Занданът, който затворниците напускат само в черни чували

Дълбоко в пустинята Мохаве се намира строго охраняван затвор, където не се провеждат екзекуции, но въпреки това никой не го напуска жив, пише австралийското издание „Дейли телеграф“.

Щатският затвор на Калифорния е „дом“ на 600 затворници, осъдени на доживотни присъди без право на помилване.

Никой от тях няма да бъде екзекутиран, но и никой няма да напусне затвора жив.

Сега трима от затворниците са обект на нов документален филм – „Животът и смъртта в двор А“ – който ще направи своята премиера тази сряда.

Лентата изследва затворническата реалност в пустинния затвор и проследява дните на няколко от осъдените, живущи в т. нар. „двор А“, които искат да се превърнат в „по-добри хора и да намерят духовен растеж“.

Един от „избраните“ е Кен Хартман, който кара вече 36-а година в затвора за брутално убийство, което извършва на 19-годишна възраст.

Кен Хартман убива брутално мъж в нетрезво състояние, когато е само на 19 г.

„Всичко се развива в някаква насока“, казва Хартман. „Преди хората са били убивани с камъни за греховете си, после бесени, после застрелвани“.

„Всяка следваща стъпка се прави с аргумента, че е новият най-добър метод за умъртвяване. Аз съм осъден на живот зад решетките, без шанс за помилване. Това не е по-добро от смъртна присъда, защото е смъртната присъда“.

„Оттук ще изляза само в черен чувал и с номер на палеца на крака“.           

През 2000 г. един от затворниците без право на помилване се обръща към управата на корекционното заведение с молба да бъде устроен специален двор за „доживотниците“, както осъдените на живот сами се определят.

Впоследствие двор А на затвора се превръща в т. нар. „двор на честта“, където желаещите промяна търсят просветление и духовно развитие, пояснява „Дейли телеграф“.

Виждайки това, управата на затвора решава да даде привилегии на тези, които полагат грижи за останалите и особено за расовата търпимост сред „доживотниците“.

САЩ ще освободят 6000 затворници от препълнените федерални затвори

Това е единственият по рода си затворнически двор в САЩ, в който не цари насилие, и където наркотиците и алкохола не са ежедневие.

Един от пазачите споделя, че в „двора на честта“ се допускат само тези, които са доказали, че заслужават място там. Затворници, които не желаят насилие и приемат всички свои братя, независимо от цвета на кожата им.

Режисьорите на новия документален филм, съпрузите Алън и Сюзън Реймънд, са получили безпрецедентен достъп до двора, за да погледнат отблизо нетипичния експеримент.

„Броят на осъдените на доживотна присъда се е увеличил с близо 300 процента през последните десетилетия“, разказва Сюзън. „Това бе въпрос, който искахме да проучим по-подробно. Затова и решихме да се отправим към мястото с най-много затворници, осъдени на живот зад решетките… което се оказа слънчева Калифорния“.

Макар решение на Върховния съд на САЩ от 2012 г. да счита „осъждането на живот на непълнолетни лица за неконституционно, такива все още получават присъдата“, пояснява „Дейли телеграф“.

В документалния филм ще бъдат включени интервюта с трима от „доживотниците“, осъдени на живот, когато са били на по 14, 16 и 17 г.

„Истинската мъка на доживотната присъда е, че тя всъщност е смъртна… осъдени на смърт зад решетките“, разказва Сюзън.

„С нашия филм не искаме да кажем, че един или друг трябва да бъде пуснат от затвора. Просто искаме да покажем реалността на тези хора“, допълва тя. „Искаме да кажем още, че някои от тези хора се нуждаят поне от право за обжалване на присъдата след определен период“.

Един от „доживотниците“ описва съществуването си зад решетките като „безкраен кошмар“.