Вирусите - новият начин да преборим бактериалните инфекции

Човечеството е на ръба на апокалиптичен сценарий, що се отнася до супербактериите, които са устойчиви на антибиотично лечение.

Злоупотребата със съществуващите антибиотици е довела до резистентност, която може да причини огромна вреда на светованта здравна организация.

Далеч в бъдещето, обаче, вероятно съществува начин да се преборят резистентните бактерии, и то с нещо неподозирано: вируси.

Не просто вируси, а бактерии, които убиват вирусите, наречени бактериофаги или накратко само фаги. Те са открити в самото начало на 20 век и имат способността да лекуват хора с бактериални инфекции. Защото фагите са програмирани да се борят с бактериите и не причиняват големи поражения на човешкия организъм като цяло.

Въпреки че фаготерапията все още е възможна само на теория, журналистът от „Ню Йорк Таймс” и учен Карл Цимер споделя, че тя е единственото решение на проблема с антибиотичната резистенстност на някои вируси.

Цимър казва още, че фагите крият неподозиран потенциал, с който антибиотиците не разполагат. Според него това върху, което трябва да се работи е как да се подобрят медицинските практики, за да успеем да се възползваме от възможностите на това лечение.

В наскоро излязлата книга на Цимер, наречена „Планетата на вирусите”, той пише, че идеята да пребориш врага, с помощта на друг враг, не се възприема добре от правителството на САЩ, особено докато антибиотиците все още могат да се използват при лечението на повечето инфекции.

Един от основните аргументи против фаготерапията е, че фагите атакуват само един вид бактерии, което е доста по-различно от лечението с антибиотици, които поразяват различни инфекциозни бактерии (включително и полезните такива). Въпреки това, при лечението на всеки пациент могат да се комбинират различни видове фаги, които да поразяват различни видове бактерии.

Микроскопска снимка, която показва начина на прикрепяне на бактериофагите / businessinsider.com

В Европа вече се правят опити за фаголечение на пациенти, поразени от бактерията Ешерихия Коли (E. coli), която се свързва с различни хранителни отравяния, от бактерията Pseudomonas aerginosa, която причинява възпаление и сепсис, и от бактерията, разпространявана чрез птиче месо, наречена Campylobacteriosis. В книгата „Планетата на вирусите”, Цимер дискутира проведени по света опити за лечение с фаги. Специално внимание ученият обръща на един случай, регистриран през 1963 г. в Джорджия, при който вирусолозите доказват, че шансовете деца, които са лекувани с фаги, да се разболеят от дизентерия намалява с ¼, спрямо тези, лекувани с плацебо.

Фагите инфектират бактерията, като се прикрепят към повърхността ѝ. Но някои от учените се притесняват, че бактерията може да изгради резистентност към това лечение. Резистентната бактерия блокира рецепторите на фагите, като ги обърква и предотвратява прикрепянето им към нейната повърхност. Въпреки това, според проведените изследвания, този процес отнема много повече време, отколкото блокирането на действието на един антибиотик.

За съжаление фагите имат и други недостатъци. Те се създават, за да се борят с една единствена бактерия. Това ограничава броя на бактериалните инфекции, с които могат да се борят те. Освен това, не всички фаги са безопасни за човешкия организъм – някои от тях съдържат токсини, които могат повече да навредят, отколкото да помогнат. Все още не са проведени достатъчно изследвания, които да ни покажат какво би се случило с човек при продължително лечение с фаги.

Въпреки че звучи обещаваща, фаготерапията ще бъде възможна след още много години изследване. Междувременно, най-добрият начин да се преборите с антибиотичната резистентност е да спрете употребата на антибиотици, когато това не е необходимо. Например във фермите и след погрешни лекраски диагнози. Все пак, антибиотиците не могат да повлияят общите вирусни инфекции като простуда или грип.