори.
От полуостров Камчатка на изток до анклава Калининград на запад 107 милиона избиратели в огромната страна, чиято територия се простира в 11 часови пояса, са призовани да гласуват от 8 ч. местно време. Първите избирателни секции в най източните райони отвориха врати още в 20 ч. по Гринуич (22 ч. българско време) в събота, а последните ще затворят в 18 ч. по Гринуич в неделя (20 ч. българско време). Всъщност първите бюлетини бяха пуснати още преди дни в някои труднодостъпни арктически райони.
Изборите не крият особена интрига. Последното проучване на института ВЦИОМ показва, че Путин ще получи 69 процента от гласовете. Втори е кандидатът на комунистическата партия Павел Грудинин, когото се очаква да подкрепят 7-8 процента, а трети е ултранационалистът Владимир Жириновски с 5-6 процента. Останалите петима претенденти имат незначителна подкрепа.
Големият отсъстващ от президентските избори е опозиционерът Алексей Навални, на когото бе забранено да се кандидатира заради присъда, която той отхвърля като изфабрикувана и политическа.
Най-малко 40 000 камери за видеонаблюдение ще бъдат монтирани в избирателните секции, за да бъдат предотвратени измами. Над 1500 чуждестранни наблюдатели са акредитирани освен хилядите руски наблюдатели.
Голямата неизвестна на тези избори ще е избирателната активност. Кремъл положи усилия тя да бъде колкото се може по-висока. Според Степан Гончаров от независимия социологически център "Левада" се очаква да гласуват "между 57-58 и 67-68 процента" от избирателите, т. е. колкото на предишните избори през 2012 г., докато институтът ВЦИОМ дава 63-67 процента.
Путин, който е на 65 години и е прекарал 18 години начело на Русия, е най-дълго управлявалият руски или съветски лидер след Йосиф Сталин. В интервю за американската телевизия Ен Би Си миналата седмица той каза, че не иска да променя конституцията, за да се окопае във властта. Това означава, че този четвърти мандат би трябвало да е последен за него и мнозина експерти смятат, че през следващите шест години руският президент ще определи и подготви своя приемник.

Вотът за президент се провежда четири години от анексирането на украинския полуостров Крим от Русия, които се навършват днес. Тази териториална промяна не е призната от голяма част от международната общност, включително от Съединените щати и Европейския съюз, които я смятат за нарушение на международното право.
Годишнината съвпада с президентските избори в Русия, на които се очаква президентът Владимир Путин, разпоредил лично анексията на Крим, да бъде преизбран убедително. В контекста на запазващото се силно напрежение в двустранните отношения Украйна обяви в петък, че няма да позволи на руски граждани да гласуват в руското посолство и консулства в страната.
Вчера журналистка от руската държавна телевизия "Россия 24" бе експулсирана от Украйна с аргумента, че е подготвяла "антиукраински видеоматериали", предаде ТАСС.
Асошиейтед прес отбелязва, че днешните президентски избори в Русия са били насрочени в деня на анексирането на Крим, което увеличи драматично популярността на Путин. Според проучвания на общественото мнение мнозинството от руснаците продължават да смятат присъединяването на полуострова за голямо постижение въпреки последвалите западни санкции и двугодишна рецесия.
"Въпреки че емоционалният ефект от превземането на Крим отмина. . . то продължава да служи като обединяващ фактор за повечето руснаци", каза Алексей Колесников, анализатор в Центъра Карнеги в Москва. "Хората подкрепят Путин като символ на Русия, символ на нейната мощ", подчерта Колесников.
АП отбелязва, че четири години след анексията Москва и Киев си остават в конфликт не само заради Крим, но и заради войната в Източна Украйна между правителствените сили и проруските сепаратисти.
Русия присъедини Крим, след като местното население подкрепи в огромното си мнозинство анексията на референдум. Той бе предшестван от протести на проруски настроени жители на полуострова след държавния преврат в Украйна, с който бе свален от власт през февруари 2014 г. президентът Виктор Янукович, припомня ТАСС.
Янукович бе проруски настроен и протестите срещу него в Украйна започнаха, след като през ноември 2013 г. той изненадващо не подписа споразумението за асоцииране ЕС-Украйна. Референдумът в Крим бе произведен, след като руската армия де факто бе установила контрол над полуострова.