Най-бързата жена мотоциклетист в света: ”Искам да вдигна 480 км-ч”

34-годишната шведка Ева Хокансон е най-бързата жена на мотоциклет в света, но очевидно не се задоволява със славата си. „Целта ми винаги е била да съм по-бърза“, сподели тя за британския в. „Индипендънт“. „Искам да стигна 300 мили в час (482 км/ч), но много неща могат да се объркат“.

Хокансон спечели титлата си на сухото солено езеро Боневил в щата Юта през септември миналата година, когато KillaJoule - електрическият мотоциклет, който е проектирала и създала сама - достигна 389,3 км/ч в официалното състезание.

Живеещата в САЩ Ева Хокансон е машинен инженер и през почивните дни се надяваше да постигне рекорда от 482 км/ч с KillaJoule, но заради наводняване на равнината в Юта, състезанието бе отменено. Следващата ѝ възможност ще бъде на състезанието Bonneville Shootout, което ще се проведе между 12 и 16 октомври.

Мотоциклетът KillaJoule, който е яркочервен и има форма на торпедо, е претърпял редица изменения от миналата година. „Винаги имам работа по него, така че сега има някои подобрения - повече конски сили и по-малко съпротивление“, обяснява студентката в университета на Денвър. „Има всичко, което според компютъра ще помогне, за да стигне 300 мили в час“. 

Тези мотори не се нуждаят от асфалт [видео]

Изглежда Хокансон живее в доста лъскав свят, което си личи от появата ѝ в най-новата рекламна кампания на Джони Уокър. В нея компания ѝ правят пилотът от Формула 1 Дженсън Бътън и актьорът Джъд Лоу. Но тя твърди, че тръпката ѝ е не скоростта, а по-скоро удоволствието от това да правиш нещо, което никой досега не е правил.

Истинското ѝ удоволствие е през 360-те дни, които прекарва в майсторене на високоскоростни превозни средства в гаража си. Останалите пет, в които са състезанията, са най-стресиращите, защото тогава трябва да докажеш работата си, споделя тя.

Хокансон има две причини да поставя рекорди за високи скорости при електрическите мотоциклети. Първо, да покаже, че и от жените стават толкова добри инженери, колкото от мъжете, и второ - да промени разбиранията на хората за екологично чистите превозни средства. Тя описва рекордите си като „еко активизъм под прикритие“. 

„По принцип разбирането за всичко, което е екологично чисто и с ниски емисии,  е, че е скучно и че никой не иска електрическа кола“, казва тя. „Моята мисия е да променя това виждане, като демонстрирам, че електрическите превозни средства могат да са безумно бързи“. 

Електрическите автомобили ще отговорят на нуждите на „около 95 на сто“ от хората, добавя тя. „Не мисля, че скоро ще видим електрически камиони или самолети, но за шофиране всеки ден електромобилите са изключителни“.

Хокансон и нейният съпруг, инженерът Бил Дюб, карат електрическа кола, която се захранва от слънчеви панели на покрива. „На практика не ни струва нищо да я караме и се захранва със слънчева светлина“.

Тя ще вземе докторската си степен след около шест месеца и тогава се надява да превърне хобито си в истинска кариера.

В САЩ, а също и във Великобритания, където само 6 на сто от жените са инженери, „много хора смятат, че някаква непозната, необяснима сила ни прави неспособни да сме инженери“, споделя тя. „Искам да променя тази представа, защото жените са отлични инженери и момичетата и жените трябва да разберат, че технологичният сектор е чудесен избор на кариера“.

Тя смята, че жените може би отказват да се занимават с наука, технологии, инженерство и математика, защото мислят, че не могат - през целия им живот все им повтарят, че това е само за момчета, и хората приемат това като неоспорим факт. 

Мотоциклет-чудо гори 1 литър вода на 500 километра [видео]

Цялото ѝ семейство са инженери. Баща ѝ Свен е бил шведски шампион от автомобилни състезания през шейсетте години, който сам е създавал и тунинговал машините си. Има и силен интерес към електрическите превозни средства. Заедно с Ева разработват първият електрически мотоциклет, който има право да се движи по пътищата в Швеция - ElectroCat.

Майката на Хокансон също е била инженер – „единствената жена в класа си“ - такива са и братята ѝ. „Поглеждайки назад към детството си, осъзнавам, че всъщност никога не съм си играла с нещата. Винаги съм искала да ги създавам. Мислех, че е напълно нормално. Научих се да използвам шевна машина, когато бях на четири години. Чак наскоро осъзнах колко е необичайно това и какво добро образование съм получила. Цялата основа за техническата ми работа е от детството ми“.

Момичетата не избират да се занимават с наука заради сексистките играчки

Тя описва момента на рекорда: „Сякаш един голям план се сбъдва, чувството, че си успял да го постигнеш“.

Но самото състезание е „странна смесица от скука, ужас и магия“, казва тя. „Когато подобриш рекорда си, изведнъж попадаш в непозната територия. Никога не си била толкова бърз. Моторът ти никога не е бил толкова бърз и просто не знаеш дали ще се повреди, наклони или катастрофира, а и е много клаустрофобично. Намираш се в малка тръба и е много горещо. Насред пустинята си. Имам скоростомер, така че знам колко бързо се движа и е почти като магия. Светът спира и след това се отпускаш“.