”Вечните” затворници на Гуантанамо и неспазените обещания

Статия на Дженифър Фентън за Ал-Джазира.

Възможността на Барак Обама да спази обещанието си да закрие затвора в Гуантанамо бързо се изпарява.

Секретаря по отбраната на САЩ, Аштън Картър, публично фокусира вниманието си върху алтернативни места на територията на САЩ, на които да приютят затворниците, за които администрацията твърди, че не могат да бъдат освободени и трябва да бъдат задържани „завинаги”.

Тази смяна на позицията е отвличане на вниманието, според мнозина, които твърдят, че президента трябва вместо това да работи за освобождаването на мъжете, които отдавна са получили разрешение за преместване.

Пентагонът търси ”нов Гуантанамо” на американска територия

Във вторник, саудитският гражданин Абдул Шалаби бе изпратен у дома. Той беше прекара в гладна стачка  10 от своите 13 години, прекарани в затвора в Куба.

Мароканецът Йонус Чекоури бе репатриран миналата седмица, въпреки че не е ясно дали ще бъде свободен човек у дома.

Шакер Амер, последният британски поданик в Гуантанамо, също получи разрешение, както и по-рано през 2007 г. от администрацията на Джордж Буш.

Отказът на САЩ да израти Амер у дома, който страда от хронични психологически и физически проблеми, може би е най-голямото противоречие в заявения ангажимент на администрацията на САЩ, че иска да затвори скандалния затвор.

Британското правителство многократно поиска САЩ да позволи на Амер да се върне в Англия, за да се бъде заедно с британската си съпруга и четири деца – включително и дете, което е родено в деня, в който Амер пристигнал в Гуантанамо.

„Той има получено разрешение от повече време, отколкото Обама е президент”, отбеляза лидерът на Лейбъристката партия на Великобритания Джеръми Корбин по-рано тази година. Корбин постави под въпрос дали Амер не е задържан, „защото знае твърде много и е видял твърде много – гладни стачки, мъчения и бруталност”.

Затворник от Гуантанамо е бил насилван сексуално от ЦРУ

Подобни искания показват, че няма „съображения за сигурност или са лесни за коригиране”, според Ричард Барет, който е бивш шеф на борбата с тероризма в разузнавателните агенции на Великобритания – МИ-5 и МИ-6.

Емили Наклех, пенсиониран бивш директор на програмата на ЦРУ за Стратегически анализ на политическият ислям, се съгласи с това.

„Обединеното кралство ще е най-добрата страна, в която може да бъде отведен... Не говорим за Уганда или Мали за Бога”, каза Наклех. „Искам да кажа, че говорим за държава с установени служби за сигурност, установена система и ценности”.

Продължаващото лишаване от свобода на Амер – заедно с други затворници – е притеснително и за двамата анализатори.

„Разбира се, Гуантанамо и други примери за задържане без съдебен процес, се оказват ефективни инструменти за набиране на хора сред екстремистите”, отбелязва Барет, който сега е старши вицепрезидент на фирмата за анализ на охранителния бранш „Соуфан груп”. „Трябва само да се обърне внимание на използването на оранжевите гащеризони, например, от „Ислямска държава”, за да видите употребата и символизма му в екстремистката пропаганда”.

Наклех се съгласи, че затворът е генерирал насилствено негодувание.

„Винаги твърдях, че Гуантанамо трябва да бъде затворен, защото той винаги е бил причина за набиране на джихадисти в чужбина”, каза той.

Мавритански затворник разказа за нечовешките мъчения в Гуантанамо

Прехвърлянето на Амер и други мъже, които са получили разрешение – сред които Тарик Ба Одах, който е близко до смъртта заради гладна стачка, и Фахд Гази, който е задържан когато е бил на 17 години – би могло да бъде разрешено от Министерството на правосъдието, без намеса от Конгреса, който често бива цитиран като спънка, ако Обама просто нареди на отдела да спре да спори по случаите.

Но Обама избра да не прави това.

„Факт е, че има разминаване”, заяви Наклех. „Мисля, че президентът е заключил, че може да затвори Гуантанамо, като изпразни Гуантанамо. И не може да го изпразните, докато Министерството на правосъдието спори по случаите. Двете не вървят заедно”.

Така наречените „вечни затворници” в Гуантанамо – тези, които не са нито обвинени в престъпление, нито имат разрешение за освобождаване – бавно обжалват делата си пред Борда за периодично преразглеждане, който бе създаден със заповед, подписана от Обама на 7 март 2011 г.

На затворниците бе обещано изслушване в рамките на една година – но това също не се е случило.

Във вторник, Моат Ал Алуи бе поредният, който пледира пред междуведомствения правителствен панел – който включва Пентагона и Държавния департамент – да бъде одобрен за трансфер. Ал Алуи, йеменец, отгледан в Саудитска Арабия, заяви, че бил в Афганистан като млад мъж на 24 години, за да преподава Корана през 2001 г. Той избягал от страната след водената от САЩ инвазия и бил заловен и вероятно предаден заради награда – както се случило с мнозина араби – и след това бил изпратен в Гуантанамо.

Този „най-лош от лошите” затворници – както описват него и други в неговото положение – тежи само 44 килограма и има ръст 1,68 м. Той провежда гладна стачка от над две години, мирно протестирайки своето задържане.

Ал Алуи прави сладкиши в затвора за другите затворници и охраната. Той дори е създал свой собствен вид сладки, според адвоката му Рамзи Касем. Ако той бъде одобрен за трансфер, гладната му стачка ще приключи.

Президентът на Уругвай нарече затвора Гуантанамо „позор за човечеството“

От 18-те затворници в Гуантанамо, които се появиха пред комисията, решенията са висящи за 4 случая. Но 11 мъже са получили разрешение за трансфер, включително последния кувейтски затворник, Файиз Ал Кандари и либиецът Омар Халиф Мохамед, чийто десен крак липсва под коляното, има метални щифтове в левия си крак и е сляп с едното око.

„Понякога се опитва да се движи , ходейки на коляно и на пънчето на десния си крак... Трудно му е да яде, да се къпе, а дори да използва тоалетната”, казва Касем, който представлява и него.

Мъжете, които не са получили разрешение тепърва ще получат дати, в които да се явят пред съвета. Сред тях е и затворник, който има профил в сайт за запознанства, и автор на бестселъри Мохамедоу Оулад Слахи, който наскоро бе номиниран за най-престижната награда на Великобритания за нехудожествена литература.

Военните комисии на САЩ са почти спрели – измъчвани от съмнително поведение на прокуратурата и юридически спънки.

Обвинения за ръководител на атентатите от 11 септември Халид Шейх Мохамед и неговите предполагаеми съучастници все още не са стигнали до изслушвания около 14 години по-късно. „Ню Йорк таймс” нарича комисиите „легален фарс и практически провал”.

„Факт е, че има някои, които могат лесно да бъдат съдени в американски съдилища. Имаме страхотна съдебна система”, казва Наклех. „Съдилищата в САЩ вече са осъдили над 100 терористи и потенциални терористи, които гният в затвори с максимална сигурност... Така че правната система не е причината, поради която не могат да се справят с това”.

Няколко съществуващи военни присъди бяха отменени частично или напълно. Военният съд в Гуантанамо също има съмнителната слава, че е единственият международен трибунал в съвременната история, който е съдил дете – Омар Хадр – за военни престъпления.

Броят на затворниците, държани в Гуантанамо намаля, откакто Обама встъпи в длъжност от 242 в началото на 2009 г. до 114 в момента. Но за мъжете, на които бе обещано от президента, че затворът ще бъде затворен отдавна – това е малка утеха, пише Ал Алуи в становище през юни.

„Светът може да си затваря очите и да намира този брой за малък, но за всеки един от нас тук, цената на нашето неопределено и несправедливо лишаване от свобода е неизмеримо”.