Ужасните неразказани истории от британския женски затвор ”Холоуей”

За жена, заровила трима съпрузи в рамките на само две години, Мери Елизабет Уилсън е учудващо весел характер.

По време на погребението на третия си мъж, богат брокер на недвижими имоти, починал само 12 дни след сватбата им в Нюкасъл през 1957 г., тя се пошегувала с гробаря, че трябва да ѝ даде „отстъпка“.

Само няколко месеца след това, Уилсън се омъжва за четвърти път. След сватбата им останали няколко чинии сандвичи и парчета торта. Когато приятел на булката я попитал какво да направи с тях, тя вече имала готов отговор:

„Запази ги за погребението на Ърнест. Ще са достатъчно свежи“.

Новият ѝ съпруг се разсмял наред с нея, но след само две седмици го сполетяла същата съдба, която и предишните ѝ съпрузи. Ърнест починал вследствие натравяне с отрова за мишки, но не и преди Уилсън да се подсигури като негов наследник.

Мери Елизабет Уилсън

Тя се измъкнала с поредното убийство, но небрежното ѝ отношение към убийствата скоро привлякло вниманието на местната полиция. През 1958 г., след изследвания на телата на двама от бившите ѝ съпрузи, в които била открита отрова, вече 64-годишната вдовица била намерена виновна по обвинения в четири предумишлени убийства. Разминала се със смъртната присъда само заради възрастта си.

Уилсън умира през 1963 г. след 5 години в затвора „Холоуей“, край Северен Лондон – „дом“ на най-опасните жени във Великобритания през последните 150 години.

В тазгодишната си есенна реч британският канцлер на хазната, Джордж Озбърн, обяви, че „Холоуей“ затваря врати, заради нова реформа на стойност 1,3 млрд. долара, и че сградата му ще бъде продадена.

Малцина ще тъжат за затварянето на мрачния затвор, спомен за злините, извършени през последните два века.

Да вземем за пример Амелия Дайър, известна още като „бебеубийцата“, осъдена на смърт чрез обесване през 1896 г. за смъртта на над 400 деца.

Работейки под няколко фалшиви имена, тя се преструвала на собственик на дом за деца и подлъгвала неомъжени майка да оставят децата си на нейните грижи за недотам скромната за тези времена сума от 10 британски лири. Тя обещавала да положи всички грижи за малките и да им осигури дом в семейство от средната класа. Наместо това обаче тя душала бебетата с тиксо и изхвърляла телата им в някоя река. Едно от телата било открито по време на полицейско разследване, а върху опаковъчната хартия, в която било увито, бил изписан адреса на Дайър.

Едни от най-известните убийци в затвора - Майра Хайндли (ляво) и Амелия Дайър (дясно)

Впоследствие става ясно, че тя може да е отговорна за убийствата на над 400 бебета. Въпреки твърденията ѝ за клинична лудост, тя бива намерена виновна в рамките на дело, продължило само четири минути и половина. Тя бива изпратена в „Холоуей“, докато приключат законовите процедури, след което обесена в централен Лондон, защото затворът си нямал собствена площадка с бесила.

Скоро обаче това било поправено и пет жени увиснали на въжето в затвора.

Първите две били Амелия Зах и Ани Уолтърс, по-добре познати като „бебеубийците от Финчли“. Те действали на почти същия принцип като Амелия Дайър, но вместо да душат бебетата, ги отравяли. Десетки новородени, попаднали в ръцете им, споделили една и съща злочеста съдба. Убийците били затворени в „Холоуей“, след което съдени през 1903 г.

Амелия Зах настоявала, че е невинна до самия край. В деня на присъдата си, тя се строполила на пода в килията си и се наложило да бъде изнесена на носилка, крещейки, обляна в сълзи. За разлика от нея, Ани Уолтърс била напълно спокойна в лицето на неизбежната смърт.

„Сбогом, Зах“, казала тя секунда преди палачът да отвори капаците под краката им.

Следващата жена, която била обесена в затвора, била 29-годишната Едит Томпсън. Тя замислила убийството на съпруга си, което извършила заедно с любовника си, 18-годишният моряк Фреди Бейуотърс.

В любовни писма, представени по време на делото срещу любовниците-убийци, се разкрило как Томпсън „подправила“ картофената салата на съпруга си с „обилна доза фино натрошено стъкло и отрова“.

Когато обаче това не довело доникъде, жената замислила друг план – тя и съпругът ѝ, Пърси, щели да идат на театрално представление. След това, на път към дома, Байуотърс щял да издебне мъжа от храстите в един парк и да го намушка с нож. Така и станало. И двамата били обесени едновременно, тя – в „Холоуей, той – в „Пентънвил“, през 1923 г.

Разбира се, не само убийци са влизали през порите на „Холоуей“. Сред затворниците там е имало и множество политически престъпници.

Немалко суфражетки, сред които Емелин Панкхурст и дъщерите ѝ Кристабел и Силвия, които биват хранени насила в затвора, след като започват гладна стачка. Красивата съпруга на Озуалд Моузли, Диана Моузли, прекарва времето си в затвора по малко по-различен начин.

Тя бива осъдена на лишаване от свобода, заради фашистките си възгледи по време на Втората световна война, но приятелството ѝ с Уинстън Чърчил осигурява на нея и съпруга ѝ малка къщичка в двора на „Холоуей“. Другите затворници им се явяват вид прислуга.

През 1954 г. гъркинята Стило Христофи става четвъртата жена, обесена в затвора. Тя е осъдена за убийството на доведената си дъщеря, която умъртвила с многократни удари по главата с лопата.

Христофи убива момичето в собствения си дом, след което го подпалва. Далеч от перфектно престъпление; полицията открива овъгленото тяло и локви кръв в цялото жилище.

Седем месеца по-късно Рут Елис става петата жена, обесена в „Холоуей“, и последната изтърпяла такава присъда на територията на Обединеното кралство. На 28-годишна възраст, майка на две деца, тя е осъдена за убийството на любовника си Дейвид Блейкли.

Рут Елис

Навярно същата съдба е очаквала и Майра Хайндли, може би най-известната обитателка на „Холоуей“, но през ноември 1965 г., когато тя и любовникът ѝ, Иън Брейди, биват арестувани за „убийствата Мур“, смъртните присъди биват прекратени до тоталната им забрана през 1969 г.

Впоследствие Хайндли прави един от най-дръзките опити за бягство от затвора, с помощта на една от хомосексуалните надзирателки на комплекса, която се превръща в нейна любовница.

Планът, излюпен през 1973 г., е двете жени да избягат в Бразилия, откъдето нямало как да бъдат екстрадирани обратно във Великобритания.

Те фалшифицирали паспорт за Хайндли и направили копия на ключовете от килиите, но докато се опитвали да ги измъкнат, били заловени.

Впоследствие Хайндли бива местена в няколко други затвора и умира в „Съфолк“ през 2003 г. Разбира се, дори без нея, килиите в „Холоуей“ остават пълни.

След продажбата на затвора е много вероятно на негово място, на място на двора за екзекуции, да се появи модерен жилищен комплекс с градина.

Телата на екзекутираните в затвора, погребани в двора му, са били преместени в гробище в Съри. Но разрухата на сградата и преобразяването ѝ в китна част от предградията не може да изтрие историята на мястото.