10 души, които промениха представата за физическите ни възможности

Жак-Ив Кусто (1910 — 1997 г.)

снимка / Thomas J. Abercrombie / National Geographic / Getty Images

Френски изследовател на световния океан, съизобретател на акваланга и човек, направил гмуркането популярно. Ръководител на Океанографския музей в Монако. С кораба си „Калипсо“ е осъществил няколко околосветски пътешествия, като е посветил по-голяма част от времето си на изучаването и заснемането на морските дълбини с помощта на създадената от него първа подводна телевизионна система от водонепроницаема видеокамера и осветителни уреди.

Но основното изобретение на Кусто (заедно с инженера Емил Ганян) е устройство за подводно плаване – автономен акваланг, с помощта на който човек може да се спуска до 90 метра дълбочина. По-рано под вода се спускали единствено професионални водолази в тежки скафандри. Но с новото устройство удоволствието да се спусне сред подводните красоти станало достъпно за всеки. Скоро се създала цяла туристическа индустрия за гмуркания. Най-добрата реклама за това бил документалният филм на самия Кусто „Светът на тишината“, „Свят без слънце“, както и документалната поредица „Подводната одисея на екипа на Кусто“.

 

Тур Хейердал (1914 — 2002 г.)

снимка / Michel Lipchitz / AP

Норвежки пътешественик, учен етнограф и писател. Изучавал е влиянието на световните култури една върху друга е резултат на предполагаемите трансокеански миграции на народите. За осъществяването им се отправя на четири морски плавания: със сал от балсово дърво „Кон Тики“ от Перу до архипелага Туамоту; с папирусни салове „Ра“ и „Ра-2“ от Мароко до Карибския регион и с тръстикова лодка „Тигрис“ от крайбрежието на Ирак през Персийския залив към устието на река Инд, а оттам – към бреговете на Африка. Всичките му лодки са били строени и снабдявани с неща, максимално близки до тези от дълбоката древност.

Когато през 1947 г. пътешественикът се отправя на първото си 6000-километрово плаване през Тихия океан, мнозина предричали провал на експедицията. В „шестицата на смелчаците“ имало само един моряк, а самият Хейердал дори не можел да плува. Освен това се смятало, че лодките, конструирани по доисторически модел не могат да устоят на буря от 10 бала.

Хейердал успял да погледне на историята на географските открития и преселенията на народите по нов начин, като поставил под съмнение много безспорни истини и доказал, че човек, който е свикнал да се осланя на съвременните технически постижения, сам по себе си също е способен на много неща.

 

Роки Марчиано (1923 — 1967 г.)

снимка / Hulton Archive / Getty Images

Американски професионален боксьор, световен шампион в тежка категория от 1952 г. до 1956 г. Провeжда 49 боксови срещи на професионалния ринг, като във всички тях побеждава, при това в 43 – с нокаут. До ден-днешен това си остава ненадминат рекорд. Заслужил е прозвището си „бикът с ръкавици“ за невероятната сила на чудовищните си кратки удари („шестинчови“), които тренирал по няколко часа стоейки до шия във вода. „Защо да танцуваш с противника 10 рунда, ако можеш да го нокаутираш още в първия?“

Спортната кариера на Марчиано завършва на 33-годишна възраст, след което той не заявява желание да се върне на ринга. Загива в самолетна катастрофа на 31 август 1969 г.

 

Ален Бомбар (1924 — 2005 г.)

снимка / Charles Hewitt / Picture Post / Hulton Archive / Getty Images

Французин, по професия лекар, а освен това и пътешественик.

„Знам – убило ви е не морето, нито глада, нито жаждата! Клатушкайки се по вълните под жалните викове на чайките вие сте умрели от отчаяние, което убива по-сигурно и по-бързо от които и да било физически лишения!“, пише той в предисловието на книгата си „Зад борда по собствена воля“. Стремейки се да докаже, че човек може да оцелее в океана без вода и храна, през 1952 г. този обикновен лекар се качва на проста надуваема лодка, за да прекоси Атлантическия океан.

За 65 дни той благополучно преодолява 2375 км от Канарските острови до Барбадос. Храната му била предимно сурова риба, планктон и дъждовна вода. Този рискован експеримент за пореден път демонстрирал, че човешките възможности са безгранични.

 

Юрий Гагарин (1934 — 1968 г,)

снимка / РИА Новости

Съветски космонавт, първият човек, който пребивава в космоса и на 12 април 1961 г. слага началото на нова ера в историята на човечеството – ерата на извънземните полети.

Този пръв подобен полет криел редица опасности, не само от техническо естество – никой не знаел как той би се отразил върху здравето и психиката на човек. Главният конструктор Сергей Корольов и други специалисти не изключвали възможността човек да полудее, когато се окаже в космоса. За проверка на душевното състояние на първия космонавт на борда бил предвиден тест, състоящ се от няколко прости въпроса. Едва след това космонавтът получавал кода за достъп до управлението. Докато Гагарин пътува към стартовата площадка всички, които са били наясно в процедурата, на ухо му казвали какъв е секретният код. Никой не се съмнявал, че всичко ще мине добре. Така и станало. По този начин се и доказало, че човек може да осъществява космически пътешествия.

 

Алексей Леонов (роден пред 1934 г.)

снимка / РИА Новости

Съветски космонавт №11 става първият човек, излязъл в открития космос. Това се случва на 18 март 1965 г. с космическия кораб „Восход 2“, пилотиран от пилота-космонавт Павел Беляев. Едва години по-късно става известно, че е имало опасност полетът да завърши трагично. Проектантите на скафандри сгрешили мерките и когато Леонов излязъл в безвъздушното пространство скафандърът му силно се надул, заради вътрешното налягане. Така космонавтът не можел да влезе през шлюза обратно. Леонов бил на косъм от смъртта. След няколко неуспешни опити в крайна сметка той успял да мине през тесния люк. Леонов разказва за тази извънредна ситуация, разбира се, чак през 90-те години.

Без това историческо излизане в околоземното пространство би било невъзможно по-нататъшното усвояване на Вселената, включително и разрешаването на прагматични задачи като строежа и ремонта на космическата станция в орбита. Сега често се случва космонавти да излизат в космоса за рутинни проверки или ремонт на космическите апарати.

 

Пеле (роден през 1940 г.)

снимка / AP

Бразилският крал на футбола. На практика цялата си кариера играе за един отбор – „Сантос“ от Сао Пауло. Смята се за най-добрия футболист в историята на този спорт. Има 1281 вкарани гола в 1363 мача. Играл е 21 години, като в биографията му има 32 спечелени футболни шампионата, 3 от които – световни. За първи път Пеле става световен шампион едва 17-годишен. На световното по футбол в Англия през 1966 г. защитниците от противоположните отбори организират истинска хайка срещу Пеле. Той получава травма в първия мач срещу България, пропуска този срещу Унгария (и Бразилия губи), а в решаващия мач за изход от групата срещу Португалия така го удрят жестоко в краката, че се налага да бъде изнесен от полето. Бразилците губят, но четири години по-късно в Мексико воденият от Пеле национален отбор си връща шампионската титла.

Пеле постига съвършенство. В националния отбор на Бразилия той бяга най-бързо от съотборниците си (100 метра за 10,4 сек.), скача по-високо от тях (при ръст 1,73 м е можел да скочи на 2 метра), рита еднакво добре и с двата си крака и вижда игрището най-пълно (има необичайно широко зрително поле, подобно на котешкото). След като приключва кариерата си на футболист работи като телевизионен коментатор и се заема с бизнес. Влиза в списъка на 100-те най-влиятелни хора на планетата. Признат е за „Спортист на века“ от Международния олимпийски комитет и за „Най-добър футболист на XX в.“ от ФИФА.

 

Шаварш Карапетян (роден през 1953 г.)

снимка / Герберт Багдасарян / ТАСС

Съветски спортист, 11-кратен световен рекордьор, 17-кратен световен шампион, 13-кратен шампион на Европа, 7-кратен шампион на СССР по гмуркане.

На 16 септември 1976 г. докато е с брат си до Ереванското езеро пред очите им се разиграва трагедия: от язовирната стена пада тролейбус, който потъва на 10 метра дълбочина. Пътниците можели да бъдат спасени или от чудо или от опитен гмуркач. През един от счупените прозорци Карапетян успява да извади 20 души от общо 92-ма. А вече губейки съзнание, измъква и 21-ви, който всъщност се оказва част от седалка. По късно спортистът разказва, че се измъчвал от мисълта как е можело да спаси още един човек. Братята успяват да извадят доста повече хора, но не всички оцеляват.

снимка / glavnoe.ua

В живота си Карапетян станал свидетел и на други инциденти. Две години по-рано, през 1974 г. успял да спре неконтролируем автобус, в който по случайност се оказал, а през 1985 г. спасява няколко десетки души при пожар в спортно-културния комплекс в града, а след това въпреки травмите си успява да се върне към спорта и да постави поредния световен рекорд. 

 

Юсейн Болт (роден през 1986 г.)

снимка / Dominic Ebenbichler / Reuters

Лекоатлет от Ямайка, крал на спринта. Шесткратен олимпийски шампион и осемкратен световен шампион на спринт. Автор на осем световни рекорда.

Наричан е най-бързият човек на планетата, а прякорът му е „Мълнията“. На 100 метра развива скорост от 44,71 км/ч, тоест може да се състезава по бързина дори със северни елени или жирафи. И да победи. Редица специалисти смятат, че Болт „предизвиква законите на биологията“ и още сега показва рекорди, които ще станат реални за най-добрите спортисти след 25 – 30 години. Според прогнозите сегашният му рекорд на 100 м – 9,58 сек. – може да бъде достигнат едва през 2039 г.

Учените сериозно обсъждат възможността за особени анатомични особености при ямайските лекоатлети, които дълго време си остават ненадминати на водещите световни шампионати.

 

Лионел Меси (роден през 1987 г.)

снимка / D.Nakashima / AFLO / Global Look

Аржентински футболист и крал на футбола на 21-ви век. Играе в испанския „Барселона“. Наследник на Пеле – фланелката му също е номер 10. Той е най-титулуваният от действащите футболисти. Засега единственият притежател на четири награди „Златна топка“ за най-добър футболист на света, 3-кратен притежател на „Златна обувка“ за най-добър гол-майстор, както и редица други награди.

В тийнейджърските си години страда от дефицит на растежен хормон, но успява напълно да се възстанови и да постигне впечатляващи резултати. През 2013 г. в испанския речник влиза прилагателното inmessionante, образувано от фамилията на Меси. Думата има две значения: обозначава стила на игра на Меси и безграничните му способности за усъвършенстване и е нарицателно за „най-добрия футболист на всички времена“.