Плевнелиев се обяви за ”горещи точки” за бежанци във всички европейски държави

Във всички европейски държави трябва да бъдат разположени т.нар "горещи точки" за бежанци, заяви президентът Росен Плевнелиев.

Той се срещна в понеделник с гостуващия в София гръцки президент Прокопис Павлопулос.

Досега т.нар. "горещи точки" работят само в Италия и Гърция. В тях бежанците се регистрират и разпределят накъде да продължат. Европейският съюз обсъжда изграждането на подобни центрове и в други страни на Балканите, откъдето минава маршрутът на бежанците към богатите страни в Западна и Северна Европа.

Плевнелиев посочи, че проблемът с миграционната криза е общ и е необходим общоевропейски подход за справяне с него.

"Напрежението, което ние видяхме наскоро между някои от държавите на Балканите, се появи от това, че не се спазват правилата. Ясно е дефинирано в ЕС какъв е регламентът от Дъблин, какви са правилата на Шенген и си даваме сметка, че когато прехвърляме мигрантите от полузатворени или затворени граници и си прехвърляме отговорността от една държава на друга - това е само рецепта за катастрофа, за проблем", каза Плевнелиев.

Редица европейски държави вече се обявиха за промени в регламента от Дъблин и Шенгенското пространство, а част от тях издигнаха и огради по границите си, за да спрат бежанския поток. Това доведе до обтягане на отношенията между различните държави по маршрута.

"Нашето желание - и на България и на Гърция, е към всички държави в региона и в ЕС да формираме ясни правила за решаване на проблема с миграцията и всеки да се придържа към тях", каза Плевнелиев.

Президентът Павлопулос също посочи кризата с бежанците като едно от предизвикателствата в света и за ЕС.

"ЕС най-сетне разбра, че центърът на тежестта не е валутата, а човекът. Друго предизвикателство е тероризмът", каза президентът на Гърция, която от години е във финансова криза заради неконтролируемите си разходи.

Двамата президенти подкрепиха европейската перспектива за страните от Западните Балкани. Според Плевнелиев именно този процес в "двигателят на положителната промяна, която се наблюдава през последните години в региона".

Той допълни, че "единствено заедно и зачитайки принципите на добросъседство и неманипулиране на историята ще се справим със съвременните предизвикателства и ще изградим тези Балкани, за които мечтаем - мирни и проспериращи".

И България, и Гърция имат претенции към Македония по отношение на присвояването на история и имат изисквания към Скопие, за да подкрепят членството му в ЕС. България от години настоява за подписването на договор за добросъседство с Македония, но това все още не е станало.

Павлопулос допълни, че страни, които искат да станат партньори в ЕС, трябва да уважават институционните дадености и най-вече историята.

"Не можем да живеем заедно в рамките на ЕС при условия на фалшификация на историята", каза Павлопулос.

Той посочи още, че Гърция е и за европейското бъдеще на Турция, ако тя желае и се стреми към това и ако уважава европейските дадености на политическо и икономическо ниво, както уважава международното право, което засяга откритите въпроси. Гръцкият президент посочи, че в цялата процедура на присъединяване Турция трябва да уважи европейското право и човешките права.

Гърция винаги ще подкрепя България по европейските въпроси, така както е направила за влизането на страната в ЕС, и не може да разбере защо се забавя присъединяването на България към Шенген, след като като тя изпълнява всички критерии, посочи Павлопулос.

Гърция е един от трите най-големи инвеститори у нас, а двустранният стокобмен е за близо 3 милиарда евро на година.